Върховният административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение, в съдебно заседание на четиринадесети декември в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. Б. ЧЛЕНОВЕ:ЛЮБОМИРА МОТ. С. при секретар М. А. и с участието на прокурора Ивайло Медаровизслуша докладваното от съдиятаС. С. по адм. дело № 10383/2021

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрисконсулт Колева, срещу решение № 234 от 28.07.2021г. по адм. дело № 246/2020г. на Административен съд - В. Т. С него е отменено уведомително писмо с изх. № ДФЗ 02-2600/972 #13 от 11.02.2019г., с което е отказано искане на Гама 2015 ЕООД за промяна на договор № 04/04/1/0/023123 от 17.3.2016г. и преписката е върната на органа за произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - основания по чл.209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се и разноски.

Ответникът – Гама 2015 ЕООД, със седалище гр. В. Т. чрез процесуалния си представител адвокат Р. М., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Счита, че съдебно решение в основната си част е правилно като краен резултат, независимо, че съдът се е произнесъл със „свръх петитум“. Счита, че неправилно съда приел, че отказът за сключване на допълнително споразумение за изменение на административния договор представлява индивидуалния административен акт, с който се отказва да се издаде акта, а е волеизявление на страна по административен договор, че не приема искането й за изменение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред административният съд е било образувано по жалбата на Гама 2015 ЕООД, срещу отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по подадено искане от дружеството за промяна на договор № 04/04/1/0/023123 от 17.3.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестициии в земеделските стопанства „ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи„ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на „Гама 2015“ ЕООД отказът на изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преиската на органа при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, приел, че постановеният отказ на изпълнителен директор на ДФЗемеделие РА, е обективиран в Уведомително писмо с изх. № ДФЗ 02-2600/972#13 от 11.02.2020г., което било обжалвано по административен ред, като жалбата била отхвърлена за неоснователна със заповед № РД 20-20/19.03.2020г. на Министърът на земеделието храните и горите (МЗХГ). Приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но е материално незаконосъобразен. Счел, че отказът е постановен при неправилно тълкуване на административния договор и при неспазване на Европейското право и нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. На следващо място приел, че е налице нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като не са обсъдени предложенията на жалбоподателя и актът е постановен при съществено нарушение на процесуалните норми, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е изяснена фактическата обстановка - не са направени проверки на предлаганите за замяна имоти и др. Съдът установил, че с писмо вх. ДФЗ 02- 2600/972 от 28.02.2019 г. дружеството е уведомило ДФЗ за наличието на форсмажорни обстоятелства за период от повече от 15 месеца и половина, като е представила съответните метеорологични справки, становище от правоспособно лице и Сертификат за форсмажор - № 138 от 16.11.2020г. издаден от Б. Т. П. П. (БТПП). Приел, че на 02.07.2019г. е подадено писмо с вх. № 02-2600/972 с искане за одобрение на промени в модела на един от тракторите и необходимостта от замяна на парцели. Мотивът за исканата замяна на парцелите е икономически неоправданото засаждане на трайните насаждения на скалист и неравен терен. Посочил, че на основание чл. 52, ал. 4 от Наредба № 9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020г. (Наредбата), изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да одобри или мотивирано да отхвърли исканата промяна в договора. Приел, че органът не е изяснил фактическата обстановка, като не е извършил проверка на предлаганите за замяна парцели и не е събрал доказателства в тази насока. Посочил, че административният акт е постановен, без да е бил изследван въпроса за наличието на форсмажорни обстоятелства, за което е налице издадено удостоверение от БТПП. Счел, че извода на административния орган за наличие на икономически нежизнеспособно стопанство и проект за неправилен, защото именно с удължаване на срока на договора на жалбоподателя ще бъде дадена възможност да усвои цялата инвестиция чрез доставка на трактор и замяната на земите. В този аспект съдът счел, че срокът на действие на процесния административен договор трябва да бъде удължен с броя на дните, посочени в Сертификата на БТПП и документите.

Така постановеното решение в едната си част е недопустимо, а в другата е неправилно.

