Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на В. И. В. против решение № 485/02.11.2015 г. постановено по адм. дело № 469/2015 г. на Административен съд – Плевен, с което е отхвърлена жалбата му против решение № ПВ1-00022/21.05.2015 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П..
В касационната жалба и в хода на делото по същество се поддържа, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно като необосновано и мотивирано в противоречие със събраните по делото доказателства. Конкретните възражения на касатора се свеждат до твърдение, че съдът не е оценил доказателствата в тяхната съвкупност и се е позовал на неистински показания на св. Д. относно факта, че жалбоподателят е отказал на 13.03.2015 г. приемането на заявлението му за продължаване срока на разрешително за водоползване, както и че неправилно е приел, че е налице неизпълнение на изискванията на чл. 78, ал. 2 от ЗВ. Посочено е като порок на акта, че съдът не е обсъдил доводите относно липсата на служебно започнала процедура по изменение на разрешителното, както и че съдът не е взел отношение по пропуска на административния орган да се произнесе по подаденото заявление в предвидения от закона двадесетдневен срок.
Ответната страна – директора на Басейнова дирекция за управление на водите в Дунавски район с център П. (Директора, Дирекцията), представляван от юрк.. Х, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа се, че съдебното решение е правилен, мотивиран и законосъобразен съдебен акт.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора, съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като се е съобразил с всички искания и доводи на страните. Направените фактически и правни изводи се подкрепяли от събраните доказателства. По делото било установено, че жалбоподателят не е изпълнил условията на чл. 78 от ЗВ, за да му бъде продължен срока на издаденото разрешение за водоползване на повърхностен воден обект.
Върховният административен съд, трето отделение, като намери, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Административният съд е сезиран от В. И. В. с жалба против решение № ПВ1-00022/21.05.2015 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П., с което е отказано продължаване срока на действие на Разрешително за водоползване от повърхностен воден обект № № 101005/13.06.2005 г., с цел риборазвъждане в имот № 027001, м. „Т.“ в землището на [населено място], ЕКАТТЕ 24935, [община], област П., с титуляр В. И. В.. Правното основание на отказа е чл. 78, ал. 2, т. 1 във вр. с чл. 78, ал. 1 и чл. 78, ал. 1, т. 3 от ЗВ и чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, а фактическите констатации - молбата за продължаване на срока на разрешителното е просрочена като подадена на 18.03.2015 г. и че не са изпълнени условията на издаденото разрешително за въвеждане в експлоатация на съоръженията, монтиране на съоръжение за измерване на ползваното водното количество и обема на преработената водна маса, изискванията за годишно извършване на химичен анализ, както и строителството на съоръженията да започне след получаване на разрешителното за ползване на водния обект.
За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган по смисъла на чл. 77, ал. 1 вр. чл. 52, ал. 1, т. 4 от ЗВ, в изискуемата от закона форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при правилно приложен материален закон.
Съдът е приел, че в чл. 78 от ЗВ са посочени предпоставките за продължаване на срока на действие на вече издадено разрешително – молбата да е подадена не по-късно от 3 месеца преди изтичането му, да не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и да са изпълнени условията на издаденото разрешително. Съдът като е отчел, че отказът е мотивиран с неспазване на срока и неизпълнение на условията на вече издаденото разрешително, е приел за доказани фактическите основания на административния акт.
По отношение на спазване на срока на подаване на заявлението, съдът е приел, че срокът на разрешителното за водоползване е до 13.06.2015 година, респ. молбата е следвало да бъде подадена не по-късно от 13.03.2015 г. – петък, присъствен ден. По делото съдът е установил, че заявлението за продължаване на срока на действие на разрешителното от 2005 година е подадено в Дирекцията на 18.03.2015 година. Съдът е обсъдил показанията на св. Б. Д. и е приел за установено, че на неустановена дата през месец март (2015г.), но преди 18.03.2015 г., В. е посетил деловодството на Дирекцията и е искал да подаде заявление за продължаване на срока на действие на разрешително от 2005 година без квитанция за платена такса. Било му е указана както възможността за приемане на заявлението без дължимата такса, така и необходимостта от нейното заплащане.
С оглед тази установеност, съдът е приел, за доказана констатацията на административния орган, че заявлението не е подадено в предвидения от закона тримесечен срок преди изтичането на процесното разрешително.
По отношение на неизпълнение на условията на издаденото разрешително от 2005 година, съдът е приел административния акт за правомерен и в тази му част. Обсъден е раздел „Задължения за монтиране на измервателни устройства” в разрешително № 101005/13.06.2005 г., предвиждащ, че с въвеждане на обекта в експлоатация на водопровода, преди вливане в рибарника следва да се монтира съоръжение за измерване на ползваното водно количество и обема на преработената водна маса. Прието е, че доказателства за монтирано такова измервателно устройство оспорващият В. не е ангажирал. Съдът е обсъдил и е приел за неоснователен доводът, че такова устройство е било монтирано, но е било обект на кражба и тъй като е плащана такса, определяна от Дирекцията, то е допустимо да не се монтира ново измервателно устройство, тъй като има възможност за плащане на таксата. Посочено е, че заплащането на такса за водоползване по посочени показатели от оспорващия не го освобождава от задължението да изпълнени посоченото в разрешителното от 2005 година задължение за монтиране на съоръжение за измерване и след като не е представил доказателства в тази насока, то е налице неизпълнение на това задължение. Посочено е от съда, че възможността, съгласно раздел „Такси за водоползване” т. 3 от разрешителното, при неизправност на устройството за измерване таксата за водоползване да се заплаща на база пропускателната способност на водовземното съоръжение, е предвидена до отстраняване на неизправността на съоръжението, а не възможност да не се монтира такова измервателно съоръжение. Като неоснователен е преценен доводът на оспорващия, че тъй като административният орган не е предприел служебно действия по отнемане на разрешителното, то е налице съгласие с фактическата липса на измервателно устройство. Според съда, при искане за продължаване на срока на действие на разрешително, органът е длъжен да извърши проверка за спазване на задълженията по разрешителното, а причините за бездействието му до този момент, не могат да бъдат аргумент доказващ изпълнението на изискванията.
Обсъждайки данните по делото, съдът е приел, че е налице и неизпълнение на т. 2 от „Условия за водоползване” на процесното разрешително, а именно да се извършва химичен анализ на водата, един път годишно. При установен по делото един-единствен анализ относим към 2011 г., съдът е приел за обоснован извода на Директора, че е налице неизпълнение и на това условие по разрешителното от 2005 година.
Съдът е кредитирал като правилни и констатациите на административния орган за неизпълнение на т. 5 от раздел „Други условия” на разрешителното от 2005 година. Приел е за недоказано от жалбоподателя, че посочените съоръжения в раздел „Схема и технически параметри на съоръженията” в разрешително за водоползване № 101005/13.06.2005 г. са правомерно изградени и въведени в експлоатация.
При тези съображения, административният съд се е произнесъл като упражнявайки правомощията си по чл. 172, ал. 2 от АПК е отхвърлил оспорването против решение № ПВ1-00022/21.05.2015 г. на директора на Басейнова дирекция за управление на водите Дунавски район с център П..
Решението е валидно, допустимо и правилно като постановено при липса на касационни основания по чл. 209 от АПК.
Настоящият касационен състава напълно споделя фактическите и правни установявания, изведени от първоинстанцонния съд относно законосъобразността на оспорвания административен акт.
Въведените касационни възражения са неоснователни като неподкрепени от събраните по делото доказателства. Следва да се посочи, че отчетливото фокусиране от страна на касатора върху датата на подаване на искането (молба) по реда на чл. 78, ал., 1 от ЗВ в последния допустим момент 13.03.2015 г., дори да се приеме за основателно като твърдение, не може като краен резултат да доведе до уважаване на претенцията му за отмяна на административния акт
Първоинстанционният съд правилно е приел, че в хода на делото, оспорващия В. не се е справил с доказателствената тежест да докаже изпълнението от негова страна на изискванията на разрешително № 101005/13.06.2005 г. относно правомерното въвеждането в експлоатация на съоръженията за водоползване, да извършва периодичен годишен химичен анализ на ползвана вода за определяне на действителната й категория, както и да обезпечи монтирането и функционирането на съоръжение за измерване на ползваните водни количества.
При наличие на неизпълнение на фундаментални задължения, произтичащи от издаденото разрешително № 101005/13.06.2005 г., въпросът за срочността при упражняване на правото на продължаване на срока на разрешителното се явява от второстепенен. Достатъчно е да се отбележи, че нито пред първоинстанцонния съд, нито пред настоящата инстанция, оспорващия В. ангажира доказателства за въвеждането в експлоатация на изградените съоръжения за водоползване, както и осъществен систематичен годишен химичен анализ на водите в процесния период.
Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът необосновано е приел, че липсата на съоръжения за измерване е правомерно основание за отказ за продължаване срока на разрешителното. Правилно е посочил съда, че задължението за монтиране на съоръжение за измерване на ползваното водно количество и обема на преработената водна маса не отпада при наличие на възможност, съгласно раздел „Такси за водоползване” т. 3 от разрешителното, при неизправност на устройството за измерване таксата за водоползване да се заплаща на база пропускателната способност на водовземното съоръжение. Съдът правилно е посочил, че този способ е заместващ, чиято цел е временното заместване на изначално предвидения ред за измерване на водните количества. Измерването на ползването на водите чрез нарочно съоръжение и измерването „на база“, не са равнозначни и взаимозаменяеми способи за измерване на ползването. Съотношението между тях е в условията на временно заместваща алтернатива, при която измерването „на база“ е заместващия способ спрямо измерването чрез нарочен измервателен уред (съоръжение), въведено като базово условие за изпълнение от титуляра на издаденото разрешително № 101005/13.06.2005 г.
Конкретно по отношение спазването на тримесечния преклузивен срок по чл. 78, ал. 1 от ЗВ за иницииране на производството по продължаване на срока, настоящата инстанция споделя изводите на административния съд, че формалното и правнозначимо подаване на заявлението от страна на В. е с дата 18.03.2015 г. По делото липсват годни доказателства, установяващи отказ на служител при Дирекцията за приеме заявлението на В. преди 18.03.2015 г. и по-конкретно на 13.03.2015 г. Очевидно е създалото се недоразумение при и по повод подаването на заявлението преди 18.03.2015 г., но същото по никакъв начин не може да се вмени като отговорност на административния орган или служителите към администрацията на Дирекцията.
Що се касае до възражението, че съдът не е отчел неспазването на законово предвиден двадесетдневен срок за произнасяне по заявлението, настоящата инстанция намира, че и то е неоснователно. Процедурните правила относими към раздел ІІІ, глава ІV от ЗВ за продължаване на срока на действие на разрешително от една страна не предвиждат двадесетдневен срок за разглеждане на заявлението, а от друга предвидените в ЗВ срокове по глава ІV като цяло са инструктивни по своя характер и неспазването им няма за последица пораждането, изменението или прекратяването на уредени в ЗВ материални права.
С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 485/02.11.2015 г. постановено по адм. дело № 469/2015 г. на Административен съд – Плевен.
Решението е окончателно.