Върховният административен съд на Р. Б. - Шесто отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Р. В. ЧЛЕНОВЕ:ХАЙГУХИ Б. Н. при секретар М. Д. и с участието

на прокурора Цветанка Бориловаизслуша докладваното от съдиятаХ. Б. по адм. дело № 10410/2021 Производството е по чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба на Тролейбусен транспорт - гр. Враца ЕООД подадена чрез адв. К. К. срещу решение №258/29.07.2021 г., постановено по адм. д. № 74/2021 г. по описа на Административен съд-Враца, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 104-06-3 от 15.01.2021 г., издадено от директора на ТП на НОИ-Враца, с което е оставено в сила разпореждане № 46 от 09.12.2020 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от КСО при ТП на НОИ-Враца, с което декларираната от осигурителя злополука е приета за трудова.

Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 55, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, съществени нарушения на съдопроизводствени правила поради необсъждане на относими за спора доказателства и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК.Претендира разноски.

Ответникът – директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Враца чрез юрисконсулт Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на оспореното решение.Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът - Л. И. чрез адв. Д. изразява становище за неоснователност на касационното обжалване.Претендира адвокатско възнаграждение.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. С. П. решението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано, постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми.

Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:

По делото е установено, че с декларация за трудова злополука вх. № Ц5101-06-36/17.11.2020 г., подадена от заинтересованата страна Л. И. в качеството й на пострадало лице, като е посочено, че злополуката от 02.11.2020 г. е възникнала при движението й като пешеходец в подлеза на бул. „М. О. в гр. Враца, при отиване към работното й място. На основание чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 1 от НУРРОТЗ е извършено разследване на злополуката, от комисия назначена със заповед №Ц1015-06-107/26.11.2020 г., която на основание чл. 58, ал. 6 от КСО е съставила протокол № 08/ 09.12.2020 г. за резултатите от извършеното разследване. Установено е, че Л. И. е в трудовоправоотношение с Тролейбусен транспорт - гр. Враца ЕООД назначена на длъжност „кондуктор“. На 02.11.2020 г. Л. И. е била на работа първа смяна в първи екип съгласно утвърденият график за работа, с работно време от 05.00ч. до 13.30ч. с почивка от 10.00 ч. до 10.30 ч. Приложена е медицинска документация – фиш от ЦСМП, болничен лист, епикриза от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД от 06.11.2020 г. и съдебно-медицинско удостоверение №275/2020г. Във фиша на ЦСМП е отразено, че на 02.11.2020 г. в 5.23ч. е направено повикване за пациент Л. И. с обяснение, че е паднала преди да се качи в тролей и си е ударила главата. Издаден е болничният лист за периода 02.11.2020 г. – 06.12.2020 г., с диагноза [диагноза] с причина – трудова злополука по чл. 55 ал.2 от КСО. Поставена е окончателна диагноза [диагноза]. Прието е, че по механизъм уврежданията могат да бъдат получени от действието на твърди тъпи предмети и по начин и време, посочени от пострадалата, т. е. при падане по лице. В протокола от разследването е изложено, че на път за работа Л. И. е паднала и увредила лявата част на лицето си, лявата ръка и гърдите. С разпореждане № 46/09.12.2020 г. длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е приело, настъпилата злополука за трудова, тъй като са налице условията на чл. 55 ал.2 от КСО. С решение № 1040-06-3/15.01.2021 г. на директора на ТП на НОИ Враца е потвърдено разпореждането на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, като правилно и законосъобразно. Болничен лист №Е20202438087, издаден от УМБАЛСМ „ПИРОГОВ“ е обжалван с жалба вх.№Ц1029-06-3400/12.11.2020 г. до ТЕЛК за общи заболявания, която с ЕР №0485/04.03.2021 г. не е признала злополуката за трудова поради непредставяне на нужните документи. По искане с вх. №2147/11.11.2020 г. на Тролейбусен транспорт - гр. Враца ЕООД е образуваната пр. пр. №2147/11.11.2020 г. Въз основа на събраните доказателства разследващият прокурор е постановил отказ за образуване на досъдебно производство с постановление от 20.11.2020 г.