Съдът погрешно е изписъл датата на отмененото от него уведомително писмо, като е приел, че е от дата 11.02.2019 година. На тази дата има друг отказ на административния орган, с който се е произнесъл по искане на „Гама 2015“ ЕООД с вх. №01-2600/1959 от 14.01.2019 г. за изменение на договора относно удължаването на срока за изпълнение на инвестицията със седем месеца и седем дни на основание чл.31, ал.7 от договора. Предмет на оспорване е административен акт с №02-2600/972#13 от 28.01.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е бил оспорен и по административен, а не отказ №02-2600/972#13 от 11.02.2019 г., който е постановен във връзка с две постъпили писма на „Гама 2015“ ЕООД. Първото писмо е с №02-2600/972 от 28.02.2019 г., в което изрично е поискано удължаване на срока на договора със седем месеца, заради настъпване на форсмажорни обстоятелства. Второто писмо е с №02-2600/972#4 от 21.10.2019г., в което се описва, че срокът за подаване на заявка за окончателно плащане ще се счита за удължен общо с 12 месеца и 8 дни или до 31.10.2020 г., заради не получен отговор от ДФЗ на писма с №02-2600/972 от 28.02.2019г. и с №02-2600/972 от 02.07.2019г., на основание чл.31, ал.7 от договора.

С други две писма с №02-2600/972 от 02.07.2019г. и с №02-2600/972#5 от 28.10.2019г., „Гама 2015“ ЕООД е поискала от ДФЗ промени в договора - за замяна на част от площите, върху които е предвидено да се извърши инвестицията. Изложените причини в писмата са, че „Гама 2015“ ЕООД не може да засади трайните насаждение в имоти №000097 и №000526 в селището на с. Михалци, община Павликени, защото имотите са „каменисти“ и са с „неравен терен“, както и че трактор Case IH Magnum 315- “Т. М. Б. ЕАД не може да бъде доставен, защото е спрян от производство, а не заради форсмажорни обстоятелства. По тези две писма, административният орган се е произнесъл с отделно уведомително писмо с изх. №02-2600/972#8 от 03.12.2019г., с което е отказал да се сключи анекс за исканите промени.

Административният съд, като се е произнесъл по исканията на ползвателя за замяна на земи, и е приел, че уважаването на исканията, ще доведат до икономическа жизнеспособност на проекта и стопанството за периода – чл.22, ал.3 от Наредбата не е взел предвид, че по исканията за замяна на земи и за промяна на модела на трактор има постановен изричен отказ на ДФЗ от 03.12.2019 г., който не е обжалван. По делото не е представено доказателство, че постановения отказ от 03.12.2019г. е обжалван от „Гама 2015“ ЕООД, както и не са ангажирани доказателства за неговото обжалване пред настоящата инстанция. По този начин административният съд се е произнесъл по свръх петитум. Решението в тази част, с която е надхвърлено искането в жалбата без сезиране на съда, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Следователно, настоящият съдебен състав, счита че предмет на проверка е уведомително писмо с №02-2600/972#13 от 28.01.2020 г. по искането на „Гама 2015“ ЕООД с писмо №02-2600/972 от 28.02.2019 г., за удължаване на срока на договора със седем месеца, заради настъпване на форсмажорни обстоятелства и писмо с №02-2600/972#4 от 21.10.2019 г., в което се описва, че срокът за подаване на заявка за окончателно плащане ще се счита за удължен общо с 12 месеца и 8 дни или до 31.10.2020 г., заради липсвата на отговор от ДФЗ по писмо с №02-2600/972 от 28.02.2019 г.

Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.30 от договора и чл. 61 от Наредбата, че страната, засегната от непреодолимата сила е длъжна да уведоми другата страна. Съгласно чл.61 от Наредбата, страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Ползвателят на помощта или упълномощено от него лице уведомява писмено Разплащателната агенция (РА) за възникването на обстоятелствата по ал. 1 и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го направи. В договора е уредено, че ползвателят не носи отговорност за пълно и частично неизпълнение на свое задължение по настоящия договор, ако неизпълнението в възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила. Съгласно чл.30, ал.2, б. „в“ от договора, непреодолима сила е тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, ползвателят е длъжен да уведоми писмено фонда за настъпването на което и да е обстоятелство по чл.2 в срок до 10 работни дни от датата, на която има възможност да го направи, като представи доказателства за това. При неизпълнение на задължението си по ал.3 или забава, ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила.

Видно от доказателствата по делото се установява, че ползвателя по договора не е уведомил ДФЗ в законоустановения срок по чл.61 от Наредбата или в срока по чл.30 от договора. На следващо място, по делото не е представено доказателство от „Гама 2015“ ЕООД, че не може да уведоми за възникването на обстоятелствата по - рано от датата на писмото за форсмажорните обстоятелства - 28.02.2019 година.

