О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 5127

гр.София, 11.11.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на

четвърти ноември две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Р. Илиев

Ерик Василев

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр. д.№ 1256/ 2024 г.

за да постанови определението, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Ес Се Те“ ЕООД, гр.Плевен срещу въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 474 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 540/2023 г., с което е потвърдено /в обжалваната пред въззивния съд част/ решение на Плевенски районен съд по гр. д.№ 5066/ 2022 г. и по този начин касаторът е осъден да заплати на К. П. П. на основание чл.128 т.2 КТ и чл.86 ЗЗД сумата 77 063,62 лв, представляваща разлика между дължимите му суми за престиран труд по минималните ставки на Кралство Белгия, вкл. „бонус в края на годината“, „добавка за нощен труд“, възнаграждение за „периодите на разположение“, възнаграждение за извънреден труд, добавка за превишаване на средното време за обслужване, добавка за присъствие, фиксирана дневна надбавка, добавка за постоянно пребиваване, от една страна, и платеното му от ответника трудово възнаграждение, от друга страна, за периода 01.05.2019 г. - 04.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.06.2022 г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за дължимите по делото такси и разноски.

В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд /ВКС/ – решение № 76/ 17.06.2019 г. по гр. д.№ 5104/ 2017 г., ІІІ г. о., но конкретен въпрос не е формулиран, а са преповторени доводите от касационната жалба, че за изчисляване на работното време на шофьорите в...