Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Вестал 2002” ООД – гр. С. чрез пълномощника си адв. В. С. срещу решение № 2405/05.05.2020 г., постановено по адм. дело № 5760/2018 г. по описа на Административен съд – София - град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № РЗМ-5800-178/32-95671/02.04.2018 г. на началника на М. С, с правоприемник директор на Териториална дирекция „Югозападна“, потвърдено с решение № Р-223/32-128534/04.05.2018г. на директора на Агенция „Митници“, с което е определено ново тарифно класиране на декларираните с MRN №15BG005807Н0035943/05.03.2015 г. и МRN № 15BG005807Н0040675/11.03.2015г. стоки, както следва: промяна на съответната кл. 33 „Тарифен код”, трето подразделение, в което да се впише „В999“; промяна на кл. 34 „Държава на произход“ да се чете „Китай“, промяна в кл. 36 „Преференции“ – 100 и кл. 47 „Изчисляване на вземанията“, като краен резултат е определено да се доплати антидъмпингово мито в размер на 85 018, 03 лв. и 17 003, 60 лв. ДДС.Рират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора съдът е основал решението си единствено върху данните в доклада на ОЛАФ, към който са приложени доказателства, събрани в хода на разследването, въз основа на които е направен извода, че процесните стоки са с произход Китай. В тази връзка счита, че така представените писмени доказателства, представени след обявяване на делото за решаване и изтичане на срока за представяне на писмени бележки, следва да се изключат от доказателствения материал. Според касационния жалбоподател докладът на ОЛАФ не удостоверява връзката на вноса, осъществен от дружеството с проведеното разследване, като твърди, че в случая е налице предположение за наличието на твърдените от административния орган факти, които не са подкрепени с конкретни доказателства. На следващо място прави възражение относно разпределянето на доказателствената тежест по отношение на съдържанието на сертификата за произход на стоките. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на акта на митническия орган за претарифиране на внесените стоки. Иска се и присъждане на сторените разноски за касационната инстанция съгласно представен по делото списък. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. В. С..

Ответникът по касационната жалба директорът на Териториална дирекция „Югозападна“, чрез процесуален представител гл. юриск. Т. П. оспорва основателността на жалбата с доводи, подробно изложени в представен по делото писмен отговор. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, а обжалваното решение като правилно да се остави в сила.

Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

За да отхвърли жалбата срещу оспореното от „Вестал 2002” ООД решение, съдът е възприел мотивите на митническите органи и счел, че правилно митническите органи са извършили претарифиране на внесените стоки – стъклофибърни мрежи за строителството, както и че същите не са с произход Турция, както е декларирано от жалбоподателя, а са от Китай.

От фактическа страна съдът е приел, че в качеството на получател на стоки, дружеството е подало митнически декларации, ведно със съпътстващи документи, както следва: 1). МRN № 15BG005807Н0035943/05.03.2015 г. за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стоки, описани в кл. 31 като „стъклофибърна мрежа за строителството, 5X5 мм/ 130 гр./ кв. м. 139 600 на стойност 40 484 USD“, код по ТАРИК 7019 59 00 19 с държава на произход – Турция. При митническото оформяне са представени следните документи: фактура № BGL 036/02.03.2015 г., издадена от CAM ELYAF TEKSTIL SAN. ve TIC.LTD.STI., с получател „Вестал 2002” ООД, опаковъчен лист със същия номер, сертификат за движение ATR № Р 0934532/02.03.2015 г., заверен от турската митническа администрация, сертификат за турски непреференциален произход № I 0761044/02.03.2015 г., заверен от турската търговска палата, копие на износна митническа декларация № 15330100ЕХ023129/02.03.2015 г. и 2). МRN № 15BG005807Н0040675/11.03.2015г. за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ на стоки, описани в кл. 31 като „стъклофибърна мрежа за строителството, 5X5 мм/ 130 гр./ кв. м. 131 400 на стойност 38 106 USD“, код по ТАРИК 7019 59 00 19 с държава на произход – Турция. При митническото оформяне съдът е отчел, че са представени фактура № BGL 037/06.03.2015 г., издадена от CAM ELYAF TEKSTIL SAN. ve TIC.LTD.STI., с получател „Вестал 2002” ООД, опаковъчен лист със същия номер, сертификат за движение ATR № Р 0934533/06.03.2015 г., заверен от турската митническа администрация, сертификат за турски непреференциален произход № I 0761045/06.03.2015 г., заверен от турската търговска палата, копие на износна митническа декларация № 15330100ЕХ025399/06.03.2015 г.

