Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. чл. 323, ал. 1 от ЗСВ (ЗАКОН ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ).

Образувано е по жалба на Инспектората към ВСС против решение по т. 4 от протокол № 55 от заседанието на ВСС, проведено на 05.11.2015 г., с което на Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура - [населено място], не е наложено дисциплинарно наказание. Изложени са доводи за приемане на решението в нарушение на административнопроизводствените правила, неправилно приложение на материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, съставляващи основания по чл. 146 от АПК. Иска се отмяна на административния акт и връщане на преписката на съответната колегия на ВСС.

Ответникът – Прокурорска колегия на Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител юрисконсулт З., излага съображения за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена.

Ответницата - Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура - [населено място], чрез процесуалните си представители адвокати С. и Ч., поддържат становище за липса на отменителни основания на постановеното решение на ВСС и молят същото да бъде потвърдено.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 323, ал. 1 от ЗСВ и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното:

Дисциплинарното производство е образувано по предложение на Главния инспектор рег. № 11-12-062 от 19.03.2014 г. за налагане на дисциплинарно наказание на Д. Х. Х., прокурор на Районна прокуратура - [населено място]. В него е посочено, че в периода 25-27.11.2013 г. е извършена комплексна проверка на дейността на Районна прокуратура - [населено място], обхващаща 2011г. – 2012 г., приключила с акт за резултатите от извършената проверка изх. № ПП-01-130 от 30.01.2014 г. Цитираният орган на съдебната власт е приел, че административния ръководител – Районен прокурор Д. Х., е...