О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 20

София, 16.01.2017 г.

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова

ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков

Ирина Петрова

при секретаря ………….................…….……. и с участието на прокурора…….……..………………..............., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 8 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационната жалба с вх. № 1502/16.ХІ.2015 г. на [фирма]-София, подадена чрез неговия процесуален представител по пълномощие против решение № 263 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 28.Х.2015 г., постановено по т. д. № 3003/2015 г., с което е било изцяло потвърдено първоинстанционното решение № 784 на СГС, ТК, с-в VІ-20, от 11.V.2015 г. по т. д. № 39/2013 г., но с изричното отбелязване, че възприетата от въззивната инстанция правна квалификация на исковата претенция е по чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна продажба на стоки от 1980 г. С оставеното в сила първоинстанционно решение търговецът настоящ касатор е бил осъден – „на основание чл. 318 ТЗ, във вр. чл. 327 ТЗ и чл. 200 ЗЗД” – да заплати на ищцовото италианско д-во с ограничена отговорност „К. К.” С.Р.Л. сума в размер на 43 581.97 евро, представляваща непогасени задължения по данъчна фактура № V/00410 от 9.ХІ.2007 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от датата на завеждане на делото (23.ХІІ.2009 г.) и до окончателното й изплащане, а също и съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в размер общо на 3 810 лв.

Оплакванията на касатора [фирма]-София...