Неправилно административният съд е приел, че постановеният отказ е незаконосъобразен поради липса на мотиви и съществени нарушения на административно производствените правила. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ към преписка. Отделното излагане на мотивите, послужили като основание за приемане на административния акт е допустимо и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд. В постановения отказ, обективиран в уведомително писмо с №02-2600/972#13 от 28.01.2020г., са изложени мотиви, че исканите промени са в противоречие с разпоредбите на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3, т.3 от договора с ДФЗ и на основание чл.22, ал.3 и чл.50, ал.1 от Наредбата, поради което са оставени без уважение исканите промени за удължаване на срока на договора и срока за подаване на заявка за окончателно плащане (писма с №02-2600/972 от 28.02.2019г. и №02-2600/972#4 от 21.10.2019г.). В мотивите на отказа, административният орган изрично е цитирал и вече постановеният отказ от 03.12.2019 г., в който са разгледани другите две писма на „Гама 2015“ ЕООД (№02-2600/972 от 02.07.2019г. и писмо с №02-2600/972#5 от 28.10.2019г.). За да постанови отказа от 03.12.2019 г., административният орган е направил фактически констатации и извел, че исканите промени противоречат на Наредбата, като се е позовал и на чл.30, ал.3 от договора за отпускане на финансова помощ № 04/04/1/0/02323 от 17.03.2016 г.(Договорът), която именно урежда правата и задълженията на страните при настъпване на непреодолима сила.

Съдът необосновано е приел, че безспорно и обективно е доказано настъпването на форсмажорното обстоятелство, от представеният сертификат от БТПП и справка от 20.03.2020 г., издадена от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Същите са издадени след постановения отказ от 28.01.2020 г. и не доказват по безспорен начин наличието на форсмажорни обстоятелства. На следващо място, съдът не е съпоставил данните от справката с представените протоколи и уведомителните писма. Видно от справката, същата е за регистрирано количество и вид валежи за 2017 г. и 2018 г. по дни, и максимална температура на въздуха за м. юли и м. август 2017 година. В справката не се съдържа информация за минимални температури в района. От представените доказателства не може да се направи извод, че постъпилите валежи, могат да се характеризират като необичайни за сезона, че същите са изключителни за географския район и са в пъти повече от предходни години, които мога да се характеризират със своята непредвидимост или непредотвратимост.

След извършено съпоставяне на информацията от справката и представените протоколи за невъзможност да се извършат услугите, се установява съществени разминавания: в протокол от 25.09.2017г. за имот ПИ№000097, находящ се в с. Сломер, като невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи а преустановяване на работа е счетено - 03.10.2017г. Като се сравни със справката се установява, че са регистрирани само два дни с валежи на 27.09. - 11,8л/кв. м. и 28.09.-2,0л./кв. м. По протокол от 10.01.2018 г. за имот ПИ№000526 в с. Михалци, като невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, а като се сравни със справка се установява, че на тази дата не са регистрирани валежи. По протокол от 16.03.2018г. за имот ПИ№000526 в с. Михалци, за невъзможност за изпълнение е посочено паднали снеговалежи и ниски температури. Съпоставено със справката, се установява, че към тази дата не са регистрирани валежи от дъжд и от сняг. Наличие на данни за снежна покривка е от последна дата на 06.03.2018 г. с 5 см. По протокол от 09.04.2018г. за имот ПИ№000526 в Михалци, за невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, съпоставено със справката, се установява, че на 09.04. не са регистрирани валежи, а до датата на преустановяване на дейността -18.04.2018г. е регистриран само един ден с количество валежи от дъжд -1,1л./кв. м. По протокол от 06.06.2018г. за имот ПИ№000097, като причина за невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, съпоставено със справката, се установява, че на 06.06 не са регистрирани валежи на тази дата. По протокол от 01.10.2018г. за имот ПИ№000097, за невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, съпоставено със справката, се установява, че на 01.10. не са регистрирани валежи, а до датата на преустановяване на дейността -11.10.2018 г. са регистрирани само два дни. По протокол от 15.10.2018г. за имот ПИ№000097, липсва подпис на изпълнителя установил невъзможност за изпълнение.

Квалифицирането на ниските температури и обилни валежи, като „форсмажорно обстоятелство”/ „непреодолима сила“ обаче е изцяло правен въпрос. Самото понятие е легално дефинирано в § 1, т.23а от Наредбата, съобразно с чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., като изчерпателно са посочени обстоятелствата, които при прилагане на подзаконовия нормативен акт ще се приемат за форсмажорни със съответните последици от това. Специално регламентираните шест хипотези се отличават с непредвидим характер. Съгласно б.”в” такова обстоятелство е тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота. Природното бедствие може да се определи, като разрушително по своите мащаби и същност природно явление, в по-голямата си част неподлежащо на контрол от страна на човека, което застрашава и заплашна здравето и живота на хората и/или води до значителни материални повреди и щети. Типични примери за природни бедствие са земетресения, наводнения, лавини, пожари, ураганни ветрове и т. н. За да се преценят, като такива застудявания/ обилни валежи, съпроводени с минусови температури/ обилно количество дъжд, е нужно наличие на сравнителна база – в случая най-удачно би било тази база да обхваща средните месечни температури и валежи от сняг/дъжд поне от 2015 година, когато жалбоподателят е изготвил бизнес плана с предвидените в него дейности и инвестиции и е сключил договора за отпускане на финансова помощ, и не би могло установеното застудяване и валежи автоматично да се приемат за форсмажорно обстоятелство.

Отделно от това съдът изобщо не е обсъдил предвидимостта/непредвидимостта на ниските температури, фигуриращи в справката от НИМХ. Съдът не е изследвал, че бизнес планът на жалбоподателя определя планираните за извършване дейности за конкретна година, а не по сезони. Проекта на ползвателя е с предмет „Създаване на биологична орехова градина със засаждения на междуредово разстояние с лешници и закупуване на специализирана земеделска техника за обработване на площи с трайни насаждения и изграждане на ограда на същите тези площи“, поради което максимално допустимия срок за изпълнение на инвестицията е 36 месеца, т. е. срокът е до 17.03.2019г., който срок е в съответствие със изискванията на чл.45, ал.2 от Наредбата и чл.6, ал.4 от договора. На ползвателя е предоставен максимално допустимия срок за изпълнение на проекта, същият няма как да бъде допълнително удължен извън този срок. Следва да се вземе предвид, че след като срокът за изпълнение на инвестицията не е променян, то и срокът за подаване на заявката за окончателно плащане е до 17.04.2019г.

Изменение и/или допълване на договора е предвидено, като правна възможност в чл.31 от него. Правната възможност, която е дадена на ползвателя с чл.31, ал.7 от договора не обвързва наличието на форсмажорни обстоятелства с възможността да се удължи срокът на договора, а само срокът на ползвателя за заявяване на междинно плащане и/или срокът по чл.6, ал.4 от договора. Единствената правна последица от признаването на такава непреодолима сила касае правото на ползвателя, по отношение на когото те са настъпили, да не възстановява получена вече сума по договора.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на „Гама 2015“ ЕООД срещу уведомително писмо с № 02-2600/972# 13 от 28.01.2020г. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощника на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ще следва да се присъдят по 100 лева или общо 200 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 234 от 28.07.2021г. по адм. дело № 246/2020г. на Административен съд - В. Т. и мвесто него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Гама 2015“ ЕООД, представлявано от А. К., със седалище и адрес на управление гр. В. Т. п. к. 5000 [адрес] против уведомително писмо с № 02-2600/972# 13 от 28.01.2020г. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА „Гама 2015“ ЕООД, представлявано от А. К., със седалище и адрес на управление гр. В. Т. п. к. 5000 [адрес] да заплати на Държавен фонд Земеделие, гр. София, бул. Ц. Б. III № 136 сумата 200 /двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез юрисконсулт Колева, срещу решение № 234 от 28.07.2021г. по адм. дело № 246/2020г. на Административен съд - В. Т. С него е отменено уведомително писмо с изх. № ДФЗ 02-2600/972 #13 от 11.02.2019г., с което е отказано искане на Гама 2015 ЕООД за промяна на договор № 04/04/1/0/023123 от 17.3.2016г. и преписката е върната на органа за произнасяне, при съобразяване със задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и необосновано - основания по чл.209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което оспореният административен акт да бъде отменен. Претендират се и разноски.

