Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР - София (ОД на МВР), срещу Решение № 389 от 23.04.2020 г. на Административен съд - София област, осми състав, постановено по АД № 1521/2019 г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с която е осъдена да заплати на П. Н. от гр. Б. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 121 лева за разноски по делото поради отменено наказателно постановление № НП12 К/27.09.2017г., издадено от началник РУ на МВР - Ботевград. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на съдебния акт – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на иска за претърпените от лицето неимуществени вреди. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание се представлява и поддържа жалбата на посочените в нея основания.

Ответната страна – П. Н. от гр. Б., в съдебно заседание не се явява и представлява. В писмено становище преди съдебното заседание от 16.03.2021 г. оспорва изцяло касационната жалба и намира за правилно и законосъобразно първоинстанционното решение, дори в частта, с която са редуцирани претендираните от ищеца обезщетения. Претендира направените в касационното производство разноски.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба по отношение на присъждане на неимуществените вреди в намаления им размер от АдмС – София-област.

Настоящият състав на Върховния административен съд, Трето отделение, след като прецени доводите на страните, събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания, и с оглед мотивите на Тълкувателно решение на ОСС на І и ІІ колегии на ВАС от 15.03.2017 г. по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г., както и правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд – София-област е осъдил ОД на МВР да заплати на П. Н. от гр. Б. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 141 лева за разноски по делото поради отменено наказателно постановление № НП12 К/27.09.2017г., издадено от началник РУ на МВР - Ботевград. В конкретния случай е налице разминаване между волята на съда, отразена в съд3бното решение и неговия

За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че на ищеца Н. било издадено НП12 К/27.09.2017г.,с което на осн. чл. 212 от ЗОБВВПИ му била наложена глоба в размер от 500 /петстотин/ лв. като му е иззето ловното оръжие. Той обжалвал издаденото НП и с Решение № 144/25.09.2019г. по АНД №148/19г. на БРС, влязло в сила на 11.10.2019г., същото било отменено като незаконосъобразно.

За да присъди неимуществените вреди /в която част се обжалва решението на АдмС – София-област/ съдът е приел, че самият факт на издаване на НП и изземането на ловното оръжие на жалбоподателя, предполага настъпването на негативно емоционално състояние у него. Това безспорно било установено от свидетелските показания, събрани по делото, поради което претендираните неимуществени вреди подлежали на обезщетяване. Безспорно била налице причинно-следствена връзка между доказаните като претърпени, макар и с невисок интензитет неимуществени вреди и отмененото като незаконосъобразно НП, тъй като именно в резултат на издаването му лицето претърпява претендираните вреди. Като свидетели по делото са изслушани бащата на ищеца – В. Н. и негов познат – В. Н.. Съдът е възприел изцяло и безкритично направените от тях изявления, че съставеното НП и отнетото разрешително да ловува се е отразило негативно на ищеца - бил притеснен от една страна, дали то няма да препятства възможността му да пътува в чужбина, което било част от служебната му работа, а от друга, че се е чувствал неловко сред колегите си ловци. Съмнението, което се проявило в средата му "че може да има извършено престъпление", създало допълнително негативни емоции и дискомфорт у жалбоподателя.

При тази фактическа установеност решаващият съд е приел, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на претендираните вреди, искът е доказан по основание и размер и го е уважил, ведно със законните последици и разноските на страната по делото.

Настоящият състав на Върховен административен съд, Трето отделение намира по съществото на спора следното:

Решението е валидно и допустимо, но неправилно в обжалваната му част.

При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да доведат до отмяна на обжалваното решение.

Първостепенният съд е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, поискани от страните, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи за частична основателност на исковата претенция, които обаче не се споделят от настоящия състав.

Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. АдмС – София-област точно е посочил, че за да се реализира безвиновната отговорност на държавата по реда на специалния закон трябва да са налице всички изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.

В случая, както правилно е приел съдът, са налице посочените в нормата на материалния закон кумулативно изискуеми предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата. Сочените от ищеца неимуществени вреди биха били в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения, като незаконосъобразен акт, издаден при упражняване на административна дейност.

