Образувано е по касационна жалба на директора на Национална експертна лекарска комисия гр. С. срещу решение № 1243 от 21.01.2009 г. по адм. д. № 5294/2008 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 25 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
О. Г. Й. Т. от гр. К. моли решението да бъде оставено в сила.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С решение № 1243 от 21.01.2009 г. по адм. д. № 5294/2008 г., Административен съд София град, Второ отделение, 25 състав е отменил Експертно решение № 0903 от заседание № 112 от 7.07.2008 г. на Националната експертна лекарска комисия и е изпратил административната преписка на цитирания административен орган за извършване на оценка на работоспособността на Г. Й. Т. от гр. К., съобразно мотивите на решението. Съдът е приел за е установено, че решаващият административен орган не е взел пред вид обстоятелството, че след постановяване на решението на ТЕЛК състоянието на жалбоподателя двукратно се е влошавало с възникване на остър коронарен синдром под формата на нестабилна ангина пекторис, което го поставя в групата на болни с повишен риск за ново възникване на остър коронарен синдром на фона на трите основни рискови фактора – артириална хипертония ІІІ стадий - сърдечна форма, дислипидемия и прекаран в миналото миокарден инфаркт. Направен е окончателния извод за незаконосъобразност на експертното решение на НЕЛК.
Обжалваният съдебен акт не страда от отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Изводите на решаващия състав на Административен съд София град относно действителното здравословно състояние на Тиков са направени въз основа на констатациите на комплексната съдебно-медицинска експертиза. Последната не е била оспорена от страните, включително и от НЕЛК. Оспорване едва пред касационната инстанция е процесуално недопустимо.
Несъмнено преценката на здравословното състояние на жалбоподателя по първонаочалното дело и наличната медицинска документация изисква специални знания в областта на медицината, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 195, ал. 1 ГПК, правилно по делото е била назначена и изслушана медицинска експертиза. Становищата на вещите лица са въз основа на медицинската документация и след преглед на освидетелстваното лице. Правните изводи относно приложението на НМЕР са пряко свързани с действителното здравословно състояние на Тиков, което пред вид необходимостта от специални знания и разпоредбата на чл. 219, ал. 1 ГПК не може отново да бъде преценявано в касационната инстанция.
Разпоредбата на чл. 95, ал. 1 АПК, приложим субсидиарно в административното производство на медицинската експертиза на работоспособността по силата на чл. 1 АПК, изрично изисква от комисията да извърши преценка на писмените доказателства, както и събирането на нови доказателства. Дори в съдебната фаза на административното производство съдът е длъжен да прецени новите факти от значение за делото - чл. 142, ал. 2 АПК. Следователно, след като след постановяването на решението на ТЕЛК и преди постановяване на решението на НЕЛК е била налице медицинска документация за влошаване на състоянието на експертизираното лице, в каквато връзка са констатациите на съдебно-медицинската експертиза, тези обстоятелства е трябвало да бъдат съобразени от НЕЛК, а не новата информация да се ползва едва при следващо експертизиране на лицето. Това е така, защото съгласно чл. 7, ал. 1 от АПК административните актове трябва да се основават на действителните факти от значение за случая и органът е задължен да избере възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото – чл. 6, ал. 4 АПК.
След като процентът на трайно намалена неработоспособност е бил неправилно определен от НЕЛК, то неговото експертно решение трябва да бъде отменено, независимо дали новият административен акт би въздействал за получаване на по-благоприятна пенсия. В тази връзка са всички съображения против съществуването в правното пространство на незаконосъобразен административен акт. Принципът за законност е основен принцип в административния процес.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение се оставя в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1243 от 21.01.2009 г. по адм. д. № 5294/2008 г. по описа на Административен съд София град, Второ отделение, 25 състав. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ И. Т. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Н. М./п/ Р. П. Д.Л.