Ответникът – Гама 2015 ЕООД, със седалище гр. В. Т. чрез процесуалния си представител адвокат Р. М., излага становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че при постановяване на решението съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски.

Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение, че касационната жалба е частично основателна. Счита, че съдебно решение в основната си част е правилно като краен резултат, независимо, че съдът се е произнесъл със „свръх петитум“. Счита, че неправилно съда приел, че отказът за сключване на допълнително споразумение за изменение на административния договор представлява индивидуалния административен акт, с който се отказва да се издаде акта, а е волеизявление на страна по административен договор, че не приема искането й за изменение.

Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна срещу акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл.211, ал.1 АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Производството пред административният съд е било образувано по жалбата на Гама 2015 ЕООД, срещу отказ на изпълнителния директор на ДФЗ да се произнесе по подадено искане от дружеството за промяна на договор № 04/04/1/0/023123 от 17.3.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1. „Инвестициии в земеделските стопанства „ от мярка 4 „Инвестиции в материални активи„ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.

С обжалваното решение административният съд е отменил по жалба на „Гама 2015“ ЕООД отказът на изпълнителния директор на ДФЗ и е върнал преиската на органа при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови този резултат, приел, че постановеният отказ на изпълнителен директор на ДФЗемеделие РА, е обективиран в Уведомително писмо с изх. № ДФЗ 02-2600/972#13 от 11.02.2020г., което било обжалвано по административен ред, като жалбата била отхвърлена за неоснователна със заповед № РД 20-20/19.03.2020г. на Министърът на земеделието храните и горите (МЗХГ). Приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но е материално незаконосъобразен. Счел, че отказът е постановен при неправилно тълкуване на административния договор и при неспазване на Европейското право и нарушение на принципа на съразмерност по чл.6 от АПК. На следващо място приел, че е налице нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал.2 от АПК, тъй като не са обсъдени предложенията на жалбоподателя и актът е постановен при съществено нарушение на процесуалните норми, което е накърнило правото на защита на жалбоподателя, тъй като не е изяснена фактическата обстановка - не са направени проверки на предлаганите за замяна имоти и др. Съдът установил, че с писмо вх. ДФЗ 02- 2600/972 от 28.02.2019 г. дружеството е уведомило ДФЗ за наличието на форсмажорни обстоятелства за период от повече от 15 месеца и половина, като е представила съответните метеорологични справки, становище от правоспособно лице и Сертификат за форсмажор - № 138 от 16.11.2020г. издаден от Б. Т. П. П. (БТПП). Приел, че на 02.07.2019г. е подадено писмо с вх. № 02-2600/972 с искане за одобрение на промени в модела на един от тракторите и необходимостта от замяна на парцели. Мотивът за исканата замяна на парцелите е икономически неоправданото засаждане на трайните насаждения на скалист и неравен терен. Посочил, че на основание чл. 52, ал. 4 от Наредба № 9/21.03.2015г. за прилагане на подмярка 4. 1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от ПРСР за периода 2014-2020г. (Наредбата), изпълнителният директор на ДФЗ е следвало да одобри или мотивирано да отхвърли исканата промяна в договора. Приел, че органът не е изяснил фактическата обстановка, като не е извършил проверка на предлаганите за замяна парцели и не е събрал доказателства в тази насока. Посочил, че административният акт е постановен, без да е бил изследван въпроса за наличието на форсмажорни обстоятелства, за което е налице издадено удостоверение от БТПП. Счел, че извода на административния орган за наличие на икономически нежизнеспособно стопанство и проект за неправилен, защото именно с удължаване на срока на договора на жалбоподателя ще бъде дадена възможност да усвои цялата инвестиция чрез доставка на трактор и замяната на земите. В този аспект съдът счел, че срокът на действие на процесния административен договор трябва да бъде удължен с броя на дните, посочени в Сертификата на БТПП и документите.

Така постановеното решение в едната си част е недопустимо, а в другата е неправилно.

