Върховният административен съд на Р. Б. - Първо отделение, в съдебно заседание на десети май две хиляди и двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Й. К. ЧЛЕНОВЕ: Б. Ц. П. Ж. при секретар Б. П. и с участието на прокурора В. Й. изслуша докладваното от председателя Й. К. по административно дело № 10438 / 2021 г. Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С решение № 3487 от 28.05.2021г., постановено по адм. д. № 2480/2021г. Административен съд София-град, трето отделение, 55-ти състав, е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р 22220320000004 - 091 - 001/ 09.11.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, изменен с решение № 181/01.02.2021г. на директора на ДОДОП-София, с който на И-Пал ООД гр.София, представлявано от П. Д., са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.09/2019г. в размер на 30 389,73лв. ведно със съответните лихви. С решението съдът е осъдил ДОДОП-София да заплати на жалбоподателя разноски по делото в размер на 1 550лв.
Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Т. Т., и. д.директор на Д. О. и данъчно-осигурителна практика - гр. София. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения ревизионен акт. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции, в това число заплатена държавна такса и юрисконсулско възнаграждение.
Ответното по касационната жалба дружество И-Пал ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ал.Стамболийски № 166, представлявано от управителя П. Д., чрез своя процесуален представител Л. Д. взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
С решението си Административен съд София град е отменил Ревизионен акт /РА/ № Р 22220320000004 - 091 - 001/ 09.11.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, изменен с решение № 181/01.02.2021г. на директора на ДОДОП-София, с който на И-Пал ООД гр.София, представлявано от П. Д., са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.09/2019г. в размер на 30 389,73лв. ведно със съответните лихви. Първоинстанционният съд е описал установената фактическа обстановка по издаването на оспорения ревизионен акт издадените заповеди за възлагане на ревизия, съставения ревизионен акт, констатациите на органа по приходите за определяне на допълнителни задължения на дружеството за ДДС на основание чл.79,ал.1 ЗДДС, както и за непризнато право на данъчен кредит, проведеното административно оспорване и решението на директора на ДОДОП-София за изменение на акта в определени части. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма, съдържа фактически и правни основания за издаването, в производството не са допуснати съществени нарушения на административно-проиводствените правила. Прието е, че в потвърдената част ревизионният акт е издаден в противоречие с материалния закон. Систематизирани мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: 1. Отбелязано е в какво се състои търговската дейност на дружеството от момента на вписването му в търговския регистър, както и обектите, които стопанисва. 2. Посочено е, че ревизията е проведена по реда на чл.122 и сл. ДОПК, поради констатации за хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 ДОПК данни за укрити приходи. В тази връзка е дадено тълкуване на института на особените ревизии, начина на разпределение на доказателствената тежест при тях и прочие. 3. Прието е, че в случая органът по приходите не е доказал наличието на хипотеза по чл.122,ал.1,т.2 ДОПК. Съдът е приел за основателно възражението на жалбоподателя, че за първи път в решението на директора на ДОДОП се съдържат аргументи за наличие на липси и то установени само на база на аритметични действия. 4. На отделен ред съдът е извършил тълкуване на разпоредбата на чл.79 ЗДДС. Съпоставяйки същото с установените факти по делото е обоснован извод, че в случая не са налице доказателства, че стоки на обща продажна стойност 155 282,05лв. са били доставени и налични в активите на дружеството, че то е ползвало право на данъчен кредит за тези стоки, че липсват данни стоки на такава стойност да са напускали патримониума му и това да се е случило без за тях да е начислен ДДС. 5. В продължение са изложени мотиви, че ревизиращият екип не е доказал нито един елемент от фактическия състав на чл.79 ЗДДС , тъй като липсите не са установени, а изчислени. Това е определено от съда като облагане, но не по реда на чл.79 ЗДДС, а по този на чл.122 и сл. ДОПК.
Направен е краен извод, че оспореният ревизионен акт е незаконосъобразен в тази си част и като такъв следва да бъде отменен.
Решението на Административен съд София град е не правилно като в постановено в противоречие със закона.
В касационната жалба на директора на ДОДОП София се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са насочени против изводите на първоинстанционния съд че е налице фактическият състав на чл.79 ЗДДС и по конкретно не са налице липси, тъй като не са налице доказателства, че стоки на стойност 155 28205лв. са били физически доставени и са били налични в активите на задълженото лице, съответно липсват данни същите стоки да са напуснали патримониума на дружеството. Излагат се доводи, че при изграждане на доводите си първоинстанционният съд не е съобразил събраните по делото доказателства.
По така направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното:
Съгласно чл. 79, ал. 3 ЗДДС/ редакцията към процесния период/ регистрирано лице, което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от него стоки, при унищожаване, установяване на липси или бракуване на стоките, както и при промяна на предназначението им, за което вече не е налице право на приспадане на данъчен кредит, начислява и дължи данък в размер на приспаднатия данъчен кредит. Според ал. 4 на същата разпоредба, корекцията по ал. 1 и 3 се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършена корекция и отразяване на този протокол дневника за продажбите и в справка-декларацията за този данъчен период.
От тълкуването на въпросната разпоредба следва изводът, че фактическият състав на корекцията по чл. 79, ал. 3 ЗДДС включва следните два елемента - 1. наличие на изцяло или частично приспаднат данъчен кредит за произведени, закупени, придобити или внесени от лицето стоки и 2. да е налице унищожаване, да е установена липса или бракуване на стоките или промяна на предназначението им, за които вече не е налице право на данъчен кредит. Доколкото този институт е приложен от приходната администрация в рамките на ревизионно производство, в нейна тежест е да установи наличието на елементите на фактическия състав.
