Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационна жалба на Г. В., гр. Д., подадена чрез процесуалния му представител адв.П., против Решение № 42 от 10.04.2020 г., постановено по адм. дело № 308/2018г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е отхвърлена жалбата на Г. В., гр. Д., против Ревизионен акт /РА/ № Р-04000717008266-091-001/28.05.2018 г., на органи по приходите при ТД на НАП – В. Т, потвърден с Решение № 156 от 21.08.2018г. на Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ – гр. В. Т, в частта му относно установените задължения за данък добавена стойност и лихви за данъчни периоди месеците януари, февруари, май, юни, юли, септември и октомври на 2017г. в резултат на отказано право на данъчен кредит по фактурите, издадени от „Ниси 92“ ООД, „Барбизо“ ЕООД, „З. С. А“ ЕООД, „Студио-СН“ ЕООД и „Трейд – Консулт 2009“ ЕООД и е осъдено физическото лице за разноски.

От изложеното в касационната жалба се извличат касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК – нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът поддържа, че в нарушение на съдопроизводствените правила е преценката на съда относно доказателствената сила на представените документи, вкл. незаконосъобразно е игнорирал част от същите. Счита за необоснован със събраните доказателства и в несъответствие с материална закон извода на съда, че в случая не е доказано наличието на предпоставките за упражняване на правото на данъчен кредит по фактурите, по които това е отказано и в частност получаването на стоките по всяка една от спорните доставки от земеделския производител. Изложените в тази връзка съображения могат да бъдат обобщени по следния начин - ангажирани са редовно съставени фактури, приемо-предавателни протоколи към тях,...