Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на А. Н., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител адв. Б. С., против решение № 7347/17.12.2020 год., постановено по административно дело № 6961/2020 год. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена неговата жалба против Решение № 1557/10.06.2020 год. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС), за постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.
Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. Касаторът твърди, че съдът неправилно приел, че не са налице основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради противоречие в бежанската история. Счита, че съдът игнорирал представените доказателства, които установявали „инкорпориран“страх за неговия живот при евентуално завръщане в Афганистан. Твърди, че е нарушено изискването на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, което следва да се квалифицира като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не дава възможност за преценка на принципа "забрана за връщане", залегнал в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС лично и чрез адвокат С. поддържа касационната си жалба.
Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител юрк. М. оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне, и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.
Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че изводите на съда са обосновани. По отношение на касатора твърди, че не са налице предпоставките за предоставяне на статут на бежанец съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ), тъй като не се установяват действия по „преследване“ в смисъла на нормата на чл. 8, ал. 4. Счита, че от материалите по делото не може да се направи извод за това, че е бил принуден да напусне страната по произход поради основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ, тъй като по преписката липсват данни той да е бил обект на преследване. Намира, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9 от ЗУБ, тъй като липсват доказателства по делото, от които да се направи извод, че ситуацията в Афганистан е влошена до степен, която налага предоставяне на хуманитарен статут и субсидиарна закрила, Намира, че оглед събраните доказателства правилно е прието, че чуждият гражданин не е напуснал страната си поради реална опасност от тежки посегателства, нито е заплашен от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила.
Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.
Административният съд e установил, че с молба №737 от 29.07.2019 год. А. Н., гражданин на Афганистан, етническа принадлежност [етнос], вероизповедание - [вероизповедание], семейно положение женен, поискал предоставяне на международна закрила от Р.Б.Т молба за предоставяне на международна закрила, която касаторът е подал и по която е постановено процесното решение на председателя на ДАБ, е последваща по смисъла на § 1, т. 6 ДР на ЗУБ. Констиатирал, че жалбоподателят при проведените интервюта и при две предходни молби е изложил твърдения в бежанската си история, че бил обект на преследване преди да напусне Афганистан. Тези данни органът приел, че не са подкрепени с доказателства, и че била представена различна бежанска история в първото и в процесното административно производство пред ДАБ при МС. Преценил, че административният орган подробно е обсъдил твърденията на чужденеца от всички проведени интервюта и заявеното от него, като приел, че са налице непълноти и противоречия. Отчел, че в представените документи към последващата молба за международна закрила се съдържат отправени към него благодарности и признателност за работата му като преводач - в периода, в който работел - 2010 – 2012 г. и е прието, че в продължение на 3 години след това нямало данни същият да е бил заплашван. Констатирал, че представените документи, в които се съдържали данни за заплахи срещу чужденеца, административният орган не е кредитирал като достоверни, предвид писма на директора на Главна дирекция „ Гранична полиция" с вх. № КП-656/02.04.2018 год. и на заместник - председателя на Държавна агенция „Национална сигурност" с вх. № КП - 763/ 20.04.2018 г.,в които е посочено констатираното, че лицата, кандидатстващи за международна закрила в Р. Б, използват неистински документи, представляващи заплашителни писма. По отношение на тях съдът приел, че не са нови и не касаят новонастъпили обстоятелства.
За да отхвърли жалбата съдът намерил за обоснован изводът на административния орган за липса на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Посочил е, че А. Н. не е бил преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Съобразил е, че изложеното от чужденеца като причина за напускане на Афганистан не попада в приложното поле на ЗУБ.
Съдът приел за обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на хуманитарен статут на А. Н., предвид липса на хипотезите на чл. 9 ЗУБ. Приел, че от доказателствата по делото не може да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат от въоръжен вътрешен и международен конфликт. От предоставените от ДАБ две справки, съответно от 07.08.2020 год. и 26.09.2019 год. за ситуацията в Афганистан извел извод, че там не е налице насилие, което да достига степен на безогледност, поради което не може да се приеме, че цивилното лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Афганистан, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. Постановеното решение е правилно.
Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за която правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон.
Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ (ЗАКОН ЗА УБЕЖИЩЕТО И БЕЖАНЦИТЕ). А. Н. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности и не е имал проблеми в страната по произход поради етническата си принадлежност. Следва да се посочи, че спрямо него не е било осъществено и преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 ЗУБ причини.
Неоснователно е възражението на касатора, че не са налице противоречия в бежанската история. Правилно административния съд е приел, че на проведеното интервю по повод последващата молба за закрила касаторът е изложил коренно различни основания. При провеждане на първото интервю на касатора, с първата молба за закрила, не е споменал пред административния орган, че е търсен от талибаните, освен противоречията между устните данни от интервюто и представените доказателства с последващата молба. Съдът правилно взел предвид, че по време на проведеното интервю, обективирано в протокол от 10.09.2019 год., А. Н. е изтъкнал основания за закрила, свързани със ситуацията в страната на произход като цяло, както и че се страхувал за живота си, защото упражнявал професия – преводач за британските военни контингенти в провинция Хелманд в периода 2010 – 2012 г. А. Н. твърди в молбата си, че след като е напуснал работата си в британската армия през 2012 год., през 2014 год. и в края на 2015 год. няколко пъти бил заплашван от талибаните с убийство, като не е съобщил на полицията в Афганистан за своите проблеми. В проведеното интервю заявил, че напуснал легално Афганистан на 10.08.2016 год. и пристигнал в гр. Т. – Иран. От там заминал с полет до Р. Т и не по законоустановения ред влязъл в Р.Б.З и законосъобразно съдът е счел, че правилно административният орган е приел, че сама по себе си, общата обстановка в Афганистан не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951 год., а и че в хода на административното производство не са установени факти, които да обуславят необходимостта от предоставяне на статут на бежанец на афганистанския гражданин.
Обосновано, с оглед представените доказателства по делото, в които се твърдяли заплахи: писмо от Ислямско емирство Афганистан, съпоставени с данните от Главна дирекция „Разследване“, дирекция „Разпит“ от 31.05.2018 год.; писмо на началник на отдел „Криминално разследване и разпит“ до началника на 7-мо Районно полицейско управление при Командваща зона 101А; писмо от началник отдел „Криминално разследване и разпит“ към седми районно управление до Главна дирекция „Криминално разследване и разпити“ към Командваща зона 101А, съдът счел, че правилно административният орган е приел, че данните не кореспондират със заявените от касатора твърдения, респ. че полицейските органи не са запознати с неговия случай. Съдът е съобразил приложените писма от директора на Главна дирекция „ Гранична полиция" с вх. № КП-656/02.04.2018 г. и от Заместник - председателя на Държавна агенция „ Национална сигурност" с вх. № КП - 763/ 20.04.2018 г., че лица, кандидатстващи за международна закрила в Р. Б, използват неистински документи, представляващи заплашителни писма, както и че в редица информационни общодостъпни източници от международна преса съдържат информация, че талибаните не използват заплашителни писма, а поради ниската грамотност на населението са преустановили и разпространението на листовки с пропагандни материали.
След извършен подробен анализ на доказателствата административният съд правилно е приел, че тези документи не са нови, нито касаят новонастъпили обстоятелства и че те са били част от административната преписка при разглеждането на първата молба за закрила на жалбоподателя. Административният съд е отчел и че от страна на полицията в Афганистан е посочено, че касаторът не следва да напуска районна на сигурните квартали на Кабул, а отразеното, че не могат да му осигурят лична безопасност, не следва да се тълкува като отказ за закрила от страна на Афганистан срещу евентуални заплахи, при това на неизвестни лица, към касатора.