Съдът е установил също така, че българските митнически власти са уведомени, че Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) е провела разследване, приключило с окончателен доклад № OF/2013/0110/B1 /л. 74 и сл. от делото/, насочено към преполагаемо претоварване през Турция на мрежести тъкани от стъкловлакно от К. Н. Р (КНР), с цел избягване на антидъмпинговите мита на ЕС за тези продукти. Екипът на OЛАФ разследвал две категории експортни дружества – дружества извършващи единствено търговска дейност (внос, пряк или чрез посредници, и износ на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход КНР) и дружества, внасящи мрежи от стъклени влакна от КНР, но твърдящи, че извършват преработка преди износа им към ЕС. CAM ELYAF TEKSTIL SAN. ve TIC.LTD.STI., което било вносител на мрежести тъкани от Китай в Турция, е заявило, че извършва преработка на продукта в Турция - нагряване на предварително покрития продукт. Обяснението на собственика при посещението във фабриката е, че този продукт е с предварително поставено покритие в Китай чрез напръскване на прах с вода върху мрежестите тъкани от фибростъкло, като след като е внесен в Турция, продуктът е обработен допълнително, за да се получи завършен продукт като е загрян до 160 градуса за стопяване на праха, като по този начин се фиксира химичният продукт към мрежата от фибростъкло, но това твърдение не е възприето нито от митнически органи, нито от съдебния състав на първостепенния съд. Съдът е приел, че в хода на разследването дружеството не е представило доказателства, подкрепящи твърденията за преработка. Според съда ОЛАФ е приел, че дори да е имало такава преработка, което не е доказано по време на разследването, тя не може да се разглежда като съществена преработка на разглеждания продукт, внесен в Турция от КНР и от това обосновават извод, че продуктите са запазили своя китайски произход.

На основание чл. 1, § 1 и чл. 2 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 976/2014 на Комисията от 15 септември 2014 година за разширяване на обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на oпределени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, за стоките от посочения в процесните декларации код по ТАРИК съдът е подкрепил изводите на митническите органи за дължимост на антидъмпингово мито със ставка 62, 9 %.

При така изложената фактическа обстановка, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен митнически орган, в предвидената в закона форма при липса на нарушения на административнопроизводствените правила. По отношение на материалния закон решаващият състав е анализирал приложимите норми от правото на ЕС, като е достигнал до извода, че приложимата ставка за процесния продукт е 62, 9 % и се отнася за производители, попадащи в категорията „всички други дружества“. Спорният според съда въпрос е дали такова дружество е CAM ELYAF TEKSTIL SAN. ve TIC.LTD.STI., вписано във фактурите по вноса и какъв е действителният произход на внесените от „Вестал 2002“ ООД тъкани от стъклени влакна. Относно твърдението на дружеството, че произходът на процесните стоки е непреференциален, съдът е изложил в мотивите си, че правното основание за установяване на непреференциален произход е чл. 24 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 (отм.). Съставът е съобразил позицията, възприета от ЕС при преговорите по Програма за хармонизиране на труда на СТО (HWP), която определя това понятие като „последно съществено преобразуване“.

С оглед изложеното и предвид установеното в хода на проведеното от страна на ОЛАФ разследване, съдът е обосновал извод, че сертификатите, издадени от Турската търговска камара не могат да бъдат приети като доказателство, че тези стоки отговарят на изискванията за произход от ЕС. Непреференциалният произход следва да се прецени в съответствие с членове 22-26 от Регламент (ЕИО) № 2931/1992г. (отм.), като наличието на непреференциален сертификат за произход, издаден от търговска камара, не може да бъде приет за надлежно доказателство (Решение на Комисията R. 01/2012, § 29-31 и Т-191/09, § 42-44). Безспорно установеният произход на стоките от КНР, непретърпели съществена преработка в Турция, според съда сочат към неправомерно използване на преференциално тарифно третиране, което е довело до избягване на заплащане на мита и ДДС. В тази връзка се позовава на практика на СЕС.

