Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ София при ЦУ на НАП против решение № 6257/11.11.2020 г. на Административен съд София–град, постановено по адм. дело № 7933/2019 г., с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-22221518000424-091-001/10.10.2018г. на органи по приходите при ТД на НАП – София, потвърден с Решение № 587/04.04.2019 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. С..

В касационната жалба са посочени касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт и съществени процесуални нарушения. Като процесуални нарушения касаторът сочи, че съдът не е указал точно доказателствената тежест на страните. Излага подробни съображения по съществото на спора в касационната жалба. Искането е за отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции както и платената държавна такса.

Ответникът – „Натол“ ЕООД, чрез процесуален представител адв.. Г оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила първоинстанционното решение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна поради следното:

Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на „Натол“ ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по реда на ЗДДС (ЗАКОН ЗА Д. В. Д СТОЙНОСТ) (ЗДДС) за отделните данъчни периоди м. 12.2015 г., м. 04.2016 г., м. 07.2016...