№ 8 София, 16.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:

Председател:Маргарита Соколова

Членове:Гълъбина Генчева

Геника Михайлова

като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 53506/2015 г. /№ 3506/2015 г. по описа на ІІ-ро т. о./, и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба вх. № 10806/03.11.2016 г. от МБАЛ [фирма] [населено място], чрез адв. С. Н., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 464 от 03.10.2016 г., с което по касационната жалба на дружеството - молител не е допуснато касационно обжалване на решение № 1452 от 03.07.2015 г. по т. д. № 1437/2015 г. на Софийския апелативен съд и същото е осъдено да заплати на Р. [населено място] сумата 1 867.20 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.

Молбата е основана на възражение за прекомерност, като се твърди, че съдът не е съобразил предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, съответно иска се изменение на постановеното определение в частта за разноските чрез намаляване на сумата, за която е осъдена страната, до минималния нормативно определен размер.

Р. [населено място] в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозирала писмено становище.

Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като прецени данните по делото, намира, че искането за изменение на определението в частта за разноските е допустимо като изхождащо от надлежна страна и подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, броен от датата на постановяне на определението като необжалваемо. Допустимо е и възражението за прекомерност по...