Съдът погрешно е изписъл датата на отмененото от него уведомително писмо, като е приел, че е от дата 11.02.2019 година. На тази дата има друг отказ на административния орган, с който се е произнесъл по искане на „Гама 2015“ ЕООД с вх. №01-2600/1959 от 14.01.2019 г. за изменение на договора относно удължаването на срока за изпълнение на инвестицията със седем месеца и седем дни на основание чл.31, ал.7 от договора. Предмет на оспорване е административен акт с №02-2600/972#13 от 28.01.2020г. на изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, който е бил оспорен и по административен, а не отказ №02-2600/972#13 от 11.02.2019 г., който е постановен във връзка с две постъпили писма на „Гама 2015“ ЕООД. Първото писмо е с №02-2600/972 от 28.02.2019 г., в което изрично е поискано удължаване на срока на договора със седем месеца, заради настъпване на форсмажорни обстоятелства. Второто писмо е с №02-2600/972#4 от 21.10.2019г., в което се описва, че срокът за подаване на заявка за окончателно плащане ще се счита за удължен общо с 12 месеца и 8 дни или до 31.10.2020 г., заради не получен отговор от ДФЗ на писма с №02-2600/972 от 28.02.2019г. и с №02-2600/972 от 02.07.2019г., на основание чл.31, ал.7 от договора.

С други две писма с №02-2600/972 от 02.07.2019г. и с №02-2600/972#5 от 28.10.2019г., „Гама 2015“ ЕООД е поискала от ДФЗ промени в договора - за замяна на част от площите, върху които е предвидено да се извърши инвестицията. Изложените причини в писмата са, че „Гама 2015“ ЕООД не може да засади трайните насаждение в имоти №000097 и №000526 в селището на с. Михалци, община Павликени, защото имотите са „каменисти“ и са с „неравен терен“, както и че трактор Case IH Magnum 315- “Т. М. Б. ЕАД не може да бъде доставен, защото е спрян от производство, а не заради форсмажорни обстоятелства. По тези две писма, административният орган се е произнесъл с отделно уведомително писмо с изх. №02-2600/972#8 от 03.12.2019г., с което е отказал да се сключи анекс за исканите промени.

Административният съд, като се е произнесъл по исканията на ползвателя за замяна на земи, и е приел, че уважаването на исканията, ще доведат до икономическа жизнеспособност на проекта и стопанството за периода – чл.22, ал.3 от Наредбата не е взел предвид, че по исканията за замяна на земи и за промяна на модела на трактор има постановен изричен отказ на ДФЗ от 03.12.2019 г., който не е обжалван. По делото не е представено доказателство, че постановения отказ от 03.12.2019г. е обжалван от „Гама 2015“ ЕООД, както и не са ангажирани доказателства за неговото обжалване пред настоящата инстанция. По този начин административният съд се е произнесъл по свръх петитум. Решението в тази част, с която е надхвърлено искането в жалбата без сезиране на съда, е недопустимо и следва да бъде обезсилено, а производството по делото в тази част следва да бъде прекратено.

Следователно, настоящият съдебен състав, счита че предмет на проверка е уведомително писмо с №02-2600/972#13 от 28.01.2020 г. по искането на „Гама 2015“ ЕООД с писмо №02-2600/972 от 28.02.2019 г., за удължаване на срока на договора със седем месеца, заради настъпване на форсмажорни обстоятелства и писмо с №02-2600/972#4 от 21.10.2019 г., в което се описва, че срокът за подаване на заявка за окончателно плащане ще се счита за удължен общо с 12 месеца и 8 дни или до 31.10.2020 г., заради липсвата на отговор от ДФЗ по писмо с №02-2600/972 от 28.02.2019 г.

Първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.30 от договора и чл. 61 от Наредбата, че страната, засегната от непреодолимата сила е длъжна да уведоми другата страна. Съгласно чл.61 от Наредбата, страните по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на непреодолима сила и извънредни обстоятелства. Ползвателят на помощта или упълномощено от него лице уведомява писмено Разплащателната агенция (РА) за възникването на обстоятелствата по ал. 1 и да приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го направи. В договора е уредено, че ползвателят не носи отговорност за пълно и частично неизпълнение на свое задължение по настоящия договор, ако неизпълнението в възникнало като пряка последица от действието на непреодолима сила. Съгласно чл.30, ал.2, б. „в“ от договора, непреодолима сила е тежко природно бедствие, което е засегнало сериозно стопанството. Съгласно ал.3 на същата разпоредба, ползвателят е длъжен да уведоми писмено фонда за настъпването на което и да е обстоятелство по чл.2 в срок до 10 работни дни от датата, на която има възможност да го направи, като представи доказателства за това. При неизпълнение на задължението си по ал.3 или забава, ползвателят не може да се позовава на непреодолима сила.