В конкретния случай в хода на ревизията са изградени констатации, че установените наличности на стоки по цени на придобиване към датата на физическото преброяване възлизат в размер на 171 625,92лв., а наличните стоки по цена на придобиване по счетоводни данни възлизат на 326 907,97лв., или е налице разлика /липса/ в размер на 155 282,05лв.
Противно на приетото от административния съд, в ревизионния доклад се съдържат констатации /и мотиви/ относно начина на установяване на липсата извършена инвентаризация в предходно контролно производство, при която са преброени физически наличните стоки в стопанисваните от дружеството два търговски обекта в гр.София и гр.Русе, за което са съставени съответни протоколи /описани на стр.46 от ревизионния доклад, л.233 от първоинстанционното дело/, изискани са и са представени справки от дружеството относно наличните стоки, процент на средна надценка, наличие на стоки в трети лица и прочие.
В хода на ревизията е установено, че за въпросните стоки ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит
На база на тези констатации, органът по приходите е приел, че е доказано наличието на фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗДДС, като върху установената липса е начислен ДДС в размер на 31 056,41лв. , а корекцията е извършена към м. 09/2019 г., тъй като това е периода, когато е установено съответно обстоятелство - чл.79,ал.4 ЗДДС.
По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че от приходния орган не е доказано наличието на липси, тъй като не е извършена необходимата инвентаризация, поради което констатациите в ревизионния акт не са обосновани и основанието по чл. 79, ал.1 ЗДДС вследствие на корекция на упражненото право на данъчен кредит, не е доказано, което обуславя необходимост от отмяна на ревизионния акт като незаконосъобразен.
Настоящата инстанция не споделя този негов извод и намира същия за неправилен като изграден в противоречие с материалния закон и необоснован на събраните по делото доказателства.
В чл. 79, ал. 1 ЗДДС няма изискване липсите да са установени само с инвентаризационен опис по смисъла на 1, т. 10 ДР ЗСч. В последната разпоредба е дадено легално определение на понятието инвентаризация - процесът на подготовка и фактическа проверка чрез различни способи на натуралните и стойностните параметри на активите и пасивите на предприятието към точно определена дата, съпоставяне на получените резултати със счетоводните данни и установяване на евентуални разлики. В конкретния случай на база на събрани доказателства в хода на ревизията, в това число данни от предходна контролно проверка, приобщени по предвидения в ДОПК ред, е установена липса на стоки. Липсата на стоките е умозаключение, изградено на база на анализ на други факти и обстоятелства, като предмет на проверка при съдебното оспорване е дали при съставянето му от ревизиращия екип са спазени правилата на формалната логика. Обратното - наличието на стоките, за които ревизираното лице е упражнило право на данъчен кредит, е факт от обективната действителност, от съществуването на който то черпи благоприятни за себе си правни последици, поради което с оглед на правилата за доказване - чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с 2 в тежест на задълженото лице е да установи неговото наличие.
Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че органът по приходите правилно е приел, че е налице хипотеза по чл. 79, ал. 1 ЗДДС и е законосъобразно извършил корекция на ползвания данъчен кредит от със сумата 30 389,73лв. лв. ДДС /след изменението с решението на директора на ДОДОП-София/ и лихви за забава в размер на 30 591,94 лв.
След като е стигнал до краен извод за не законосъобразност на оспорения ревизионен акт в посочената част и е отменил същия, Административен съд София град е постановил едно не правилно решение. При условията на чл.222,ал.1 АПК същото следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на И-Пал ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ал.Стамболийски № 166, представлявано от управителя П. Д., против Ревизионен акт /РА/ № Р 22220320000004 - 091 - 001/ 09.11.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, изменен с решение № 181/01.02.2021г. на директора на ДОДОП-София, в частта в която на И Пал ООД гр.София, [ЕИК], са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.09/2019г. в размер на 30 389,73лв. ведно с лихви за забава в размер на 3 309,37лв. , следва да бъде отхвърлена като неоснователна .
При този изход на процеса на основание чл.161,ал.1 ДОПК ответното по касация дружество следва да бъде осъден да заплати на Национална агенция по приходите в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника ДОДОП София, разноски по делото за двете инстанции в размер на 3 351,55лв., от които по 1 540,97лв. юрисконсулско възнаграждение за всяка една инстанция, определено при условията на чл.8,ал.1,т.4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 269,60лв. заплатена държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.222,ал.1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 3487 от 28.05.2021г. на Административен съд София град, трето отделение, 55-ти състав, постановено по адм. д. № 2480/2021г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ ЖАЛБАТА И-Пал ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ал.Стамболийски № 166, представлявано от управителя П. Д., против Ревизионен акт /РА/ № Р 22220320000004 - 091 - 001/ 09.11.2020г, издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. София, изменен с решение № 181/01.02.2021г. на директора на ДОДОП-София, в частта в която на И-Пал ООД гр.София, [ЕИК], са установени задължения по ЗДДС за данъчен период м.09/2019г. в размер на 30 389,73лв. ведно с лихви за забава в размер на 3 309,37лв.
ОСЪЖДА И-Пал ООД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.София, бул.Ал.Стамболийски № 166, представлявано от управителя П. Д., да заплати на Национална агенция по приходите - София разноски по делото за всички съдебни инстанции в размер на 3 351,55 /три хиляди триста петдесет и един лева и петдесет и пет стотинки/ лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ ЙОРДАН КОНСТАНТИНОВ
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ
/п/ ПЕТЯ ЖЕЛЕВА