изводството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. П. П. от гр. С., срещу решение № 15770/11.12.2012 г., постановено по адм. д.№12419/2012 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на съдебният акт поради нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отменяването му и решаване на делото по същество.

Ответната страна - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, гр. С., редовно призована не изпаща представител и не е взела становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение е отхвърлена жалба на касаторката Пеева срещу решение № Ж-244/10.09.2012 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което е прекратена преписката, образувана по нейни жалби вх.№ В-04-00-508 от 03.11.2011 г., 30.11.2011г., 02. 05. 2012г., 11.06.2012г. и 17. 07. 2012 г. срещу "Софийска вода" АД. Пред първоинстанционният съд Пеева е твърдяла, че формираните й задължения за консумирана питейна вода в имота, находящ се в гр. С., ж. к. Г. Д., за периода 16.02.2011г. до 20.09.2011г. са недължими тъй като от 10 години не живее в България и не ползва услугите на „Софийска вода” АД, за което представя и съответни доказателства. Преди да замине за Италия на 16.03.2001г. е сложила нови пломбирани топломери. Твърди, че не е могла да бъде на адреса месец декември 2010 г. или януари 2011г., както са се уговорили със служители от „Софийска вода” АД за проверка на водомерите, тъй като е трябвало по спешност да замине за чужбина. Когато се е прибрала в България е потърсила фирма, която да свали и провери водомерите, като същите са й върнати с документи, установяващи изправността им, на 20.09.2010г. Посочва също, че няма подписан индивидуален договор със „Софийска вода” АД, поради което не е запозната и с общите условия. При тези безспорно установени факти жалбоподателката счита, че неправилно съдът е отхвърлил жалбата й. Претендира отмяната на съдебното решение и отмяната на обжалвания административен акт.

По делото не се спори, че на 16.11. 2010 г. служител на „Софийска вода „АД извършва отчет по график, при което установява, че двата индивидуални водомера в имота на Пеева са с изтекла валидност на метрологичната проверка и връчва на жалбоподателката уведомително писмо № 1000115948 за проверка/подмяна на индивидуалните измервателни уреди в имота, с указан срок за изпълнение три месеца от датата на връчването. При следващия отчет по график на 16. 02. 2011г. проверител констатира, че даденото предписание не е изпълнено. Поради тази причина от 16. 02. 2011 г. В и К операторът формира месечния разход на вода в имота въз основа на броя на обитатели за топлофицирано жилище, като в конкретния случай разходът е определен по 6 куб. м. на месец за един обитател, съгласно записания брой живущи в уведомителното писмо, като прилага нарастваща база.

При тази фактическа установеност касационната жалба е неоснователна.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията по чл. 102, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката. В производството по АПК Върховният административен съд се произнася по законосъобразността на административни актове. а в случая правният извод за законосъобразност на решението на административния орган е обоснован от доказателствата по делото. Административен акт е постановен в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Установеното от фактическа страна несъмнено сочи на липса на допуснато от "Софийска вода" АД нарушение при определяне на задължението по партидата на касаторката, №2074823, за периода 16.02.2011 г. до 20.09.2011 г. Съгласно разпоредбта на чл. 34 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ и чл. 43 от Закона за измерванията/ЗИ/ водомерите подлежат на задължителен първоначален и периодичен контрол. Монтираните в жилището на касаторката водомери не отговарят на изискванията на ЗИ тъй като са с изтекъл срок на валидност. В този смисъл и съгласно чл. 39, ал. 5 и ал. 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на МРРБ, монтираните, но неотговарящи на изискванията на ЗИ, средства за измерване, с оглед забраната за ползването им, се приравняват на липсващи такива, поради което са били налице основанията за служебно изчисляване на разходите за питейна вода от страна на В и К оператора. За да се приеме, че водомерите отговарят на изискванията на чл. 43 ЗИ следва същите да бъдат проверявани в определените по реда на чл. 43, ал. 4 ЗИ срокове и без правно значение е дали са работели непрекъснато или само за част от периодите, респективно дали е констатирано, че са изправни в последствие. В случай в резултат на неизпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 4 (сега ал. 5) от Наредба № 4/2004 г. относно проверка на водомерите от страна на жалбоподателката, в сроковете по чл. 43, ал. 4 ЗИ, са създадени основания за приложение на чл. 39, ал. 5 и 6 от цитираната Наредба. Неизпълнението на това задължение е установено на 16.11.2010 г. когато служител на „Софийска вода” АД, при извършване на отчет, е връчил уведомително писмо на жалбоподателката за проверка/подмяна на индивидуалните водомери в жилището й в срок от 90 дни, поради изтекъл 5-годишен срок, определен съгласно чл. 43, ал. 1 и 4 от Закона за измерванията. Не се спори, че на 16.02.2011 г. е констатирано, че това предписание не е изпълнено. Освен това по делото не е установено жалбоподателката да е сезирала „Софийска вода” АД , че отсъства от страната и няма да ползва имота, за да не се начислява разход на вода. Както бе посочено по - горе в производството по АПК Върховният административен съд се произнася само по законосъобразността на административни актове, а касационната жалбоподателка би могла да предяви претенциите си по реда на ГПК относно размера на определените и задължения, респективно за начина на заплащането им.

Обосновано от доказателствата по делото е прието, че доколкото не са констатирани нарушения на В и К оператора на цитираните нормативни актове и общи условия, Държавната комисия за енергийно и водно регулиране правилно е прекратила преписката. Обжалваното решение не страда от пороци по чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила

Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия , РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 15770/11.12.2012 г., постановено по адм. д.№12419/2012 г. по описа на Върховен административен съд, четвърто отделение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Б. К. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. У./п/ П. Г./п/ С. Х./п/ Й. К. Й.К.