Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. С. Б., чрез процесуален представител адвокат М. Б., срещу решение № 440/02.02.2011 г. по адм. дело № 2032/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29 - ти състав, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № РД -09-562/16.11.2009 г. на кмета на Столична община - район "Надежда" в частта, в която като застроена площ от имот са определени общо 2 965 кв. м., попадащи в УПИ І на кв. 28, УПИ І на кв. 34 на м."ж. к. Толстой" и изградена улична мрежа. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на приложимия материален закон. Касаторът счита, че в част от имота няма застроявания по смисъла на §1в ДР ППЗСПЗЗ, както и че направените в противен смисъл изводи от първоинстанционния съд противоречат на събраните по делото доказателства. Поради това претендира отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго такова по съществото на спора, с което да се определи като незастроена площ от 876.53 кв. м. от горепосочения имот.

Ответникът – кметът на СО район „Надежда” изразява становище за неоснователност на касационната жалба. П. К. А. изразява в писмен вид становище за нейната основателност, а останалите ответници, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по подадената касационна жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения:

С решение № 440/02.02.2011 г. по адм. дело № 2032/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29 - ти състав, е отхвърлена като неоснователна жалба на касатора срещу заповед № РД -09-562/16.11.2009 г. на кмета на Столична община - район "Надежда" за определяне като застроена на площта от 2 965 кв. м. от имот попадащ в УПИ І на кв. 28, УПИ І на кв. 34 на м."ж. к. Толстой" в гр. С. и изградена улична мрежа

. За да постанови посочения резултат съдът е приел, че части от имоти пл.№№ 516 и 516а, попадат в реализирано комплексно жилищно строителство, като наред с осъществените в тях жилищни блокове и съответстващите им сервитути, попадат в улична мрежа, паркинги и алеи. Противно на наведените от касатора доводи в обратен смисъл, решението не противоречи на данните от приобщените по делото доказателства, в т. ч. и тези от заключението на изслушаната по делото съдебно - техническа експертиза. Правилно последното не е кредитирано от съда, в частта, в която е ирелевантна за спора, както и в тази, в която дава отговор на правен въпрос, който е от компетентността на съда. В този смисъл обосновано и правилно административният съд е приел, че площта от 2 965 кв. м. попада в границите на урбанизирана територия с предвиждане и реализирано комплексно жилищно застрояване в приложното поле на чл. 11, ал. 2, т. 2 във връзка с ал. 3 ППЗСПЗЗ, тъй като в нея има осъществени строителни дейности и са проведени строителни мероприятия по смисъла на §1в ДР ППЗСПЗЗ. Оттам е изведен правилен краен извод за законосъобразност на обжалвания административен акт, с оглед на който жалбата е отхвърлена като неоснователна. Изложените в тази връзка от решаващият състав мотиви се споделят изцяло от настоящата инстанция.

Производството по реда на чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ включва решение на техническата служба на общината, което следва да бъде одобрено със заповед на кмета. Със заповедта съгласно техническите норми и правила, се определя застроената, съответно свободната от застрояване част от имота, като не се изследват въпроси свързани със законността на строителството, статута на съоръженията и възможностите за възстановяването на собствеността. В §1в ДР ППЗСПЗЗ при условията на примерно изброяване са посочени строителните дейности и съоръженията, които не позволяват възстановяване на земеделска земя, включена в урбанизирани територии. Самото определяне на застроена част съгласно чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ е предвидено да се извърши от техническата служба в общината при спазване на Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /обн. ДВ бр. 3/13.01.2004 г./ и на хигиенните и противопожарните норми, а до приемането й от Наредба № 5/2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията. В конкретния случай реализираните строителни дейности безспорно имат характера, визиран в §1в ДР ППЗСПЗЗ, а именно - изградено комплексно жилищно строителство и улици. Посочените в заповедта като застроени части от процесния имот попадат в терен с осъществени строителни мероприятия, поради което не могат да се възприемат като свободни площи. При тези данни правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че претендираните части от имота не представляват свободна площ, а такива с осъществени строителни дейности и мероприятия.

Неоснователни са доводите поддържани в касационната жалба, че решението противоречи на чл. 22, ал. 2 ЗУТ, според който площите между сградите при комплексното застрояване се устройват като паркове и градини, места за паркиране или подземни паркинги и площадки за игра, с оглед ползването на частите от имота относно които се претендира, че са налице основания за определянето им като свободни от застрояване, именно като места за паркиране. В производството по чл. 11, ал. 4 ППЗСПЗЗ не може да се обсъжда въпроса за законността на реализираното строителство, тъй като се определя единствено от техническа страна застроената и свободната от застрояване площ по смисъла на чл. 11, ал. 3 ППЗСПЗЗ, във връзка с ал. 2, т. 2 и т. 3, която процедура е само етап от процеса на възстановяване на собствеността.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените с касационната жалба отменителни основания и обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение РЕШИ : ОСТАВЯ В СИЛА

решение 440/02.02.2011 г. по адм. дело № 2032/2010 г. на Административен съд - София град, Второ отделение, 29 - ти състав. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ К. Х. К.Х.