Основателни обаче са оплакванията на касатора за това, че са останали недоказани преживените от ищеца неимуществени вреди /описани в исковата молба/ - неблагоприятно отразяване на емоционалния му статус, гняв и стрес, тъй като колеги ловци са му се подигравали, че е лишен от правото да ловувам, чувствайки се едва ли не престъпник за това. Отделно от това изпитвал допълнително отрицателни емоции поради факта, че се е наложило заради този АУАН и НП принудително да прекъсне редовното си членство в БЛРС, което било факт и което подновяване на членството ще ми ангажира допълнително време, нерви и средства. От показанията на свидетелят Н. се разбира, че ищецът бил изнервен и стресиран, без обаче да са посочени, каквито и да било признаци на поведението, от което той си прави тези заключения. Част от впечатленията за възможните притеснения на П. Н. той е получил непряко – чрез разговори с колеги-ловци /от бащата на свидетеля Н., който е ловувал с Н./. В показанията на свидетелят В. Н. /баща на ищеца/ отбелязва, че синът му е преживял тежко неходенето на лов, но без да конкретизира в какво са се изразявали тези преживявания. Посочва, че притесненията на сина му са били основно свързани с пътуванията по служба в чужбина.

Настоящата инстанция не намира, че така дадените свидетелски показания, са достатъчни да обосноват, настъпването на неимуществени вреди, които да могат да бъдат обезщетени по съответния ред. Не е редно да се ангажира отговорността на държавата за всяка промяна в емоционалния статус на лицата. Това може да стане при сериозно засягане, описано и доказано по съответния ред. Не са били относими притесненията на лицето за работните му посещения в чужбина, доколкото не е доказано същите да са свързани с носенето на оръжие. Освен това настъпването на неимуществени вреди следва да бъде доказано, а не презюмирано, както е направил това АдмС – СО. Вярно, че законодателството ни допуска такава презумпция в отделни случаи /напр. чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС/, но това става по специален законов ред и не може да се прилага по аналогия.

Извън горепосоченото, с НП на ищеца е наложено само административно наказание „глоба“. Разпоредбата, с която се налага глобата също не предвижда отнемане/предаване на оръжието. По делото се намира приемо-предавателен протокол, от който е видно, че ищецът е предал оръжието за съхранение. От съдържанието на този протокол не може да се обоснове връзката му с НП.

С оглед гореизложеното решението в частта му, с която е осъдена ОД на МВР да заплати на П. Н. от гр. Б. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 121 лева за разноски по делото, е неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго такова по съществото на спора, с което се отхвърли и остатъкът в размер на 250 лв. от предявения иск за претърпените неимуществени вреди от лицето за сумата от 1000лв.

Настоящата инстанция намира, че на касатора в настоящото производство поради липса на искане не следва да се присъждат разноски за тази инстанция. На ответника, поради уважаване на касационната жалба също не се следват такива.

Предвид изхода на спора, преизчислените и прихванати разноски, присъдени от първоинстанционния съд следва да бъдат повторно преизчислени и решението да бъде изменено в тази му част. На касационния ответник, той и ищец, съобразно уважената част от общия размер на исковете следва да се присъди следната сума – 40, 69 лв. Тази сума е получена като адвокатското възнаграждение от първа инстанция и държавната такса - 510 лв. са намалени, съобразно размера на уважената част от иска /300 лв./ до 117, 69лв. На ответника по иска са определени 100 лв. възнаграждение по първоинстанционното дело. Те трябва да бъдат съразмерно намалени до размера на отхвърлената част от иска /1000лв./ – 77лв. След като прихванем дължимите между лицата суми /117, 69 – 77 = 40, 69 лв./, сумата от 40, 69 лв. следва да бъде присъдена на П. Н..

Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 389 от 23.04.2020 г. на Административен съд - София област, осми състав, постановено по АД № 1521/2019 г. по описа на съда, В ЧАСТТА, с която Областна дирекция на МВР-София е осъдена да заплати на П. Н. от гр. Б. сумата от 250 /двеста и петдесет/ лева, представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.10.2019 г. до окончателното й изплащане. Вместо това, постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения против Областна дирекция на МВР-София от П. Н. от гр. Б., [ЕГН] иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат от незаконосъобразно наказателно постановление № НП12 К/27.09.2017г., издадено от началник РУ на МВР - Ботевград в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева, както и иска за присъждане на лихви върху тази сума, от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ИЗМЕНЯ РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ като ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-София, да заплати на П. Н. от гр. Б. с [ЕГН], за разноски по делото сумата от 40, 69 лв. /четиридесет лева и шестдесет и девет стотинки/.

Решението е окончателно.