О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 501
гр. София 02.06.2016 г..
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на единадесети април две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 1533/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. С. Й., подадена чрез адв. Л. Ш., против решение № 2040/07.12.2015 г., постановено по възз. гр. д. № 2825/2015 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3259/21.07.2015 г., постановено по гр. д. № 2354/2014 г. по описа на Варненски районен съд, с което е осъдена да заплати на В. В. А. и М. Д. А. сумата от 24 270, 75 лв., представляваща част от цената по договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 9, том X., регистър № 9124, дело № 5334 по описа на СВ към В., като платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда 20.02.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сторените по делото разноски.
В касационната жалба, уточнена след дадени указания от администриращия съд, се съдържат оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост – основание по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Твърди се, че съдът е постановил решението си в противоречие на практиката на ВКС и съдилищата в три посоки:1.приел е, че съставът на чл. 55 ЗЗС не изисква доказване на наличието на обогатяване на ответника и на...