Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс.

Образувано е по жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, подадена чрез процесуалния си представител юрк. П. срещу Решение 3493/01.07.2020 г. по адм. дело № 1709/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи в жалбата се моли решението на административния съд да бъде отменено.

Ответната по жалбата – директорът на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ – БДЗБР не взима становище по касационната жалба и не се представлява в съдебно заседание.

Представителят на Върховна административна прокуратура намира жалбата за неоснователна.

Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на „Напоителни системи“ ЕАД, представлявано от изпълнителния директор С. Д., против решение № ПО-01-4/22.01.2020 г. на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“, с което на жалбоподателя е отказано да се издаде разрешително за ползване на повърхностен воден обект по заявление вх. № РР-02-10/16.09.2019 г. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е отхвърлил жалбата на „Напоителни системи“ ЕАД като неоснователна, тъй като е приел, че съгласно чл. 68, т. 10, б. „а“ от ЗВод (ЗАКОН ЗА ВОДИТЕ), директорът на Басейнова дирекция отказва издаване на разрешително за ползване на воден обект, ако заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени. По тези съображения е заключил, че в случая не е налице кумулативно предвидено в закона условие за издаване на разрешително за ползване на воден обект, като оспореният акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с материалния закон и при липса на съществени процесуални нарушения. Въз основа на така приетото е отхвърлил жалбата срещу процесния акт на директора на БДЗБР.

Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно.

Настоящият съдебен състав на ВАС, смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба.

Безспорно е установено по делото, че със заявление вх. № РР-02-10/16.09.2019 г., „Напоителни системи“ ЕАД е поискало от директора на БДЗБР издаване на разрешително за водовземане от повърхностен воден обект – р. Струма, чрез изградено водовземно съоръжение в землището на с. Р., общ. Кюстендил за напояване на 3385 дка поливни площи в землищата на с. К., с. Д., с. К. и с. Д.Г.С заявлението е представена декларация по чл. 71, ал. 2 от ЗООС, от представляващия търговското дружество, в която е декларирано, че то няма парични задължения към държавата и общината по смисъла на чл. 162, ал. 2 ДОПК, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган. Безспорно също е, че в изискано от директора на БДЗБР удостоверение изх. № УД008352/05.11.2019 г. на орган по приходите в отдел „Местни данъци“ при Община – Кюстендил е посочено, че „Напоителни системи“ ЕАД има непогасени задължения по ЗМДТ – за данък върху недвижими имоти и за такси за битови отпадъци в общ размер на 16746, 36 лв. Също така, съгласно справка изх. № R00030740/20.01.2020 г. от Столична община, касаторът има неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси и към Столична община.

Обосновано, в случая решаващият съд е приел, че по подаденото заявление, законосъобразно с оспорения акт на директора на БДЗБР, на дружеството е отказано да се издаде разрешително за ползване на повърхностен воден обект – река Струма. Предвид разпоредбата на чл. 68, т. 10, б. “а“ от ЗВ, директорът на Басейнова дирекция отказва издаване на разрешително, ако заявителят има задължения за публични вземания, с изключение на задължения по невлезли в сила актове, както и разсрочени, отсрочени или обезпечени задължения. Видно от представените доказателства по делото е, че касаторът има неплатени изискуеми задължения за местни данъци и такси, за които не се твърди, не се и установява да са разсрочени, отсрочени или обезпечени, нито са оспорени. Задълженията за местни данъци и такси по ЗМДТ са публични задължения по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 1 и т. 3 от ДОПК, като разпоредбата на чл. 68, т. 10, б. “а“ от ЗВ, на което основание е издадено оспореното решение, не поставя изискване тези задължения да са установени с нарочен акт за установяване на публично вземане. В случая фактът относно наличието на задължения за публични вземания е установен безспорно от посочените по-горе с удостоверение на орган по приходите в отдел „Местни данъци“ при Община – Кюстендил и справка от Столична община. Изложените в тази връзка аргументи от административния съд се подкрепят напълно от настоящия касационен състав на ВАС, поради което не е необходимо да се приповтарят.

С оглед така установените обстоятелства от фактическа страна и в съответствие с приложимата нормативна уредба, съдът обосновано е приел, че оспореното решение е законосъобразно.

По тези съображения обжалваното решение на административния съд като правилно следва да се потвърди.

При този изхода на спора разноски на касатора не следва да се присъждат.

Съобразно изложеното обжалваното решение като правилно, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение, РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение 3493/01.07.2020 г. по адм. дело № 1709/2020 г. по описа на Административен съд – София-град. Решението не подлежи на обжалване.