Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК.
Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ при ЦУ на НАП против Решение №1492 от 12.07.2015г. на Варненски административен съд по адм. дело № 3691 по описа за 2014год., в частта му, с която по жалба на [фирма] [населено място], [улица], представлявано от Т. И. С., е отменен ревизионен акт №03251400038/04.08.2014г. на органи по приходите при ТД на НАП [населено място], потвърден с Решение №628/27.10.2014г. на и. д Директор на дирекция „ОДОП“ [населено място] при ЦУ на НАП, в частта му с която на ревизираното лице, са установени задължения за ДДС по ЗДДС за данъчни периоди м. 12.2007, м. 05, 06, 07, 10 и м. 11.2008г. общо в размер на 64 189.79лв. и лихви за забава в размер 42 784.04лв. по фактури на [фирма], [фирма] и [фирма], както и в частта, с която е извършено преобразуване на финансовия резултат в посока увеличение за 2007г. със сумата 10 682, 74лв., представляващи отчетени разходи за командировка и за 2008г. в размер на 63 373, 20лв. с отчетени разходи по фактура, издадена от [фирма] и при това са определени задължения за корпоративен данък по ЗКПО и лихви за забава и дирекцията е осъдена да заплати разноски.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за доказана реалност на доставките на селско-стопанска зеленчукова продукция по фактурите на [фирма] и [фирма], при непредставяне на доказателства за предаването на стоката от доставчиците и при противоречия в представените от жалбоподателя писмени доказателства относно предаването и транспортирането на същата. По отношение на доставчика [фирма], съдът е игнорирал липсата на дължима грижа от страна на ревизираното дружество да провери в публичния бюлетин на НАП коректността на този доставчик по отношение на изпълнение на данъчните му задължения, както и на доказателства, че доставчиците са разполагали с фактурираната стока. Цитирана е съдебна практика на СЕС по тълкуване на разпоредби на Директивата по ДДС, съгласно която реалността на доставките е условие без което не може да се признае право на данъчен кредит на получателя по тях.
В частта по ЗКПО, неправилно съдът признал отчетени разходи за командировка за 2007г. в размер на 10 682, 74лв. въпреки липсата на писмени доклади от командированите лица. Приетото е в нарушение на разпоредбите на Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина /НСКСЧ/, а при липса на всякакви доказателства за връзката на пътуването на командированите лица до Т. с независимата икономическа дейност на ревизираното дружество, както и на документална обоснованост /бордни карти, самолетни билети и фактури/, признаването на разходите е незаконосъобразно. Без основание съдът признал и разходите по фактура № 323/15.12.2007г., издадена от [фирма], като разход за материали през 2008г.
Иска се отмяна на решението в посочената част и отхвърляне на жалбата против тази част на РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] [населено място], чрез адв. М. Ж., оспорва жалбата по съображения в писмени бележки. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски за касационната инстанция.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото.
Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното:
Спорът пред първоинстанционния съд, относно процесната в настоящото производство част на РА, в частта по ЗДДС, е бил относно реалността на доставките на краставици, домати, пипер, патладжан, чушки и тиквички по фактурите на [фирма] и [фирма] и на дървени палети по фактурите на [фирма] като първа предпоставка за признаване на право на данъчен кредит на ревизираното дружество–получател по тези доставки. В частта по ЗКПО, спорно е било увеличението на ФР за 2007г. с разходи за командировки до Т., и със сумата по фактура на [фирма], издадена през м. 12.2007г. и осчетоводена като разход за материали през 2008г.
За да отмени РА в посочената част, първоинстанционният съд е приел 1/ че реалността на доставките на родовоопределените стоки по фактурите на [фирма], [фирма] и на [фирма] е доказана с доказването на получаването на стоката в склада на дружеството, отразяването на фактурите в счетоводствата, както на получателя, така и на доставчика, използването на стоката в независимата икономическа дейност на ревизираното лице /установено с неоспорена експертиза/, безспорно доказаното плащане по фактурите и представяне на конкретни доказателства за начина на транспортирането й; 2/ че разходът за нощувки в Т. е документално обоснован с представени фактури, а връзката му с дейността на ревизираното дружество е доказана с подробно описване на целта на командировката в командировъчната заповед; и 3/ че по фактурата на [фирма], издадена през м. 12.2007г. и осчетоводена като разход за материали през 2008г. разход е отказан незаконосъобразно. Решението в обжалваната част е правилно. 1. Относно отказания данъчен кредит
Не е било спорно пред административния съд и е доказано, че ревизираното дружество има предприятие за производство на консерви в [населено място]. Пред първоинстанционния съд е доказано наличието на родово-определения предмет на доставките на зеленчукова продукция при ревизираното лице, както и въз основа на приети неоспорени счетоводни експертни заключения, проследяващи конкретно използването на предмета на процесните фактури за последващи облагаеми доставки, извършени от ревизираното лице, е установено това използване. С възражението против ревизионния доклад жалбоподателят е приложил многобройни писмени доказателства под опис, представени от управителя на доставчиците [фирма] и [фирма], между които : товарителници, приемо-предавателни протоколи, експедиционни бележки, стокови разписки и пътни листи, установяващи предаването на стоките по преките доставки на ревизираното дружество. Безспорно и доказано е било и плащането по банков път по процесните фактури на [фирма] и [фирма], а тези на [фирма] са разплатени касово, за което са приложени касови бонове от ЕКАФП. Това прави несъстоятелни касационните оплаквания, че към процесните фактури не са представени достатъчно придружаващи документи. Случаят е идентичен от фактическа страна с този по главното производство на дело С-18/2013 на СЕС, М. П. /вж т. 20 от мотивите на решение от 13.02.2014г./. В мотивите на същото решение е прието /т. 28/, че при обсъжданата хипотеза „на данъчнозадълженото лице може да се откаже право на приспадане само при условие, че въз основа на обективни данни се установи, че това данъчнозадължено лице, което е получило стоките и услугите, основание за правото на приспадане, е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на тези стоки или услуги е участвало в сделка, която е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или друг стопански субект, действащ нагоре или надолу по веригата от тези доставки на стоки или услуги.” Обосновано първоинстанционният съд е приел, че нито твърдения, нито обективни данни за участие на ревизираното лице в такава измама липсват. Основателно с отговора на касационната жалба се поддържа, че при липса на дерегистрация на доставчика [фирма] и обстоятелството, че този доставчик не фигурира в списък на НАП за нередовни данъкоплатци, не може убедително да се твърди, че ревизираното дружество не е положило дължимата грижа във връзка с проверката на добросъвестността на този доставчик, което от своя страна да обоснове убедително отказ на данъчен кредит по шестте му фактури.