Съобразени са представената по делото справки от дирекция „Международна дейност“ с вх. №МД-580/17.08.2018 год. и вх. №МД – 527/26.09.2019 год., на извършен анализ, че няма промяна в информацията относно положението на лицата в Афганистан, работещи за американската армия и лицата, работещи за чуждестранни военни или за които се смята, че ги подкрепят. Индивидуалната оценка дали има или няма достатъчна степен на вероятност кандидатът да бъде подложен на преследване, следва да се вземе предвид обстоятелствата, влияещи върху риска – специфична роля и видимост на кандидата, намира ли се на заплата към чуждестранни войски, произход от оспорвана зона и т. н. Видно от доказателствата по делото, правилно административният съд е счел, че заявените от чужденеца в хода на административното производство факти и обстоятелства доказват, че прави опит на фона на известна за него обща обществено-политическа и социално-икономическа обстановка в Афганистан, с цел да я представи за собствена бежанска история, която не е подкрепена и аргументирана с доказателства.В подкрепа на горното е и разгледаната бежанската история на член на неговото семейство-на 30.01.2017 год. е проведено интервю с неговата съпруга М. Н., в което също се установяват несъответствия с твърденията на касатора по отношение на адресата на отправените заплахи.
Причините, изложени от касатора, правилно не са кредитирани като преследване поради някое от изброените по-горе основания. Бежанската история на А. Н. не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване по отношение на него поради етническата му принадлежност, раса, политически възгледи или принадлежност към определена социална група. Въз основа на посоченото правилно съдът е приел, че причината, поради която жалбоподателят е напускал държавата си по произход, не попада в приложното поле на чл. 8 ЗУБ, поради което и обосновано е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут и че може да се приеме, че в процесния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за икономически емигрант.
Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, тъй като липсват доказателства същият да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността им като граждански лица в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът, предвид данните, съдържащи се в интервюто на молителя, е приел, че липсват доказателства той да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Към настоящия момент липсват основания да се приеме, че Афганистан е в състояние на вътрешен или международен въоръжен конфликт по смисъла на тези понятия, възприети в решение на Съда на ЕС от 17.02.2009 г. по дело C-465/07, по тълкуването и прилагането на член 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, във връзка с член 2, буква "д" от същата директива. Съгласно това решение съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион.
Представената пред настоящата инстанция справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ относно положението в И. Р. А, актуална към 22.01.2021г. установява, че макар и обстановката да е неспокойна и нестабилна, тя е в процес на стабилизиране. От страна на правителството са предприети действия по прочистване от терористи на най-застрашените провинции, както и е отправена покана до талибаните за безусловни мирни преговори и очертаването на рамка за мир. На 29.02.2020г. САЩ и талибаните подписват Споразумение за установяване на мир в Афганистан.
С оглед гореизложеното не може да се приеме, че са налице „тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт” по смисъла на тълкуването, дадено в посоченото по-горе решение на СЕС.
Противно на твърдяното в настоящата жалба, при постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон. Първоинстанционният съд, след направен анализ на събраните доказателства, е обосновал правилен правен извод за липсата на предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, респективно за законосъобразност на оспореното административно решение. Преценката на съда е основана на цялостен анализ на твърденията на лицето и заявеното от него по време на проведеното интервю, както и на установените по делото факти. Изложените в решението мотиви съответстват на приобщените по делото доказателства и не са формални, а са ясни и непротиворечиви.
Представените от страна на касационния жалбоподател пред настоящата инстанция писмени доказателства: статия от вестник "Д. М" от 29 януари 2021 г. /на английски език, в превод на български език/ не променя този извод, предвид посоченото там за лицето Ф. М., т. е за факти, несъмнено тревожни, но неотносими към настоящия процес.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното съдебно решение е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение, РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7347 от 17.12.2020 год., постановено по административно дело № 6961/2020 год. на Административен съд София-град. Решението е окончателно.