Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на кмета на община П. против решение от 10.02.2009г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело № 2132/2008г. В нея са развити оплаквания за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3. от АПК.

О. Ц. Д. Варимезов, чрез процесуалния си представител - адв.. П., оспорва жалбата, иска потвърждаване на решението.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд - състав на пето отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице с правен интерес от оспорването и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е основателна.

С обжалваното решение Административен съд Пловдив отменя заповеди № ОА-3114 и ОА-3115 от 20.10.2008г. на кмета на община П., с които на Ц. Д. В. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за длъжността "главен юрисконсулт" в дирекция "Правно-нормативно обслужване" към община П..

За да постанови този резултат, съдът приема в мотивите си, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена след изтичане на определения в чл. 94, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл) двумесечен срок от откриване на нарушението, а по същество приема недоказано извършване на служебните задължения, с които е обоснован административния акт. Тези изводи на съда са неправилни.

От приобщените към административната преписка доказателства безспорно се установява, че в качеството си на главен юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативно обслужване" към община П. Ц. В. нарушава служебните си задължения като процесуален представител на община П. по гр. д. № 904/2007г. по описа на Апелативен съд Пловдив като...