Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Й. против решение № 7885 от 29.06.2016 г., постановено по адм. д. № 4359/2016 г. по описа на Върховния административен съд. Касаторката навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му.

О. С колегия на Висш съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните:

С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд отхвърля жалбата на Д. Н. Й. против решение по т. 25 от протокол № 13 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 10.03.2016 г., поправено с решение по т. 77 от протокол № 16 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 31.03.2016 г., като жалбоподателката не е възстановена на длъжност „съдия” във Върховния административен съд.

За да постанови този резултат съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същото е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за неговата законосъобразност.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон.

Основните спорни въпроси, описани в касационната жалба, са два. Първият е относно тълкуването на нормата на чл. 50 ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ) (ЗСВ) в редакцията й към момента на вземане на решението и дали същата дава оперативна самостоятелност на кадровия орган при определяне длъжността на магистрата при възстановяването му на длъжност или е налице обвързана компетентност. И вторият относно...