Възраженията на „Вестал 2002“ ООД относно позоваване от страна на митническата администрация на окончателния доклад на ОЛАФ при определяне на антидъмпинговото мито и ДДС, са отхвърлени от съда като неоснователни. Позовавайки се на Регламент (ЕО) №1073/1999 на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 1999 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите, съдът е приел, че изготвеният от службата доклад е годно доказателствено средство. В тази връзка сочи, в чл. 9 от цитирания Регламент е регламентирано, че докладите от разследването представляват допустими доказателства в административното и съдебното производство. Съдът е обосновал извод, че докладът на OЛАФ е доказателство от групата на официални писмени доказателства, освен въз основа на прякото приложение на посочения регламент, така и на основание чл. 179 ГПК и има обвързваща материална доказателствена сила и е допустимо писмено доказателство в развилото се административно - съдебно производство.

Обоснован е от съда краен извод, че оспореното решение на административния орган е постановено в съответствие с материалния закон и правилно е установен размера на митото и ДДС за доплащане.

Обжалваното решение е правилно постановено като краен резултат.

От фактическата обстановка по делото и подробно описана в първоинстанционното решение се установява, че е осъществен внос от Турция на стъклофибърни мрежи за строителството с твърдения от вносителя че стоките са с непреференциален произход от Турция и за което е представен сертификат, заверен от турските митнически власти. Пак от доказателствата по делото, вкл. и окончателният доклад на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) се установява, че внесената от Турция стока е с произход от Китай.

Правилно съдът е приел, че релевантен е факта, който поражда задължение за прилагане на антидъмпинговите мерки и това е произходът на стоката от Китайската народна република. Неправилно съдът е приел, че приложим за процесния внос е Регламент за изпълнение (ЕС) № 672/2012 на Съвета за разширяване обхвата на антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Наистина, както е прието от първостепенния съд за декларирания произход на стоката от Турция, е в тежест на жалбоподателя е да го докаже (касатор в настоящото производство) съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Процесният случай не касае директен внос от Китай, а от Турция, но митническите органи не са приели твърдението на вносителя, че стоките са внос и с произход от Турция предвид, че са оспорили произхода им съобразно твърденията на вносителя и са се позовали на окончателния доклад на ОЛАФ, съгласно който е прието, че стоката е с произход от Китай.

Правилно и митническите органи и съдът не са приели твърдението на вносителя, че стоката е претърпяла допълнителна преработка в Турция, за което обосновано в обжалваното решение е посочено, че не са ангажирани никакви доказателства. В същото време неоснователно е възражението на жалбоподателя, че не може само въз основа на окончателния доклад на ОЛАФ да се наложи антидъмпингово мито, след като от негова страна не са ангажирани категорични доказателства за обосноваване на твърденията му за турския произход на стоките. Докладът на ОЛАФ наистина, както е приел и съда е официален свидетелстващ документ съгласно чл. 179 ГПК във връзка с чл. 144 АПК предвид, че е издаден от длъжностни лица на Европейската служба за борба с измамите и съгласно Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 883/2013 г. Това доказателства следва да се обсъжда наред и в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства.

Основният регламент за защита от антидъмпинговия внос от страни, които не са членки на Европейската общност е Регламент (ЕО) № 1225/2009 г. Съгласно разпоредбата на чл. 13 от него, се предвижда разширяване обхвата на антидъмпинговите мита върху вноса от трети страни на сходни продукти, независимо дали последните са леко видоизменени или не, или за внос на леко видоизменени сходни продукти от страната, подложена на мерките, или части от същите, когато е налице заобикаляне на действащите мерки, което означава, че следва да се приложи съответния регламент за вноса от трета страна, за който е установено, че стоките са с произход от Китай. Съгласно чл. 5 от цитирания основен регламент, касаещ защита от антидъмпингов внос откриването на процедура за установяване и защита от дъмпинг, съответно издаване на регламент (какъвто липсва за Турция относно внос на стъклофибърни мрежи за строителството), се открива въз основа на жалба от физическо, юридическо лице или сдружение, което не е юридическо лице до Комисията или до държава-членка, която да я препрати до Комисията. В същата разпоредба при липса на жалба, съответната държава-членка ако разполага с достатъчно доказателства за дъмпинг и за причинена вреда на промишлеността на Общността, също незабавно трябва да предостави доказателства на Комисията. Последната открива разследването на ниво Общността – чл. 6 от цитирания регламент, като докато трае тази процедура, е възможно да се приложат временни мерки съгласно чл. 7. В процесния случай нито митническите органи, нито в окончателния доклад на ОЛАФ, приложен по делото е установено да е открита такава процедура относно вноса на стъклофибърна мрежа за строителството нито, че е налице регламент за разширяване обхвата на антидъмпинговите мита при вноса на стъклофибърни мрежи от Турция като трета страна, но с произход Китай. Така установеното обаче не води до извод, че митническите органи незаконосъобразно са наложили на дружеството окончателно антидъмпингово мито и ДДС.

Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 г. на Съвета за налагане на окончателно антидъмпингово мито и за окончателно събиране на временното мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, е т. нар. първоначален регламент за процесните стоки. Ако се проследят относимите към вноса на стъклофибърни мрежи за строителството регламенти за налагането на окончателно антидъмпингово мито ще се установи, че такива са Регламент за изпълнение (ЕС)№ 672/2012 г. на Съвета за разширяване обхвата на антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия; както и подобните му Регламент за изпълнение (ЕС) № 21/2013 г. за Тайван и Тайланд и Регламент за изпълнение (ЕС) № 1371/2013 г. за Индия и Индонезия. Регламент за разширяване обхвата на антидъмпингово мито за внос от Турция на мрежести тъкани от стъклени влакна с произход Китай, каквито са процесните стъклофибърни мрежи за строителството не съществува и не се твърди от митническите органи такъв да е издаден. Няма данни да е започнала и процедура по откриване, съотв. разследване за издаване на такъв регламент. Впоследствие след първоначалния регламент за спорните по делото стоки, е приет от Комисията и Регламент за изпълнение (ЕС) № 976/14 за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на oпределени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени леко видоизменени мрежести тъкани от стъклени влакна, също с произход от Китайската народна република, който е приложим за настоящия казус.

Определянето на антидъмпингово мито за внос от Турция, но с произход от Китай не може да се определи на база посочените по-горе регламенти за разширяване обхвата на такова мито, но за внос от други трети страни, различни от Турция, какъвто е и цитирания в обжалваното решение Регламент (ЕС) № 672/2012, който е за Малайзия.

Разширяването на обхвата на окончателно антидъмпингово мито съгласно чл. 14 от основния Регламент (ЕС) № 1225/09, се налагат с нарочен регламент, а в случая, както вече се посочи такъв за Турция не е издаден. Липсата на регламент, че е започнало разследване за вноса на стъклофибърни мрежи за строителството от Турция, но с произход от Китай, не е пречка за процесните стоки да се наложи окончателно антидъмпингово мито по Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011, респ. Регламент за изпълнение (ЕС) № 976/2014 за разширяване обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на oпределени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от Китайската народна република, към вноса на определени леко видоизменени мрежести тъкани от стъклени влакна, също с произход от Китайската народна република, са приложими в конкретния случай. По делото по несъмнен начин е установено, че произходът на стоката не е от Турция, оборен е и произходът на стоката от Турция, както и в доклада на ОЛАФ категорично е установено, че стоката е с произход от Китай, както и че при вноса на стоката в Турция не е извършена преработка на стоката. Именно с окончателния доклад на ОЛАФ аргументирано след извършени проверки и съответния мисия в Турция, е установено по безспорен начин, че процесния продукт не е преработван и не са представени никакви доказателства от CAM ELYAF TEKSTIL SAN. ve TIC.LTD.STI за това, както и, че произходът на стоките е от Китай. При наличие на Регламент (ЕС) № 791/2011, както и Регламент № 976/2014, действащ към момента на деклариране пред митническите органи на внесените стоки, правилно и митническия орган, а впоследствие и съда са приели, че антидъмпинговото мито е със ставка е 62, 9 %, приложима към "Всички други дружества". Липсата на регламент за разширяване на антидъминговото мито конкретно за вноса на процесните стоки от Турция, но с доказан произход от Китай, не е пречка окончателното антидъмпингово мито, наложено от административния орган на основание чл. 1, параграф 1 и чл. 2 от Регламент (ЕС) № 976/2014, да се приложи за процесния внос. В този смисъл е и т. 34 от решение от 30.06.2016 г. по дело С-416/15 на СЕС, както и определение от 15.11.2016 г. по дело С-222/16 на СЕС.

Съгласно чл. 1, параграф 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 976/2014 на Комисията от 15 септември 2014 се разширява обхватът на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна, с размер на отворите от повече от 1, 8 mm както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, понастоящем класирани в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 и с произход от Китайската народна република, така че да обхване вноса в Съюза на мрежести тъкани от стъклени влакна, с размер на отворите от повече от 1, 8 mm както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, понастоящем класирани в код по КН ex 7019 40 00 (кодове по ТАРИК 7019 40 00 11, 7019 40 00 21 и 7019 40 00 50) и с произход от Китайската народна република. Видно от § 2 на същата разпоредба ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложима към нетната цена франко граница на Съюза, преди заплащане на мито, за продукта, описан в параграф 1 и произведен от дружества, непопадащи в изброените, т. е. „Всички други дружества“, е 62, 9 % с допълнителен код по ТАРИК - B999.

Правните изводи на съда относно официалния характер на доклада на ОЛАФ и приложенията към него са обосновани и в тази връзка възраженията на касатора, се явяват неоснователни. Съгласно чл. 11, § 1 от Регламент (ЕС, Евратом) № 883/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 11 септември 2013 г. относно разследванията, провеждани от Европейската служба за борба с измамите /OLAF/, и за отмяна на Регламент /ЕО/ № 1073/1999 г. на Европейския парламент и на Съвета и Регламент /Евратом/ № 1074/1999 на Съвета след завършване на дадено разследване от Службата, се изготвя доклад под разпореждането на генералния директор. В доклада се представя правното основание за разследването, предприетите процесуални действия, установените факти и първоначалната им правна квалификация, оценка на финансовите последици от установените факти, спазването на процесуалните гаранции в съответствие с член 9 и заключенията от разследването. От съдържанието на параграф 2 се установява, че докладите, изготвени на тази основа, представляват допустими доказателства в административни или съдебни производства на държавите-членки. В конкетния казус е представен доклад по разследването, който на основание чл. 179 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК има материална доказателствена сила на официален документ, която обвързва съда и има доказателствено значение относно фактите, до който се отнася изявлението на органа, в случая ОЛАФ.

Оплакванията, изложени в касационната жалба, че част от представените от органа доказателства са представени след като делото е обявено за решаване и същите следва да се изключат от доказателствения материал по делото, са неоснователни. С определение № 6388/27.08.2019 г., постановено по адм. дело № 5760/2018 г., решаващият състав на Административен съд – София – град е отменил дадения ход на делото по същество и е насрочил същото за открито съдебно заседание, в което да се приобщят представените с молба на процесуалния представител на Териториална дирекция „Югозападна“ доказателства, като е дадена възможност на дружеството да изрази становище по същите. В административното производство законодателят не е предвидил преклузия за представянето на доказателства до приключване на устните състезания пред първата инстанция. Извършеното от съда процесуално действие е в съответствие с принципа на служебното начало, регламентиран в чл. 9 АПК и не представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

В конкретния случай, с оглед предоставената от ОЛАФ информация, като е приел, че процесните стоки, декларирани от „Вестал 2002“ ООД са с произход Китай и след като е изследвал механизма за налагане на антидъмпингови мита съгласно цитирания от митническия орган Регламент за изпълнение (ЕС) № 976/2014 на Комисията, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод за дължимост на окончателни антидъмпингови мита за вноса на процесните стоки, респ. на основание чл. 55, ал. 1 ЗДДС и определения ДДС за внясане, е дължим.

С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. П., на Агенция "Митници" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 100 лв.

Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2405/05.05.2020 г., постановено по адм. дело № 5760/2018 г. по описа на Административен съд – София - град,

ОСЪЖДА "Вестал 2002" ООД - гр. С. да заплати на Агенция "Митници" - гр. С. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за касационната инстанция..

Решението не подлежи на обжалване.