Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК (ДАНЪЧНО-ОС. П. К) (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” (“ОДОП“) – Пловдив при Централно управление (ЦУ) на Национална агенция за приходите (НАП), против решение № 948 от 27.11.2020 г., постановено по административно дело № 627/2020 г. по описа на Административен съд – Пазарджик, с което е отменен ревизионен акт (РА) № Р-16001319001102-091-001 от 03.12.2019 г., издаден от органи по приходите към Териториална дирекция (ТД) на НАП – Пловдив, потвърден с решение № 216 от 15.05.2020 г. на директора на Дирекция “ОДОП“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с който на „Б. К“ ЕООД не е признато право на данъчен кредит в размер на 900 717, 92 лева и са направили констатации за нереални вътреобщностни доставки (ВОД) към Чехия. С решението в полза на „Б. К“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 3950 лева.

Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в обжалваното решение не се съдържат мотиви относно незаконосъобразността, водеща до отмяна на процесния ревизионен акт. Посочва, че липсата на конкретно изложени мотиви обективно препятства извършването на преценка на законосъобразността и правилността на постановеното решение. Сочи, че не следва да се приеме за мотивирана отмяна цитирането на документите представени от дружеството, свидетелските показания на служители да доставчиците и изслушаните експертизи. Излага, че липсва какъвто и да е анализ на установеното от органите по приходите по време на ревизията. Оспорва правните изводи на съда и извършения от него анализ на събраните по делото доказателства, като твърди, че изводът на съда за реално...