Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба, подадена от адв. И. К., като пълномощник на „Всестранна потребителна кооперация БАЛКАН“, представлявана от В. В. против решение № 3742 от 09.07.2020г., постановено по адм. дело № 4623/2019 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен иск срещу Столична община за заплащане обезщетение за причинени им имуществени вреди от нищожно разрешение за строеж.

Касаторите чрез своя процесуален представител твърдят, че решението е неправилно и моли да се отмени и постанови друго, с което се уважи предявения иск. Твърди основателност на иск за осъждане на Столична община да заплати 23 469лв., представляващи стойност на отнетото им право на строеж върху дворно място, находящо се гр. С.. Сочи, че решението на съда е издадено в нарушение на съдопроизводствените правила и е неправилно. Излага хронология на фактите по делото.

Ответната страна – Столична община не представя отговор на касационната жалба, а в съдебно заседание не изпраща процесуален представител.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за правилни изводите на първоинстанционния съд при отхвърляне на исковата претенция за вреди.

Настоящата инстанция като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на разглеждане пред първоинстанционния съд е иск, предявен от Всестранна потребителна кооперация „Балкан“ срещу Столична община, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законна лихва от 22.09.2011г /датата на увреждането/ до окончателното изплащане, в резултат издадено в полза на ЕТ“Н. Р.“ разрешение за строеж № 32 / 7.04.2009г. на главния архитект на район Сердика с доводи за неговата нищожност.

Първоинстанционния съд е отхвърлил изцяло исковата претенция с мотиви, че твърденията на ищците за нищожност на разрешение за строеж описано в иска, не намират законова подкрепа, при което не е изпълнен и фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение от претърпени вреди. Съдът е изследвал цялостно и задълбочено фактическата обстановка по делото, обсъдил всички представени доказателства и наведени доводи. Основал правните си изводи на приложението на разпоредбата на чл. 204 ал. 3 АПК, поради което изследвал, незаконосъобразността на акта в хода на развилото се пред него производство. Твърденията на ищеца за нищожност на разрешение за строеж № 32 / 7.04.2009г., издадено от главния архитект на район Сердика са анализирани от първоинстанционния съд в хода на производството по делото, като са събрани писмени доказателства и назначена съдебно-техническа експертиза.

Съдът е извършел преценка относно претенцията за нищожност поради несъобщаването за издаденото в полза на ЕТ“Н. Р.“ разрешение за строеж на ищеца, по реда на чл. 149, ал. 1 във връзка с ал. 2 т. 1 от ЗУТ /в приложимата редакция към момента на издаването му/, поради нарушаване на административно производствените правила по издаването му, както и поради това, че върху същото място преди това имало законно построен обект.

В хода на проверката по законосъобразността на акта, от чието издаване се претендират вреди, съгласно изискването на чл. 204, ал. 3 от АПК, съдът е взел предвид представен от ищеца нот. акт, с който Всестранна потребителна кооперация „Балкан“ е призната за собственик не само на сграда, но и на 120 кв. м. идеални части от УПИ върху който е построена сградата, с което е констатироно качеството на Всестранна потребителна кооперация Балкан като заинтересовано лице по см. на чл. 149 ал. 2 т. 1 от ЗУТ /в приложимата редакция към датата на издаване разрешението за строеж/, при което е извършена правилна преценка за задължение на административния орган да им съобщи за издаването на този акт. Законосъобразно е констатирано липса на такова уведомяване и нарушение на изискването на чл. 149 ал. 2 т. 1 от ЗУТ. Съдът е извършел преценка относно приложението на чл. 156 ал. 1 от ЗУТ (И.. - ДВ, бр. 65 от 2003 г.), като законосъобразно приел, че разрешенията за строеж могат да се отменят само по законосъобразност при подадена жалба от заинтересуваното лице в срока по чл. 149, ал. 3 или при служебна проверка от органите на Дирекцията за национален строителен контрол в 7-дневен срок от уведомяването им по реда на чл. 149, ал. 5. Влезлите в сила разрешения за строеж не подлежат на отмяна.

Настоящата съдебна инстанция споделя мотивите на административния съд, извлечени от законовата разпоредба на чл. 156 от ЗУТ, че Разрешението за строеж влиза в сила, ако не бъде отменено при служебната проверка и/ или по жалба, респ. след изтичане на сроковете за произнасяне и обжалване след уведомяването по реда на чл. 149, ал. 1 и ал. 5 ЗУТ.,както и че на влязлото в сила разрешение за строеж е придаден засилен стабилитет, съгласно чл. 156 ЗУТ и то не подлежи на отмяна, вкл. и по извънредни способи. Отделно в производството пред административен съд не са констатирани съществени пороци на разрешението за строеж, водещи до нищожен акт.

Съдът споделя и изводите на първоинстанционния съд относно нищожността, която засяга валидността на административното волеизявление, което не се установява при това разрешение за строеж. Преценявайки основателност на исковага претенция, съдът установява липса на първата от въведените изисквания на чл. 1, ал1 от ЗОДОВ, а именно нищожен/ изведен от хипотезата на чл. 204 АПК/ административен акт. Липсата на първото и основно условие за основателност на предявения иск с предмет обезщетяване за вреди, а именно – нищожно разрешение за строеж, дава основание за отхвърляне иска за обезвреда.

Решението на Административен съд София град е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено поради следните съображения:

Правилни са правните изводи на съда, че ищците следва да се обезщетят за действително понесените от тях вреди причинени им непозволено увреждане осъществено от общинския орган. В случая претенцията не е доказана по категоричен начин, т. к. не се установява от доказателствата събрани в хода на процеса, наличие на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Правилният анализ на фактите по делото е допринесъл за законосъобразните изводи на съда, че в случая не са налице кумулативно необходимите предпоставки, за да се ангажира отговорността на ответника по чл. 1 ал. 1 от ЗОДОВ относно претендираните имуществени вреди. В производството не е доказана вреда настъпила в патримониума на ищеца, вследствие на нищожно издадена разрешение за строеж.

Изложеното дава основание на настоящата касационна инстанция да приеме, че при постановяване на атакуваното решение, съдът не е допуснал нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3742 от 09.07.2020г., постановено по адм. дело № 4623/2019 г. по описа на Административен съд София град. Решението е окончателно.