Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по касационна жалба на М. М. от гр. Б. срещу Решение № 1574 от 19.10.2020 г., постановено по адм. дело № 591/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград, с което е отхвърлена жалбата на М. М. срещу заповед № 244з-1455/11.06.2020 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Благоевград, както и е осъден жалбоподателят да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се релевира касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК – незаконосъобразност и неправилност, поради нарушение на материалния закон. Претендира се отмяна на съдебното решение. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, излага допълнителни доводи, че с оглед на това, че се намира в място за лишаване от свобода, забраната за напускане на страната се явява прекомерно тежко наказание, а и не се налага подобна забрана, тъй като той не може да напусне страната.
Ответникът – директор на Областна дирекция /ОД/ на Министерство на вътрешните работи /МВР/ - Благоевград, редовно призован, в съдебно заседание не изпраща представител. В приложен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на касационния жалбоподател.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд /ВАС/, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал....