5Р Е Ш Е Н И Е

№ 151

гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, Първо отделение в открито заседание на 26 септември, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ

ЧЛЕНОВЕ: К. Г.

АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

и при участието на секретаря П. П. като изслуша докладваното от съдия Б. Б. търговско дело №629/24 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на синдика на „Хидроенергийни проекти” ЕООД /н./ - [населено място] ЕИК[ЕИК], приподписана от процесуален пълномощник, съгласно чл.284 ал.2 ГПК, срещу решение №668/04.11.2023 г. по т. д. № 428/23 на Апелативен съд- [населено място], с което е отменено първоинстанционното решение № 18 от 04.01.2023 г. на СГС по дело по несъстоятелност № 498/22 г. и е постановено от въззивния съд друго за отхвърляне като неоснователна на молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност, с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „БРОМАК “ЕООД със седалище: [населено място] и ЕИК[ЕИК].

Навеждат се оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост и се претендира ВКС да отмени така постановеното решение и да постанови друго, с което да уважи молбата на касатора за обявяване в неплатежоспособност с определяне на начална дата и откриване на производство по несъстоятелност на „БРОМАК “ЕООД.

Ответникът по касационната жалба в писмен отговор от страна на процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на КЖ.

С определение №1351 от 23.05. 2024 г., постановено по настоящото дело по реда на чл.288 ГПК, въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280 ал.2 ГПК -очевидна неправилност, изразяваща се в очевидна необоснованост на извода на въззивния съд, че дружеството-ответник „Бромак“ ЕООД е и кредитор в производството по несъстоятелност на “КТБ“ АД /н./ с включена в списъка на приетите от синдиците вземания сума в размер на 11 062 850, 70 лв. и доколкото по делото нямало данни, тези вземания на „Бромак“ ЕООД срещу КТБ АД/н./ да са оспорени в производството по несъстоятелност на банката и същите са приети и включени в списъците на приетите вземания, то от това следвало, че тези вземания са и събираеми.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК намира следното:

При постановяване на въззивното решение, съдебният състав на Софийски апелативен съд е изложил следното:

С обжалваното пред него решение № 18/04.01.2023 г. по т. д. № 498/2022 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VІ – 1 състав е била обявена неплатежоспособността на „Бромак“ ООД, ЕИК[ЕИК], определена е начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018г., открито е било производство по несъстоятелност и „Бромак“ ЕООД е бил обявен в несъстоятелност, с последици: обща възбрана и запор на имуществото на „Бромак“ ЕООД, както и прекратяване дейността на дружеството.

С въззивната жалба пред САС е било оспорено вземането на молителя по договора за заем от 25.03.2014 г., като задължение на „Бромак“ ЕООД /н./ по търговска сделка.

Относно възражението свързано с преценката на характера на договора за заем, въззивният съд е изложил, че съгласно чл. 286 ТЗ търговска е сделката, сключена от търговец, която е свързана с упражняваното от него занятие. След като заемът не е от кръга на посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ търговски сделки, за да се приеме, че страната по сделката я прави търговска по своя характер, трябва да се установи, че договорът за заем е бил свързан с упражняваното от търговеца занятие, съобразно оборимата презумпция на чл. 286, ал. 3 ТЗ. Според съда, в тежест на ответника е било да докаже, че конкретната сделка не попада в кръга на този критерий и не се намира в причинна връзка с упражняваното от него търговско занятие, което не е сторено.

Относно преценката за финансовото състояние на дружеството ответник, въззивният съд се е основал на изготвено и прието в производството пред него, въз основа на представените във въззивното производство допълнителни доказателства, заключение на ССчЕ, според която, финансово – икономическия анализ на „Бромак“ ЕООД налага следните показатели за рентабилност: Коефициента за обща ликвидност за 2018 г. е 163. 95, за 2019 г. – 75.33, за 2020 г. – 67.82, за 2021 г. - 84.46 и за 2022 г. – 84.46. Доколкото за целия период този коефициент е по – голям от 1, това, според съда, означава, че дружеството е в състояние да покрива бързи плащания по краткосрочни задължения. За същия период, над нормата от 0.6 е и коефициентът за бърза ликвидност и това потвърждава извода, че за „Бромак“ ЕООД е било възможно да изпълнява краткосрочните си задължения. За периода 2017 г. – 2020 г. стойностите на коефициента за абсолютна ликвидност превишават препоръчителните нормативи. Според констатациите на вещото лице, на които въззивния съд се е позовал, за процесния период съотношението между активи и пасиви е почти 2:1 в полза на активите на „Бромакс“ ЕООД спрямо задълженията. Дружеството е и кредитор в производството по несъстоятелност на “КТБ“ АД /н./ с включена в списъка на приетите от синдиците вземания сума в размер на 11 062 850, 70 лв. Доколкото по делото нямало данни, вземанията на „Бромак“ ЕООД да са оспорени в производството по несъстоятелност на банката, поради което и след като са приети, според съда, презумпцията е, че са и събираеми. По данни на ДДС дневника на „Бромак“ ЕООД за покупките за периода от 01.01.2017 г. до 30.09.2023 г. и дневник на сметка 501 “Каса“, от 01.01.2010 г. до 30.09.2023 г. на дружеството, експертизата е констатирала, че последното плащане на „Бромак“ ЕООД по търговска сделка е извършено на 31.10.2018 г. към „К. М. Б. АД. Други плащания към кредитори не са установени, но причината за това според вещото лице, съотв.-въззивния съд, не е недостатъчност на имуществото на дружеството, доколкото в изследвания период, то е могло да покрива бързи плащания по краткосрочните си задължения.

