Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на О. Н срещу Решение №799 от 14.12.2020 г. на Административен съд - Плевен, по административно дело №7/2020 г.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на О. Н срещу Решение №РД-02-14-1254 от 03.12.2019 г. на ръководителя на Националния орган по Програма за трансгранично сътрудничество ИНТЕРРЕГ V–А Р. Б 2014 – 2020 г., с което на общината е определена финансова корекция в размер на 5% от допустимите разходи, финансирани със средства по ЕСИФ, по Договор №153 от 28.03.2019 г. с „Р. К” ЕАД за нередност за нарушение на чл. 2, ал. 1, т. 1 и т. 2, чл. 59, ал. 2, чл. 70, ал. 5 и 7, т. 1, 2 и 3, б. „б” от ЗОП (ЗАКОН ЗА ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ) (ЗОП).

Касационният жалбоподател – О. Н, счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Твърди, че по отношение на нарушението – незаконосъобразна методика, първоинстанционният съд правилно е установил, че липсват каквито и да е нарушения на чл. 70, ал. 5 и 7, т. 2 и 3, б. „б” ЗОП, тъй като спорното условие не представлява показател за оценка. Неправилно обаче съдът приема, че посоченото нарушение има характер на такова по чл. 70, ал. 12 ЗОП. Процесното условие не е нито част от критериите за подбор, нито част от скалата за оценяване, а има характера на минимално изискване към съдържанието на офертите, неизпълнението на което има последиците по чл. 107, т. 1, пр. 2 във вр. с т. 2, б. „а” ЗОП.

Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема за ограничително изискването - специалистът „контрол по качеството” да притежава образователна степен „бакалавър или магистър” или еквивалента, като...