Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на „Български пощи” ЕАД, седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Акад. С. М.” №1 срещу решение №61 от 07.01.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията.

Жалбоподателят счита оспорваното решение в частта по т. 2, която определя, че за посочените населени места в труднодостъпните райони на общините Трън, Радомир, Перник, Земен и Брезник универсалната пощенска услуга се предоставя най-малко един път седмично, за незаконосъобразно. Административният орган се е произнесъл ,

без да вземе предвид обстоятелството, че процесните населени места са включени в списъка на селищата, намиращи се в труднодостъпни райони, определени от „Български пощи” ЕАД съвместно с кметовете на общините. С оглед на това счита за противоречие с материалния закон твърдението, че осигуряването на универсална пощенска услуга два пъти в месеца за тези селища ще доведе до накърняване интересите на потребителите. Сочи, че това изискване създава сериозни допълнителни разходи за дружеството. Моли съда да отмени обжалваното решение.

Ответникът по жалбата – Комисията за регулиране на съобщенията, счита същата за недопустима поради липса на правен интерес. С. издаване на оспорваното решение са приети нови критерии за предоставяне на универсалната пощенска услуга. Алтернативно поддържа неоснователност на жалбата. Искането на жалбоподателя за предоставяне на пощенската услуга веднъж на две седмици би нарушило интересите на потребителите. Неоснователно счита твърдението, че предоставянето на услугата всяка седмица води до загуба за жалбоподателя, тъй като съгласно чл. 29 и сл. от Закона за пощенските услуги (ЗПУ) той получава компенсация от държавата. Моли съда да остави без уважение жалбата.

Върховният административен съд счита жалбата за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Съдът счита за неоснователно твърдението на ответника по жалбата за липсата у жалбоподателя на правен интерес...