Производството e по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна и частна жалби на изпълнителния директор на Агенцията по заетостта срещу Решение № 1799 от 30.11.2020 г., постановено по адм. д. № 262/2020 г. на Административен съд – Варна и Определение № 133 от 19.01.2021 г., постановено по същото дело.

С оспореното съдебно решение е отменено по жалба на "Хосп 22" ООД, представлявано от управителя К. М., прекратяването на договори за осигуряване на заетост с №№ ОЗ-ХУ-03-02-2607# 10 от 11.03.2019 г., ОЗ-ХУ-03-02-2910# 7 от 08.04.2019 г. по проект "Обучения и заетост" - компонент ІІ и ОЗМ-ХУ-03-02-417# 9 от 04.02.2019 г. по проект "Обучение и заетост на младите хора" - компонент ІІ, извършено с писмено предизвестие с изх. № 30-00-402#1 от 03.01.2020 г. на изпълнителния директор на Агенция по заетостта.

С оспореното определение, в производство по чл. 248 от ГПК (Г. П. К) (ГПК), приложим на основание чл. 144 от АПК, съдът е допълнил решението си в частта за разноските, като е осъдил Агенция по заетостта да заплати на „Хосп 22“ ООД съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 600/ лева.

Касационният жалбоподател, действащ чрез процесуалния представител гл. юрк. Р., навежда твърдения и доводи за недопустимост и неправилност на оспореното решение - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Излага аргументи, че подадената до Административен съд – Варна жалба е недопустима, предвид обстоятелството, че сключените между Агенцията по заетостта и "Хосп 22" ООД три броя договори за заетост не са административни договори, а отмененото от съда писмено предизвестие не е акт за прекратяване на административен договор по реда на чл. 19д, ал. 2 от АПК. Касаторът е посочил, че дружеството е било запознато с протоколите от 15.11.2019 г., видно от подадената от него жалба, които е получило...