Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Н. Н. Д. и Ц. Н. С. от [населено място], чрез адв. В. Б. срещу определение от 10.10.2016г., постановено по гр. д.№4749/2014г. по описа на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателите да бъде заменено допуснатото по делото обезпечение на предявения против тях от В. К. А. иск с правно основание чл. 72, ал. 1 ЗС чрез спиране на изпълнително производство с парична гаранция в размер по преценка на съда, на основание чл. 317 ГПК отм.,

Ответникът по частната жалба В. К. А. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран по делото от пълномощника му адв. М. Б.. Подържа, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, по следните съображения:

За да отхвърли искането за замяна на допуснатото обезпечение, Софийският апелативен съд е приел, че в молбата си по чл. 317 от ГПК отм. ответниците по делото Н. Д. и Ц. С. не са посочили нова обезпечителна мярка по смисъла на чл. 316 от ГПК отм., с която да бъде заменена мярката „спиране на изпълнително производство“. Съдът не е властен служебно да избере с каква мярка да замени допуснатото обезпечение и да постанови замяната, като нареди и внасяне на парична гаранция за обезпечаване интереса на ответниците. Не са налице и предпоставките на чл. 317, ал. 2 от ГПК отм.: предявеният по делото иск е паричен и би могло допуснатото обезпечение да бъде заменено, ако заинтересованата страна представи залог в пари или ценни книжа на стойността на паричния иск, но доколкото няма доказателства за внесен залог в пари или ценни книжа, съдът няма основание за допускане на исканата замяна.

Върховният касационен съд, състав на ІV г. о., намира следното:

Съгласно чл. 398, ал. 1 ГПК, съдът може да допусне замяната на един вид обезпечение с друг, след като вземе предвид възраженията на другата страна, освен ако исканата замяна е със залог в пари или други ценни книжа съгласно чл. 180 и чл. 181 ЗЗД /чл. 398, ал. 2 ГПК/. За да допусне замяна на обезпечение по реда на чл. 398, ал. 1 ГПК, съдът следва да установи начално или последващо несъответствие между старата обезпечителна мярка и обезпечителната нужда и прецени, че посочената нова обезпечителна мярка е подходяща и не е налице изрична законова забрана за допускането й. В конкретния случай, в молбата по чл. 398, ал. 1 ГПК не се излагат твърдения за начално или последващо несъответствие на наложеното обезпечение и обезпечителната нужда на ищеца, нито е посочена подходаща нова обезпечителна мярка, с която да бъде заменена досегашната. Не е внесен и залог в пари или ценни книжа на стойността на предявения иск, за да са налице предпоставките на чл. 398, ал. 2 ГПК.

Поради гореизложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 3 ГПК жалбоподателя дължи на ответника по частната жалба направените от него разноски в настоящото производство в размер на 480 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат, съобразно представен списък за разноски.

Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 10.10.2016г., постановено по в. гр. д №4749/2013г. по описа на Софийски апелативен съд.

ОСЪЖДА Н. Н. Д. и Ц. Н. С. да заплатят на В. К. А. на основание чл. 78 ал. 3 ГПК сумата 480 лв, разноски за един адвокат, сторени пред ВКС.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: