Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба, подадена от „Крисмаре МС“ ЕООД, с [ЕИК], чрез адв. М. А., срещу Решение № 4925 от 23.09.2020 г., постановено по адм. д. № 4973 по описа на Административен съд София – град (АССГ) за 2020 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Агенция по вписванията (АВ) за присъждане на обезщетение за причинена имуществена вреда, представляваща направени разноски по обжалване на отменен с Решение № 75 от 31.01.2020 г., постановено по търг. д. № 3 по описа на Окръжен съд - Габрово за 2020 г. Отказ № 20191227142318 от 03.01.2020 г., постановен от длъжностно лице на АВ за размера над 357, 50 лв. до пълния предявен размер на иска (1007, 50 лв.).
Предвид изложеното в касационната жалба, твърди се, че съдебното решение в обжалваната част е неправилно поради постановяването му в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че първоинстанционният съд е направил неправилна преценка относно размера на обезщетението, което без основание намалил. Релевират се доводи, че минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е само ориентир и представлява единствено долна граница с цел недопускане на нелоялна конкуренция между адвокатите. За определянето на конкретния размер обаче, във всеки случай следва да бъде съобразена спецификата на казуса. По тези причини се иска отмяната на съдебното решение в обжалваната отхвърлителна иска част и уважаването му изцяло. Претендират се изцяло и сторените разноски в първоинстанционното и касационното производство.
Решение № 4925 от 23.09.2020 г. не е обжалвано от АВ в осъдителната я част и е влязло в сила. Спорът в настоящото производство е по отношение на размера на присъденото обезщетение за претърпените имуществени вреди.
В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се представлява.
Ответникът – АВ оспорва касационната жалба в представен по делото от упълномощен юрисконсулт подробно обоснован писмен отговор. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство и се прави възражение за прекомерност на платеното и претендирано от касационния жалбоподател адвокатско възнаграждение. В съдебното заседание пред настоящия съд АВ се представлява от упълномощен юрисконсулт, който от нейно име оспорва касационната жалба, а по същество моли обжалваното съдебно решение да остане в сила.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.
Първоинстанционният съд е разгледал предявения от „Крисмаре МС“ ЕООД иск срещу АВ, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ (ЗАКОН ЗА ОТГОВОРНОСТТА НА ДЪРЖАВАТА И ОБЩИНИТЕ ЗА ВРЕДИ) (ЗОДОВ), във вр. с чл. 28, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ (ЗАКОН ЗА ТЪРГОВСКИЯ РЕГИСТЪР И РЕГИСТЪРА НА ЮРИДИЧЕСКИТЕ ЛИЦА С НЕСТОПАНСКА ЦЕЛ) (ЗТРРЮЛНЦ), с който претендира осъждането й да му заплати сумата от 1007, 50 лв., съставляваща обезщетение за претърпените от дружеството имуществени вреди, представляващи сторени разноски по обжалване на отменен с Решение № 75 от 31.01.2020 г., постановено по търг. д. № 3 по описа на Окръжен съд - Габрово за 2020 г. Отказ № 20191227142318 от 03.01.2020 г., постановен от длъжностно лице на АВ за вписване на промени по партидата на дружеството.
Въз основа на изясненото по делото от фактическа страна, по което касационният жалбоподател не спори, първоинстанционният съд приел предявения иск за допустим, а по същество за частично основателен по размер.
За да мотивира изводите си относно размера на присъденото обезщетение, само в която част решението е предмет на касационна проверка, съдът изложил съображения, че производството по чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ не се отличава с правна и фактическа сложност, разглежда се в закрито заседание, а ролята на процесуалния представител в случая е ограничена до изготвянето и подаването на жалбата без да е осъществено процесуално представителство в открито съдебно заседание и без да са събирани доказателства. По тези съображения съдът приел, че размерът на възнаграждението следва да е близо до минималните размери за този вид производства при отчитане на разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Определил размера на обезщетението за вреди на 350, 00 лв., за тези произтичащи от платено адвокатско възнаграждение и 7, 50 лв. за платената държавна такса. В останалата част отхвърлил иска. Присъдил разноски на страните съобразно изхода на спора.