В хода на първоинстанционното производство са разпитани свидетелите Н. Н., Ц. В.-Трънчева и П. П., чиито показания настоящата инстанция кредитира като обективни и непосредствено възприети.

Легалната дефиниция на трудовата злополука се съдържа в нормата на чл. 55, ал. 1 от КСО, в която са установени юридическите белези и кумулативно изискуемите предпоставки, с наличието на които законодателят обвързва приемането на дадена злополука за трудова, както следва: 1/ внезапно увреждане на здравето (внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло); 2/ злополуката да е станала с осигурено лице; 3/ неблагоприятен резултат от увреждането - неработоспособност или смърт; 4/ причинна връзка-неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства; 5/ увреждането да е станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на осигурителя и 6/ наличие на функционална връзка между настъпилото увреждане на здравето и условията на труд.

Според разпоредбата на чл.55, ал.2, т.1 от КСО „трудова“ е и злополуката, станала с осигурен по чл. 4, ал. 1 и чл. 4а по време на обичайния път при отиване или при връщане от работното място до основното място на живеене или до друго допълнително място на живеене с постоянен характер. За такава правилно е приета от органа и станалата с Л. И. злополука, поради обстоятелството, че тя се е придвижвала от основното си място на живеене към работното си място. След като е установено, че злополуката /[диагноза]/ е настъпила по време на придвижването до работното място на пострадалата. Въведената от законодателя правна фикция за наличието на трудова злополука е възприета, тъй като самото отиване и връщане до работното място съобразно обичайно необходимото време за пътуване и по обичайния маршрут, е действие в причинна връзка - по повод на работата, която е основание за осигуряването за този риск.

Противно на твърденията на жалбоподателя, 14-дневният срок по чл. 60, ал. 1 от КСО не е преклузивен, а инструктивен, поради което изтичането му няма за последица прекратяването на правомощието на компетентния орган да издаде административния акт. Разпореждането по чл. 60, ал. 1 от КСО е издадено компетентното длъжностно определено със заповед на директора на ТП на НОИ – Враца.

Не се споделят твърденията на Тролейбусен транспорт - гр. Враца ЕООД за инициатива на дружеството по започване на административното производство във връзка с настъпилата злополука. От данните по делото се установява, че началото на административното производство е поставено с входирана до органа декларация от пострадалото лице и съставен протокол по чл.58, ал.6 КСО.

Настоящият състав намира, че квалифицирането на злополуката като трудова е изцяло в компетентността на органите на НОИ по арг. чл.60,ал.1 КСО вр. чл.60, ал.4 КСО, а не на органите на медицинската експертиза, поради което наличието по делото на ЕР №0485/04.03.2021 г., с което е не е призната за трудова настъпилата злополука е ирелевантно за спора, а доводите на касатора в обратната посока са неоснователни.

Предвид изложените съображения, изпълнени са всички предпоставки по чл. 55, ал. 1 КСО вр. чл.55, ал.2 КСО за определянето на злополуката като трудова. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно производствени правила и материалноправните разпоредби, които да обосновават тяхната незаконосъобразност.

С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответниците за присъждане на сторите по делото разноски. Директорът на ТП на НОИ, гр. Враца претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, което с оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определя в размер на 100 /сто/ лв. на основание чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с с чл. 78, ал. 8 от ГПК. На ответника Л. И. следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в доказан размер на 400 /четиристотин/ лева за касационната инстанция.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК Върховният административен съд, шесто отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №258/29.07.2021 г., постановено по адм. д. № 74/2021 г. по описа на Административен съд-Враца.

ОСЪЖДА Тролейбусен транспорт - гр. Враца ЕООД да заплати на Л. И. съдебни разноски в размер на 400 лева (четиристотин лева) възнаграждение за един адвокат в производството по касационната жалба.

ОСЪЖДА Тролейбусен транспорт - гр. Враца ЕООД да заплати на Териториално поделение на Национален осигурителен институт - гр. Враца съдебни разноски в размер на 100 лева (сто лева) за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/ Росен Василев

секретар: ЧЛЕНОВЕ:/п/ Х. Б. п/ Весела Николова