№ 41/18.01.2017 год.

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закрито заседание в състав:Председател: Маргарита Соколова

Членове: Гълъбина Генчева

Геника Михайловаразгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 3652 по описа за 2016 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Обжалвано е решение № 2280/ 18.03.2016 г. по гр. д. № 1941/ 2014 г., с което Софийски градски съд, потвърждавайки решение № II-70-159/ 16.01.2012 г., с поправена очевидна фактическа грешка с решение от 14.06.2013 г. по гр. д. № 11 961/ 2010 г. на Софийски районен съд, извършването на съдебната делба на индивидуализираните с първоинстанционното решение имоти е допусната между следните лица и при следните квоти:

· по 1/ 8 ид. части за Н. Ц. Г., И. Ц. Г., Г. П. Н., П. В. Д., В. В. Д. – В., П. В. К. и

· 2/ 8 ид. части за Д. П. Х..

Решението обжалва П. В. К. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по следните материалноправни въпроси: 1. Погасяват ли се правата на (съ)собственика, който не е владение на общата вещ повече от 10 години? и 2. Допустимо ли е наследственото правоприемство между осиновения и осиновителя, ако осиновяването е извършено през 1955 г.? Касаторът счита въпросите обуславящи изводите на въззивния съд, като извежда допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК чрез приложените влезли в сила решения. По същество се оплаква, че неправилно делбата е допусната при участието на Д. П. Х..

Ответникът по касация Д. П. възразява решението да се допуска до касационен контрол, като го намира за правилно. Претендира разноски.

От останалите ответници по касация не постъпват писмени отговори.

Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Обжалваното решение е постановено в първата фаза...