В обжалваната част решението е валидно, допустимо и правилно.
Относима към определяне на размера на минималното адвокатско възнаграждение в производството пред Окръжен съд – Габрово е била разпоредбата на чл. 11 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в редакцията, приложима към датата на договаряне на адвокатското възнаграждение и осъществяване на правната помощ), както правилно е съобразил това и първоинстанционният съд. Съгласно тази разпоредба за обжалване на откази за вписване в АВ или друг регистър минималното адвокатско възнаграждение е 200, 00 лв., а в случаите, когато жалбата се разглежда в открито заседание – 300, 00 лв. Съгласно представения по делото в този съд договор, уговореното и платено на адвоката от „Крисмаре МС“ ЕООД възнаграждение е в размер на 1000, 00 лв.
Неоснователно е оплакването на дружеството – касационен жалбоподател срещу възприетата от първоинстанционния съд частична неоснователност на исковата претенция за нейния размер над 357, 50 лв. до претендирания такъв от 1007, 50 лв., в частност относно адвокатското възнаграждение за сумата над присъдената такава от 350, 00 лв. В тази връзка следва да се съобразят две, според настоящия състав, относими тълкувателни решения - Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Върховния административен съд, постановено тълк. д. № 2/16 г. и Тълкувателно решение № 1 от 11.12.2018 г. на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 1/17 г. В мотивите на първото е прието, че институтът на обезщетението от непозволено увреждане не следва да се превръща в средство за неоснователно обогатяване, поради което съдът следва да присъди обезщетение, отговарящо на критериите по чл. 36, ал. 2 ЗА. В мотивите на другото тълкувателно решение е прието, че в правомощията на съда е да изследва дали незаконно обвиненият е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското възнаграждение. Съдът е посочил, че "В случай, че уговореното адвокатско възнаграждение надвишава съществено разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение, изплатеното в повече няма за причина незаконното обвинение и не е необходима последица от него."
Според настоящия съдебен състав на касационната инстанция като обективен ориентир за „Крисмаре МС“ ЕООД, като получател на адвокатската услуга, относно разумния и обичаен размер на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се разглежда този по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в съответната относима редакция). Доколкото в настоящия случай в производството пред Окръжен съд - Габрово не е провеждано открито съдебно заседание като работата на адвоката се е изразила само в изготвяне на жалба против отказа, и при съобразяване на правната и фактическа сложност на делото, правилно първоинстанционният съд е приел, че обоснованият и справедлив размер на обезщетението е по – близо до минимума по посочената наредба - 350, 00 лв. Обезщетението в този размер се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащия дружеството незаконосъобразен отказ на АВ. Именно така определеният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с постановения отказ. При тези съображения настоящият състав намира решението на АССГ за правилно в обсъжданата част, а релевираните в касационната жалба оплаквания счита за неоснователни.
Предвид изложеното, изводът на първоинстанционния съд за неоснователност на исковата претенция за сумата над присъдената от 350, 00 лв. до претендираната такава от 1000, 00 лв. за обезщетение за имуществени вреди във връзка с платено адвокатско възнаграждение е обоснован на доказателствата по делото и е в съответствие със закона. Определеният от първоинстанционния съд размер на обезщетението ще възмезди дружеството за действително понесените вреди от причиненото му от АВ непозволено увреждане, без да накърнява или облагодетелства интересите на която и да е от страните в производството. Настъпването на така претендираната вреда над присъдения размер не е в пряка причинна връзка с отменения отказ на АВ, поради което не е налице тази предпоставка за уважаване на предявения иск в тази част. Предвид гореизложеното, решението в обжалваната от „Крисмаре МС“ ЕООД част следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно.
По съображения, свързани с изхода на спора и направеното искане, „Крисмаре МС“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на АВ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100, 00 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4925 от 23.09.2020 г., постановено по адм. д. № 4973 по описа на Административен съд София – град за 2020 г. в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Крисмаре МС“ ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Агенция по вписванията сума в размер на 100, 00 (сто) лв. за юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство. Решението не подлежи на обжалване.