Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. К. и М. Д. против решение № 1273 от 24.02.2020 г., постановено по адм. д. № 14235/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторите навеждат доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Молят за отмяната му и претендират присъждане на направените по делото разноски.
Ответниците - Т. Ж., Д. Ж., Х. Д., Г. Д., А. Д., Д. Д., В. И. и А. Н., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Ответниците - М. М. и К. М., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба и молят обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Ответникът - А. М., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба.
Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните:
С обжалваното решение Административен съд София - град отхвърля жалбата на А. К. и М. Д. против заповед № ДК -10- ЮЗР-99/01.11.2017 г. на началника на РДНСК – Югозападен район (понастоящим РДНСК – София съобразно Устройствения правилник на ДНСК), с която е отхвърлена жалбата на А. К. и М. Д. с искане за прогласяване на нищожност на разрешение за строеж № 144/09.12.2003 г., издадено от главния архитект на район „Триадица“ – Столична община за строеж „Преустройство на сутерен, І етаж с допълващо застрояване в пица – грил“, находящ се в УПИ ІІ, кв. 383, м. ГГЦ-Г-6-ІІ 4 по плана на гр. С., с административен адрес – [адрес].
За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е в съответствие с материалния закон и неговата цел, поради което прави извод за нейната законосъобразност.
Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано.
Правилно съдът приема, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган.
В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд София – град приема, че оспорената заповед на началника на РДНСК – Югозападен район е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и в съответствие с административнопроизводствените правила. Законосъобразен е изводът на съда, че при издаване на разрешението за строеж не е допуснато нарушение на материалния закон, което да обоснове неговата нищожност. Правилно съдът приема, че дори и да се приеме, че липсва съгласие на един от собствениците на обекти в сградата, то това не е основание за нищожност на разрешението за строеж, тъй като не е налице една от предпоставките за издаването му, което би обосновало неговата унищожаемост, но не и нищожност, която се претендира в жалбата до началника на РДНСК. Законосъобразен е и изводът на съда, че не е налице нищожност и поради противоречие с целта на закона, като на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК настоящият състав напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд в тази насока.
Доводите в касационната жалба за нарушение на чл. 81 АПК и чл. 88, ал. 2 АПК, са неоснователни. В случая към момента на издаване на оспорената заповед РДНСК е компетентния орган да се произнесе по жалбата, съгласно чл. 216, ал. 2 вр. ал. 1 ЗУТ отм. като не са били налице основания за препращане на жалбата на друг орган.
При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът отказва допускането на исканата от жалбоподателите експертиза във връзка с оспорване подписа на един от собствениците на обект в сградата, тъй като, както бе посочено по-горе липсата на съгласие на един от собствениците на обект в сградата би обосновало унищожаемост, но не и нищожност на разрешението за строеж, каквато в случая се претендира.
С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1273 от 24.02.2020 г., постановено по адм. д. № 14235/2017 г. по описа на Административен съд София - град. Решението не подлежи на обжалване.