Видно от доказателствата по делото се установява, че ползвателя по договора не е уведомил ДФЗ в законоустановения срок по чл.61 от Наредбата или в срока по чл.30 от договора. На следващо място, по делото не е представено доказателство от „Гама 2015“ ЕООД, че не може да уведоми за възникването на обстоятелствата по - рано от датата на писмото за форсмажорните обстоятелства - 28.02.2019 година.

Неправилно административният съд е приел, че постановеният отказ е незаконосъобразен поради липса на мотиви и съществени нарушения на административно производствените правила. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт в друг документ към преписка. Отделното излагане на мотивите, послужили като основание за приемане на административния акт е допустимо и е в съответствие с Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд. В постановения отказ, обективиран в уведомително писмо с №02-2600/972#13 от 28.01.2020г., са изложени мотиви, че исканите промени са в противоречие с разпоредбите на чл.6, ал.1, ал.2 и ал.3, т.3 от договора с ДФЗ и на основание чл.22, ал.3 и чл.50, ал.1 от Наредбата, поради което са оставени без уважение исканите промени за удължаване на срока на договора и срока за подаване на заявка за окончателно плащане (писма с №02-2600/972 от 28.02.2019г. и №02-2600/972#4 от 21.10.2019г.). В мотивите на отказа, административният орган изрично е цитирал и вече постановеният отказ от 03.12.2019 г., в който са разгледани другите две писма на „Гама 2015“ ЕООД (№02-2600/972 от 02.07.2019г. и писмо с №02-2600/972#5 от 28.10.2019г.). За да постанови отказа от 03.12.2019 г., административният орган е направил фактически констатации и извел, че исканите промени противоречат на Наредбата, като се е позовал и на чл.30, ал.3 от договора за отпускане на финансова помощ № 04/04/1/0/02323 от 17.03.2016 г.(Договорът), която именно урежда правата и задълженията на страните при настъпване на непреодолима сила.

Съдът необосновано е приел, че безспорно и обективно е доказано настъпването на форсмажорното обстоятелство, от представеният сертификат от БТПП и справка от 20.03.2020 г., издадена от Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ). Същите са издадени след постановения отказ от 28.01.2020 г. и не доказват по безспорен начин наличието на форсмажорни обстоятелства. На следващо място, съдът не е съпоставил данните от справката с представените протоколи и уведомителните писма. Видно от справката, същата е за регистрирано количество и вид валежи за 2017 г. и 2018 г. по дни, и максимална температура на въздуха за м. юли и м. август 2017 година. В справката не се съдържа информация за минимални температури в района. От представените доказателства не може да се направи извод, че постъпилите валежи, могат да се характеризират като необичайни за сезона, че същите са изключителни за географския район и са в пъти повече от предходни години, които мога да се характеризират със своята непредвидимост или непредотвратимост.

След извършено съпоставяне на информацията от справката и представените протоколи за невъзможност да се извършат услугите, се установява съществени разминавания: в протокол от 25.09.2017г. за имот ПИ№000097, находящ се в с. Сломер, като невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи а преустановяване на работа е счетено - 03.10.2017г. Като се сравни със справката се установява, че са регистрирани само два дни с валежи на 27.09. - 11,8л/кв. м. и 28.09.-2,0л./кв. м. По протокол от 10.01.2018 г. за имот ПИ№000526 в с. Михалци, като невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, а като се сравни със справка се установява, че на тази дата не са регистрирани валежи. По протокол от 16.03.2018г. за имот ПИ№000526 в с. Михалци, за невъзможност за изпълнение е посочено паднали снеговалежи и ниски температури. Съпоставено със справката, се установява, че към тази дата не са регистрирани валежи от дъжд и от сняг. Наличие на данни за снежна покривка е от последна дата на 06.03.2018 г. с 5 см. По протокол от 09.04.2018г. за имот ПИ№000526 в М., за невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, съпоставено със справката, се установява, че на 09.04. не са регистрирани валежи, а до датата на преустановяване на дейността -18.04.2018г. е регистриран само един ден с количество валежи от дъжд -1,1л./кв. м. По протокол от 06.06.2018г. за имот ПИ№000097, като причина за невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, съпоставено със справката, се установява, че на 06.06 не са регистрирани валежи на тази дата. По протокол от 01.10.2018г. за имот ПИ№000097, за невъзможност за изпълнение е посочено обилно количество валежи, съпоставено със справката, се установява, че на 01.10. не са регистрирани валежи, а до датата на преустановяване на дейността -11.10.2018 г. са регистрирани само два дни. По протокол от 15.10.2018г. за имот ПИ№000097, липсва подпис на изпълнителя установил невъзможност за изпълнение.