Неоснователно е и противоречи на съдебната практика на СЕС, цитирана от административния съд, оплакването за необоснованост на фактическите изводи на съда за реалност при : неоткриването на доставчиците в хода на ревизията на декларираните данъчни адреси и непредставянето на поискани доказателства от тях; недоказване да са разполагали с персонален, технически и стоков капацитет за извършване на доставките; недоказан произход на стоката. Поддържаното от касатора, по същество, е частен случай на искане за санкциониране на добросъвестен получател по облагаема доставка за действия на доставчиците му, за които той не отговаря. В случая дори и недобросъвестни действия от страна на доставчиците [фирма] и [фирма] не са налице, защото техният управител е представил всички доказателства, с които е разполагал, свързани с процесните фактури.
При установеното получаване на стоката от ревизираното лице и използването й за последващи облагаеми доставки, установено категорично от експертизите, противоречията между отразеното в представените многобройни доказателства за транспорт не следва да бъдат решаващи и не са от естество да обосноват обратни фактически изводи на направените от страна на първоинстанционния съд.
Предвид изложеното, съдебното решение, в тази част, не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. 2.По ЗКПО.
Относно увеличението на финансовия резултат на дружеството за 2007г. на осн. чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО със сума в размер на 10 682.74лв., органът по приходите е установил, че по счетоводна сметка 609 “други разходи“ са отчетени разходи за командировки в размер на 10 682.74лв. Представени за заповеди за командировки в чужбина - Т. на лицата И. С., управител на [фирма] и Е. С.-деловодител в [фирма]. Целта на пътуването до Т., описано в командировъчните заповеди, е проучване на пазара с цел покупка на суровини:диворастящи гъби и корнишон, както и анализ на пазара на работна ръка с цел набиране на работници. От страна на жалбоподателя в хода на ревизионното производство са представени писмени обяснения/стр. 639/, съгласно които няма съставени авансови отчети и отчет за свършена работа, тъй като е отчетен само разход за нощувки по представени документи. Органите по приходи са приели, че не са представени доказателства за това какво е извършено по време на командировката, какъв е бил практическият резултат от нея. Не са представени доказателства за посетени търговци в чужбина, осъществени бизнес срещи, доказателства за сключени договори с чуждестранни дружества. Отделно от изложеното е прието, че разходите са документално необосновани, предвид непредставянето на разходно-оправдателни документи-самолетни билети, бордови карти, фактури.
Обосновани са фактически и правни изводи на прървоинстанционния съд за липса на основание за непризнаване на посочените разходи. Разходите са документално обосновани, защото освен заповедите за командировки са представени-фактури за нощувки, бордни карти, визи и задгранични застраховки. В командировъчните заповеди е посочено като задача на командированите лица : проучване на пазара в Т. на суровини и полуфабрикати и възможностите за сключване на сделки, а не сключване на договори с чуждестранни търговци, в която хипотеза да се изискват доказателства за сключени такива.
Правилно съдът е приел, че Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина/НСКСЧ/ не изисква, извършените посещения и бизнес срещи да се документират с писмени документи с оглед доказването им в ревизионното производство. Правилно съдът е приел, че писмен доклад за командировката съгласно чл. 38 от НСКСЧ не се изисква по отношение на търговските дружества, а само за ведомствата, поради което изискването за такъв доклад, в случая, не е имало нормативно основание, при което отказът за признаване на извършените разходи на осн. чл. 26, т. 1 и т. 2 ЗКПО е незаконосъобразен.
По отношение извършено увеличение на финансовия резултат за 2008г. в размер на 63 373.20лв., с отчетени разходи по фактура №323/05.12.2007г., издадена от [фирма], органът по приходите е установил, че с оглед мотивите в частта по ЗДДС и от приложените доказателства и констатацията за липсата на реални доставки по фактури, издадени от [фирма], органите по приходи са приели, че разходите не са документално обосновани по смисъла на чл. 26, т. 2 вр. с чл. 10, ал. 1 от ЗКПО, поради което са извършили увеличение на финансовия резултат с тяхната стойност. Предвид правилността на решението в частта по преюдициялния спорен фактически въпрос относно реалността на доставката по фактурата във връзка с облагането по ЗДДС, решението, в частта му, с която е отменен РА и относно непризнаването на разходи по тази фактура, е правилно.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение, в обжалваната част, не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят разноски за касационната инстанция в размер на 3 600лв.
Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №1492 от 12.07.2015г. на Варненски административен съд по адм. дело № 3691 по описа за 2014 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА Дирекция „ОДОП“ В. при ЦУУ на НАП да заплати на [фирма] [населено място], [улица], представлявано от Т. И. С., разноски за касационната инстанция в размер на 3 600лв.
Решението не подлежи на обжалване.