На базата на гореизложеното, съдът е приел, че не е налице основанието за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 608 ТЗ - неплатежоспособност на длъжника. Съдът се е позовал на това, че за да е налице състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да е в обективно състояние на невъзможност да го изпълни - т. е. за невъзможността за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника. Цялостният анализ на финансово – икономическото състояние на длъжника показвал, че след 01.01.2018 г. „Бромак“ ЕООД е разполагало с финансов ресурс за покриване на задълженията си с наличните краткотрайни активи, а именно те са от първостепенно значение за способността на дружеството да покрива дълговете с имуществото си, при отчитане интересите на кредиторите. Ето защо, съдът е обобщил, че не са налице предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност на „Бромак“ ЕООД.

По основателността на КЖ и правилността на обжалваното въззивно решение, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира следното:

Произнасянето на съда за липса на обективно състояние на неплатежоспособност по смисъла на съдържанието на чл.608 ал.1 ТЗ се основава на извода от страна на решаващия състав, намерил място в мотивите към същото, че „Бромак“ ЕООД е и кредитор в производството по несъстоятелност на “КТБ“ АД /н./ и с включени в списъка на приетите от синдиците на последната вземания на „Бромак“ ЕООД за сума в общ размер на 11 062 850, 70 лв., които не са оспорени в производството по несъстоятелност на банката е налице презумпция, че същите са и събираеми.

Този извод се явява в разрез с правилата на формалната логика, доколкото от факта на неоспорването в рамките на производството по несъстоятелност на съществуването на съответните вземания и включването им списъка на приетите от синдиците вземания по никакъв начин не следва, че същите вземания са и събираеми, при положение, че длъжникът по тях е търговец в състояние на обявена неплатежоспособност / в случая-КТБ АД/. Това следва от самата уредба целта на производството в глава 38 от ТЗ -разпоредбата на чл.607 ал.1 ТЗ урежда като главна цел справедливото удовлетворяване на кредиторите, а не пълното заплащане на техните вземания към неплатежоспособния длъжник.

От друга страна събираемостта на съответните вземания, които длъжникът-ответник в производство за обявяване в неплатежоспособност притежава, са от значение при преценката за наличие на състояние на неплатежоспособност на същия и основателността на молбата по чл.625 ТЗ от негов кредитор. В тази насока практиката на ВКС , формирана по реда на чл.290 ГПК е постоянна и категорична : В Решение № 164/30.11.2013г. по т. д. № 284/2016г. на ВКС, II т. о. и Решение № 179/30.10.2017г. по т. д. № 1048/2017г. на ВКС, I т. о. е споделено разрешението, дадено в Решение № 32/17.06.2013г. по т. д. № 685/2012г. И Р №18/10.05.2019 по т. д. №1845/2018 г. на Първо т. о. на ВКС е прието, че при извършване на анализ на цялостното икономическо състояние на длъжника съдът е длъжен да съобрази структурата на активите, като от значение за коефициентите на ликвидност е дали краткотрайните активи са реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са събираеми или не . По правило коефициентът на обща ликвидност се явява основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси или краткосрочни инвестиции, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания, като от значение за установяването им са коефициентите на обращаемост на съответния актив.

От гореизложената практика на ВКС по чл.290 ГПК следва, че въззивният съд е бил длъжен служебно на осн. чл.621а, ал.1, т.2 ТЗ, в който смисъл са и разясненията в т.1 от ТР № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, да събере доказателства, чрез възлагане на допълнителна задача на ССЕ за това, събираеми ли са включените в списъка на приетите от синдиците на КТБ АД вземания на „Бромак“ ЕООД за сума в общ размер на 11 062 850, 70 лв.,

С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС, Първо т. о. намира, че обжалваното въззивно решение следва да се отмени на основание чл.281,т.3 и делото, при условията на чл.293 ал.3 ГПК, да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който следва да се съобрази с указанията на ВКС дадени в настоящото решение по тълкуването и прилагането на закона като извърши съответните процесуални действия по служебното събиране на доказателства.

По отношение на разноските :

Приложима е разпоредбата на чл.294 ал.2 ГПК.

Водим от горното ВКС, състав на Първо търговско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение решение №668/04.11.2023 г. по т. д. № 428/23 на Апелативен съд- [населено място]

ВРЪЩА, съобразно чл.293 ал.3 ГПК, делото на Софийски апелативен съд за повторно разглеждане от друг състав на съда.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.