Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Й. Б.,Ц. Б. и Л. Р. от гр. Я. срещу решение № 396/04.01.2012 г., по адм. д. № 200/2011 г. на Административен съд-Ямбол.В жалбата се излагат предимно доводи по същество и се сочат касационни основания по чл. 209 АПК – необоснованост и допуснато съществено процесуално нарушение. Претендира се отмяна на решението със законните последици.
Ответникът – кмет на О. Я.,чрез процесуалният си представител адв.. Д., в писмена защита заявява становище за неоснователност на жалбата и моли за оставянето й без уважение. Претендира разноски по опис.
Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба .
Върховният административен съд, второ отделение приема касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежни страни за процесуално допустима, а след като провери правилността на решението, намира същата за неоснователна.
С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящите касатори срещу заповед №ТУ02/0033 от 26.05.2011г. на кмета на О. Я.,с която на основание чл. 113, ал. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 от ЗУТ е одобрен проект на ПУП-РУП за УПИХІІ-1100, 1101,ХІ-1102,Х-1103 и ІХ-1104 в кв. 8 по плана на гр. Я.,кв.”Аврен” с определени точно разположение, очертания на сградите и силуети с максимални височини, коти и т. н.Прието е, че процесния РУП е съобразен изцяло със заповед №І-А-375/12.05.1995г. на кмета на О. Я.,с която е одобрен действащия ПУП и отговаря на изискванията на чл. 25, чл. 27, чл. 30, чл. 31, ал. 2, т. 2 и чл. 32 от ЗУТ.Обсъдени са доказателствата по делото във връзка с констатациите на неоспорената от страните и приета от съда съдебно –техническа експертиза, установяваща съответствие на процесния РУП с изискванията по чл. 113, ал. 1, изр. 2 във вр. с чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ досежно характера на застрояването и чл. 19, ал. 1 от Наредба №7/2003г. за предвидената плътност на застрояване.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка и правилно приложение на материалния закон, при липса на касационно основание за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК.
Съгласно чл. 113, ал. 2 ЗУТ, РУП се изготвя по искане на възложителя /възложителите/ при наличие на изискванията по чл. 36 от ЗУТ, или при предвидено свързано застрояване на повече от два УПИ,която втора хипотеза е налице в случая.Правилен е изввода на съда, че следва да се спази изискването по чл. 113, ал. 1, изр. 2 ЗУТ,т. е.да не се променя предвидения с действащия ПУП характер и начин на застрояване, както и че при тази процедура е неприложим уредения в чл. 134 и сл. ЗУТ ред за изменение на плана.От приложените по административната преписка документи и приетата по делото съдебно-техническа експертиза, основателно кредитирана от съда като кореспондираща на останалия доказателствен материал се установява, че по действащия ПУП, одобрен със заповед №І-А-375/12.05.1995г. на кмета на О. Я. за процесните имоти е предвидено свързано застрояване, без да е разработен към плана КЗСП /по ЗТСУ/,респ.РУП /по ЗУТ/.С оспорения РУП е допусната единствено по-голяма височина на застрояването /15м/ при запазване характера на застрояването – „средно застрояване” при параметрите, визирани в чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ,като е предвидено пълно покриване на калкана към наличните сгради в УПИ ХІІІ-1129 и УПИ VІІІ-1105 при височина от 11, 50м и отстъп от 3, 5м с поетапно увеличена височина до 15м.
Предвид това се явява неоснователно възражението за нарушение изискването по чл. 113, ал. 1, изр. 2 ЗУТ,тъй като е запазен предвидения по действащия ПУП характер на застрояване и височината от 11, 50м на калкана със сградите в УПИ ХІІІ-1129 и УПИ VІІІ-1105.
Неоснователен е и доводът за несъобразяване на решаващия правен извод на съда с отразеното в скица №6353 на СГКК-Ямбол „ниско застрояване”,тъй като несъответствието /дори и да се установи такова/ между кадастъра и РУП не съставлява нарушение.Меродавно в случая е единствено съответствието с ПРЗ по чл. 113 ЗУТ.
Не са налице и твърдяните съществени процесуални нарушение.Посочването на разпоредбата на чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗУТ в заключението на вещото лице не съставлява правна квалификация, тъй като тази норма е визирана във връзка с подробно описаните фактически констатации в експертизата.Не е допуснато процесуално нарушение и то от категорията на съществените с недопускане от съда на допълнителна експертиза, тъй като първоначалното заключение не е било оспорено, а въпроса, за който е поискана допълнителна експертиза е бил предмет на основната експертиза и отговор от вещото лице в открито съдебно заседание на 07.12.2011г.
Предвид изложеното и тъй като не са налице основанията за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, същото следва да бъде потвърдено, а касационната жалба –оставена без уважение като неоснователна.
С оглед изрично и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от пълномощникът на ответника, касаторите дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 300лв, съставляващи адв. в.ие, договорено и надлежно внесено по приложения Договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221 АПК РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 396/04.01.2012 г., по адм. д. № 200/2011 г. на Административен съд-Ямбол.
ОСЪЖДА Й. И. Б.,Ц. С. Б.,гр. Я.,ул.”Тракия”№24 и Л. И. Р. , гр. Я.,ул.”Гр.Игнатиев”№86, вх.Г,ет. 4 да заплатят поравно на О. Я.,гр. Я. сумата 300лв /триста лева/,разноски. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. А. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Г. С./п/ С. Ч. Г.С.