Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по касационната жалба на Г. Г. и П. Г., двамата от гр. С., подадена чрез упълномощен адв. В. К., против решение № 5263 от 09.10.2020г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 24 - ти състав, по адм. д. № 12659/2019г. В жалбата и в съдебно заседание чрез адв. К. и П. Г. лично, се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационните жалбоподатели съдът не е съобразил, че между страните е налице вещноправен спор относно процесния имот и основание за неговото държане /а не владение/ от страна на оспорващите. Касаторите оспорват извода на съда за липса на нарушения на административнопроизводствените правила и акцентират на обстоятелството, че в атакуваната заповед не са посочени поименно адресатите на акта, на които е засегнато основно човешко право на жилище, като не става ясно включват ли се в него и децата, които живеят и са адресно регистрирани в спорното жилище. Твърдят, че атакуваната заповед е в противоречие с целта на закона, тъй като касае хора, които са картотекирани и продължават да имат остра жилищна нужда, вкл. и да отглеждат малолетни деца, които са настанени на същия административен адрес в процесния апартамент. Претендират отмяна на обжалваното съдебно решение и на оспорената незаконосъобразна заповед, като правят искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Ответникът - кметът на Район „Слатина“ - Столична община, оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрк. Д., който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърляне на касационната жалба и изразява становище за потвърждаване на първоинстанционното решение. Заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото правилно съдът е преценил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по чл. 65 ал. 2 вр. ал. 1 ЗОС и чл. 34 от Наредба за условията и реда за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, в предвидената от чл. 59 ал. 2 АПК форма и е мотивиран с фактическите и правни основания за издаването му по чл. 65 ал. 1 ЗОС. Според участващия по делото прокурор не са допуснати нарушения и първоинстанционният съд подробно и правилно е тълкувал материалния закон.
Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на Г. Г. и П. Г. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежни страни, в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК.
Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С обжалваното решение № 5263 от 09.10.2020г. е отхвърлена жалбата на Г. Г. и П. Г. от гр. С. срещу заповед № РЛС18-РД09-245/11.07.2018г. на кмета на Район „Слатина”, Столична община и жалбоподателите са осъдени да заплатят на Столична община сумата в размер на 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд - София - град е приел, че процесният адм. акт е издаден от компетентен административен орган - кметът на район „Слатина”, Столична община, съгласно чл. 65, ал. 2 от ЗОС (ЗАКОН ЗА ОБЩИНСКАТА СОБСТВЕНОСТ) /ЗОбС/ във връзка с чл. 46, ал. 1, т. 3 от ЗМСМА (ЗАКОН ЗА МЕСТНОТО САМОУПРАВЛЕНИЕ И МЕСТНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ) /ЗМСМА/ и чл. 34, ал. 1 НРУУРОЖТСО, в съответствие с целта на закона и в предписаната от закона форма - мотивирана писмена заповед. Според първоинстанционния съд при произнасяне на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и същата е издадена при наличието на материално-правните предпоставки на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, съгласно който общински имот, който се владее или държи без основание, който се ползва не по предназначение или нуждата от който е отпаднала, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. Първостепенният съд е преценил, че процесното жилище към датата на издаване на оспорената заповед е общинска собственост, съгласно АОС № 01256/16.10.2003 г. и видно от представените и приети по делото доказателства, жалбоподателите държат общинското жилище без правно основание. В мотивите на обжалваното решение е отразено, че между Г. Г. и Район „Слатина”- Столична община, е съществувало наемно правоотношение за процесното жилище, въз основа на сключен наемен договор от 16.12.2003г. и заповед за настаняване № 73/16.12.2003 г. на кмета на Район „Слатина", което е било прекратено със заповед № РД-09-97/09.04.2014 г. на кмета на район „Слатина“, Столична община. Първоинстанционният съд е счел, че към датата на издаване на процесната заповед, визираната заповед за прекратяване на наемното правоотношение е влязла в сила и именно заповедта, постановена на основание чл. 46, ал. 2 ЗОбС, е основанието за издаване на процесната заповед и въз основа на нея е отпаднало правното основание на Г. Г. и членовете на неговото семейство да държат общинското жилище. Във връзка с представените от оспорващите лица писмени доказателства за плащане на дължимия наем за общинското жилище, съдът е приел, че това обстоятелство не би могло да санира липсата на правно основание за държане на общинския имот.
Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Това е така, защото в мотивите на оспорения съдебен акт декларативно е посочено, че при издаване на процесния индивидуален административен акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, без да са изследвани изискуемите процедурни правила. В случая първостепенният съд не е изложил правни изводи по отношение на горепосоченото релевантно обстоятелство и изобщо не се е произнесъл по инвокираното в първоинстанционното производство възражение за извършени нарушения на изискванията на административнопроизводствените правила. Първостепенният съд е следвало да извърши и служебна проверка относно спазването на процедурните правила и да изложи фактически и правни заключения по този въпрос, но това не е осъществено при постановяване на обжалваното съдебно решение. Касационният съдебен състав намира за основателно оплакването, развито се в касационната жалба, че процесната заповед не съдържа конкретно посочване на адресатите на акта и тяхното индивидуализиране. В случая в съдържанието на атакувания административен акт е обективирано единствено името на Г. Г., но не и на останалите лица, които живеят в процесния жилищен имот и от които той практически се изземва, като само е посочено "семейството/домакинството". За сравнение следва да се вземе предвид, че в цитираната по - горе заповед за настаняване № 73/16.12.2003 г. на кмета на район „Слатина" /на л. 29 от адм. д.№ 7851/2018г./ изрично е записано, че с нея се настаняват: Г. Г., П. - съпруга, Т. - син, Й. - дъщеря, Г. - син и Р. - дъщеря, като са вписани и ЕГН на визираните лица с оглед тяхната точна индивидуализация. При издаване на оспорената заповед за изземване обаче, нейният издател не е вписал нито имената на настанените лица, които се изваждат от жилището, нито техните ЕГН, поради което остава неясно спрямо колко и кои лица се извършва разпореденото действие по изземване. Горепосоченото нарушение е съществено предвид обстоятелството, че жалбоподателите са релевирали твърдение, че в процесния недвижим имот живеят малолетни лица, което не се опровергава от страна на ответника. Следва да се има предвид, че в конкретната хипотеза преди постановяване на обжалваната заповед не е извършена изискуемата проверка на място, чрез която да се установи кои точно лица обитават жилището и дали измежду тях има малолетни или непълнолетни лица, които се намират под особена защита, съобразно изискванията на чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). Липсата на други адресати, които не са отразени поимненно в атакуваната заповед, е лишило първоинстанционният съд от възможността правилно да установи дали има други лица, които са засегнати негативно пряко и непосредствено от оспорения индивидуален административен акт. Поради това решаващият състав на АССГ е отказал конституиране на заинтересовани страни, които изрично са поискали да участват в съдебното производство, което е възпрепятствало организиране на процесуалната им защита и ги е лишило от правото на справедлив процес. Н. съдебен състав счита, че в случая настанените лица със заповедта за настаняване № 73/16.12.2003 г. не са били уведомени за започване на административното производство, поради което не са взели никакво участие в него. Ето защо касационният съдебен състав намира, че осъщественото съществено нарушение на административнопроизводствените правила изисква отмяна на обжалваната заповед и връщане на административната преписка обратно на кмета на Район „Слатина“ - Столична община, който следва да разпореди проверка, с която да се констатира кои точно лица към настоящия момент са настанени и обитават в процесното жилище и те да бъдат индивидуализирани с ЕГН и родствена връзка с Г. Г., така както е отразено в настанителната заповед от 2003г. При установяване на малолетни или непълнолетни лица следва стриктно да бъде осъществена процедурата, раглементирана в императивните норми на чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО). В този смисъл е и формираната съдебна практика по този вид спорове. В решение № 9734 от 16.07. 2018г., постановено от Върховния административен съд по адм. д. № 8825/2016г. тричленният състав на ВАС категорично е посочил, че е налице основание за отмяна, изразяващо се в това, че при издаване на заповедта за изземване на общинско жилище не е била уведомена дъщерята на настанените лица, която е следвало надлежно и своевременно да бъде уведомена за воденото съдебно производство срещу акта, който засяга правата и интересите й, свързани с ползването на конкретния имот, като е акцентирано на обстоятелството, че същата е била малолетна към момента на издаване на акта и към датата на образуване на съдебното производство, което не води до изключване на задължението за конституиране на всички известни и заинтересовани от изхода му лица, поради което на молителката е следвало да бъде дадена възможност за защита, както на своите лични права, така и на правата и интереса на малолетната й дъщеря в качеството и на нейна майка и законна представителка, което е можело да стане само при условие, че тя е била надлежно конституирана, което решаващия съдебен състав не е сторил.
По изложените съображения настоящият касационен съдебен състав счита, че допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е довело до неправилно прилагане на материалния закон и несъответствие с целта на закона.
Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да се отмени. Спорът следва да се реши по същество с отмяна на атакуваната заповед за изземване на процесния жилищен имот и изпращане преписката на ответния административен орган със задължителни указания за извършване на проверка в общинското жилище и установяване на лицата, които го обитават, тяхното индивидуализиране и при констатиране на малолетни или непълнолетни лица - изпълнение на процедурата, визирана в чл. 15, ал. 1, ал. 6 и ал. 8 от ЗЗДет (ЗАКОН ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО).
Предвид изхода на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, се оставя без уважение. В касационната жалба е заявено искане за присъждане на разноски, но настоящият съдебен състав не констатира представени доказателства за реално заплатени разноски в хода на касационното производство, а и не е приложен списък с разноски, за да се установи какви точно разноски се претендират. С оглед на нова искането на касаторите за присъждане на разноски също се оставя без уважение.
На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 5263 от 09.10.2020г., постановено от Административен съд - София - град, Второ отделение, 24 - ти състав, по адм. д. № 12659/2019г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ ЗАПОВЕД № РЛС18-РД09-245/11.07.2018г., издадена от кмета на Район „Слатина” - Столична община и ИЗПРАЩА преписката на кмета на Район „Слатина” - Столична община, със задължителни указания по прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящото съдебно решение.
О. Б. У. искането на Г. Г. и П. Г., двамата от гр. С., за присъждане на разноски.
О. Б. У. искането на кмета на Район „Слатина” - Столична община, за присъждане на разноски. РЕШЕНИЕТО е окончателно.