Производството е по реда на глава десета, раздел 1, чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс, вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт.

Образувано е по жалба от П. С. С., чрез пълномощник В. К. срещу решение по т. 5 от Протокол №8 от 28.2.2013г. на Висшия съдебен съвет. С него се оставя без уважение предложение на административния ръководител, председател на Софийски районен съд за повишаване на П. С. С., съдия в Софийски районен съд, с ранг „съдия в Окръжен съд” в ранг „ съдия в Апелативен съд”. Поддържат се доводи за незаконосъобразност на решението с искане за отмяната му ведно със законните последици. Свеждат се до формално заключение без да е извършен необходим реален анализ на предпоставките за повишаване в ранг като в случая ВСС се е ограничило до формално позоваване и дословно възпроизвеждане на законовия текст, което на практика води до пълна липса на съображения в приетото решение. Поддържа се също така твърдение за неправилност на решението и по същество при наличието на положителна много добра комплексна оценка при атестирането, което е индикатор за добри резултати и високо ниво на квалификация при изпълнение на служебните задължения.

Ответникът – Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата. Обжалваното решение е прието от компетентния колективен административен орган в рамките на неговите правомощия, при спазване на административно-производствените правила, в съответствие с относимите материални правни норми и с целта на закона.

Върховният административен съд, шесто отделение като взе предвид жалбата, доказателствата в приложената административна преписка и изискванията на закона, констатира следното:

Жалбата е подадена в законния 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред Висшия съдебен съвет е било предложение на административния ръководител, председател на Софийски районен съд за повишаване...