О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 40

София, 17.01.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА И.

ЗОЯ АТАНАСОВА

изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА И.

ч. гр. дело № 5465/2016 год.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Пл. П., в качеството му на пълномощник на С. М. И. против определение № 620/06.10.2016 г., постановено по в. ч.гр. д. № 493/2016 г. по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдено определение № 1889/01.08.2016 г., постановено по гр. д. № 2849/2015 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което производството по делото е прекратено като недопустимо, поради липса на правен интерес за ищеца от предявените искове.

В жалбата са изложени оплаквания за недопустимост и неправилност на обжалваното определение. Иска се неговата отмяна и продължаване на съдопроизводствените действия по делото.

В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че обжалваното определение е постановено при наличие на всички основания по чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка със следните формулирани въпроси: 1. „След като изрично сме оспорили изцяло завещанието на ответника, представено като ксерокопие, като сме поискали представянето му в оригинал, с цел да вземем подробно становище по оспорването му, както и изрично сме посочили, че ще предприемем съответните правни действия и това е била единствената възможност, с която сме разполагали при липсата му, следва ли инстанцията да приема, че не сме оспорили авторството му?“; 2. „Съществува ли нарушение на чл. 193, ал. 2 ГПК, ако инстанцията не е постановила извършване на проверка на истинността...