Квалифицирането на ниските температури и обилни валежи, като „форсмажорно обстоятелство”/ „непреодолима сила“ обаче е изцяло правен въпрос. Самото понятие е легално дефинирано в § 1, т.23а от Наредбата, съобразно с чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. Съгласно чл. 2, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., като изчерпателно са посочени обстоятелствата, които при прилагане на подзаконовия нормативен акт ще се приемат за форсмажорни със съответните последици от това. Специално регламентираните шест хипотези се отличават с непредвидим характер. Съгласно б.”в” такова обстоятелство е тежко природно бедствие, въздействало сериозно върху земята в имота. Природното бедствие може да се определи, като разрушително по своите мащаби и същност природно явление, в по-голямата си част неподлежащо на контрол от страна на човека, което застрашава и заплашна здравето и живота на хората и/или води до значителни материални повреди и щети. Типични примери за природни бедствие са земетресения, наводнения, лавини, пожари, ураганни ветрове и т. н. За да се преценят, като такива застудявания/ обилни валежи, съпроводени с минусови температури/ обилно количество дъжд, е нужно наличие на сравнителна база – в случая най-удачно би било тази база да обхваща средните месечни температури и валежи от сняг/дъжд поне от 2015 година, когато жалбоподателят е изготвил бизнес плана с предвидените в него дейности и инвестиции и е сключил договора за отпускане на финансова помощ, и не би могло установеното застудяване и валежи автоматично да се приемат за форсмажорно обстоятелство.

Отделно от това съдът изобщо не е обсъдил предвидимостта/непредвидимостта на ниските температури, фигуриращи в справката от НИМХ. Съдът не е изследвал, че бизнес планът на жалбоподателя определя планираните за извършване дейности за конкретна година, а не по сезони. Проекта на ползвателя е с предмет „Създаване на биологична орехова градина със засаждения на междуредово разстояние с лешници и закупуване на специализирана земеделска техника за обработване на площи с трайни насаждения и изграждане на ограда на същите тези площи“, поради което максимално допустимия срок за изпълнение на инвестицията е 36 месеца, т. е. срокът е до 17.03.2019г., който срок е в съответствие със изискванията на чл.45, ал.2 от Наредбата и чл.6, ал.4 от договора. На ползвателя е предоставен максимално допустимия срок за изпълнение на проекта, същият няма как да бъде допълнително удължен извън този срок. Следва да се вземе предвид, че след като срокът за изпълнение на инвестицията не е променян, то и срокът за подаване на заявката за окончателно плащане е до 17.04.2019г.

Изменение и/или допълване на договора е предвидено, като правна възможност в чл.31 от него. Правната възможност, която е дадена на ползвателя с чл.31, ал.7 от договора не обвързва наличието на форсмажорни обстоятелства с възможността да се удължи срокът на договора, а само срокът на ползвателя за заявяване на междинно плащане и/или срокът по чл.6, ал.4 от договора. Единствената правна последица от признаването на такава непреодолима сила касае правото на ползвателя, по отношение на когото те са настъпили, да не възстановява получена вече сума по договора.

По изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него постановено друго по съществото на спора, с което жалбата на „Гама 2015“ ЕООД срещу уведомително писмо с № 02-2600/972# 13 от 28.01.2020г. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“ да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и направените искания от пълномощника на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции, ще следва да се присъдят по 100 лева или общо 200 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222, ал.1 и ал.3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 234 от 28.07.2021г. по адм. дело № 246/2020г. на Административен съд - В. Т. и мвесто него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ жалбата, подадена от „Гама 2015“ ЕООД, представлявано от А. К., със седалище и адрес на управление гр. В. Т. [адрес], против уведомително писмо с № 02-2600/972# 13 от 28.01.2020г. на изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие“.

ОСЪЖДА „Гама 2015“ ЕООД, представлявано от А. К., със седалище и адрес на управление гр. В. Т. [улица], да заплати на Държавен фонд Земеделие, гр. София, бул. Ц. Б. III № 136 сумата 200 /двеста/ лева – юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Румяна Борисова

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Л. М. п/ Светослав Славов