Образувано е по касационните жалби на Б. Д. Щ., гр. В., чрез проц. й представител адв. И. К. и на И. А. Х., гр. В., против Решение № 3009/19.12.2011г., постановено по адм. д. № 2604/2010 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационните жалби са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбите и отмяна на решението.
Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са основателни по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "Е. И."ЕООД, представлявано от В. Е., Н. Х. Н., Б. Д. Щ., Н. Д. Я., Д. Д. Д. и И. А. Х. против Заповед № 601/29.06.2010 г. на Зам. Кмета на О. А. за одобряване на ПУП-ПЗ за ПИ № 787 по плана на м. Черноморска панорама, землище с. К., О. А., област В. с цел изграждане на базова станция за мобилна комуникация на "Глобул", така както е указано в ситуацията в изработения ПУП-ПЗ с червени, сини и черни линии и надписи. Съдът е отхвърлил оспорването като неоснователно.
Решението е валидно, но неправилно и незаконосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след преценка на доказателствата по делото е достигнал до неверни правни изводи. Не са отчетени релевантните за съда факти и обстоятелства, което е довело до незаконосъобразността на решението.
Експертните заключения не са обсъдени заедно с всички доказателства и всички доводи на касационните жалбоподатели.
Прието е за безспорно, че процесната териотирия е селищно образувание и не са изложени подробни мотиви за това дали оспорваният административен акт е в съответствие с посочената разпоредба - чл. 59 ЗУТ. С тази разпоредба се регламентират случаите на застрояване извън границите на урбанизираните територии. Съобразно трайната съдебна практика на този съд - ПЗ на имот, извън границите на урбанизираните територии може да бъде изработен само при наличието на ОУП, определящ предназначението на съответата територия, с което застрояването трябва да бъде съвместимо. В чл. 59 ал. 1 ЗУТ ОУП се сочи като условие за одобряването на самия застроителен план. Не е изискано цитираното от СТЕ решение ОбС-Аксаково (л. 352) за създаване на селищно образувание, обосноваващо твърдението, че "зоната е предназначена за малко етажно жилищно (вилно ) строителство", предвид на това, че няма ОУП и ПУП. Тези въпроси са от съществено значение с оглед на ХЗЗ (чл. 4, ал. 1 и 2 от Наредба № 9/91 г.). Важно е и за това, че по проект базовата станция се предвижда да бъде построена с височина 38 метра, при предвидените максимални 10 метра за района. Не са обсъдени разпоредбите на чл. 4, ал. 1 - 3 и сл. от Наредба № 9/1991 г. Съгласно чл. 4, ал. 3 от Наредбата - линиите, образувани от точките с изчислени стойности, равни или по-високи от пределно допустимите нива ЕМП трябва да не попадат в населена територия, които и на чл. 6, т. 4 и чл. 10 от Наредба № 7/1992 г. за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда (действаща към момента на постановяване на административния акт).
Съобразно изискванията на чл. 142 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на неговото издавне. Заповедта е издадена на 29.06.2010 г., когато е бил в сила Законът за устройство на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК) - обн. в ДВ, бр. 48 от 15.06.2007 г., съобразно изискванията на чл. 19 ал. 4 и 5, на който, за настоящият случай е било неообходимо провеждане на процедура за екологична оценка по реда на Закона за опазване на на околната среда (ЗООС), като легално изискване е, че екологичната оценка трябва да е част от устройствената схема и от съответния план. Въпреки направените оплаквания в процеса на това основание - съдът не е изложил мотиви в тази връзка. Доказателства в делото за съобразяване на изискванията на чл. 19 ал. 4 и 5 ЗУЧК вр. чл. 108 и сл. ЗУТ няма.
Изясняването на посочените въпроси и обсъждането на всички относими разпоредби (посочени по-горе) и пряко свързано с преценката за това дали да спазени изискванията за осигуряване на здравословна жизнена среда раздел II, глава II на 33 и дали се ограничават правата на лицата, притежаващи право на собственост върху имоти, намиращи се в ХЗЗ с оглед и на бъдещи инвестиционни намерения, свързани с жилищно (вилно строителство) като се има в предвид характера на селищното образование и предвид престоящото приемане на ОУП и ПУП за цялата му територия. В тази връзка следва да се отбележи, че инвестиционни намерения за изграждане на техническо съоръжение – базова станция за мобилни комуникации не би могло за има приоритет пред правата на собствениците, вкл. за изграждане на жилищни и вилни сгради и осигуряване на здравословна жизнена среда в селищно образование.
С оглед тази фактическа установеност, се налага правният извод, че не са събрани достатъчните доказателства, постановено е необосновано решение, при нарушение на съдопроизводствените правила.
Налице са отменителните основания на чл. 209 т. 3 АПК, решението като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав при съобразяване с горните мотиви и дадените указания.
Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 вр. чл. 222 ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав РЕШИ: ОТМЕНЯ
Решение № 3009/19.12.2011г., постановено по адм. д. № 2604/2010 г. по описа на Административен съд Варна като ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане на същия съд от друг състав. РЕШЕНИЕТО е окончателно. . Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ С. Ч.
С.Ч.