ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4827

гр. София, 24.10.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав: Председател:Жива Декова

Членове:Александър Цонев

Филип Владимиров

като разгледа докладваното от Филип В.ов Касационно гражданско дело № 20248002101270 по описа за 2024 година

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Шинка М. Ц. и В. М. Р. чрез общия им пълномощник адв. Ж. против решение № 183 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 204/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Ответникът по жалба В. Г. М. и Апелативна прокуратура – Пловдив, като контролираща страна, не са взели становище в срока за отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 260286 от 13.10.2022 г. по гр. д. № 3199/2020 г. на Окръжен съд - Пловдив за отхвърляне на предявения от Шинка М. Ц. и В. М. Р. против В. Г. М. иск за поставянето на ответника под пълно или ограничено запрещение.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че ответникът М. е племенник на ищците Шинка М. Ц. и В. М. Р., син на техния брат Г. М. М., починал през 2016 г. Приел е, че в случая не е установено наличие на предпоставките от състава на чл. 5, ал. 1 ЗЛС, тъй като не са удовлетворени нито медицинския критерий - слабоумие или душевна болест, нито юридическия – в резултат на тези страдания лицето да не може да се грижи за своите работи. Изложени са съображения, че въпреки проявената процесуална активност от съдилищата (окръжен и апелативен) експертно заключение на вещо лице относно психическото състояние на лицето, чието запрещение се иска, не е изготвено по причина на неявяването на последното и невъзможността да бъде доведено принудително вкл. и за да бъде разпитано лично. В обжалваното решение са отречени доводите на ищците за приложение на разпоредбата на чл. 206, ал. 3 ГПК, според която отказът на лицето да бъде освидетелствано се преценява съгласно чл. 161 ГПК. Подкрепено е становището, че предвид естеството на производството, наличието на душевна болест или слабоумие като основание за лишаване, респ. ограничаване на дееспособността на лицето следва да бъде категорично и безспорно доказано. В подкрепа на този извод е посочена и разпоредбата на чл. 339 ГПК, която не допуска постановяване неприсъствено решение и решение при признание на иска в производството по поставяне под запрещение. За недоказан е счетен и втория, юридически критерий - ответникът да не е в състояние да се грижи за себе си и делата си. Съобразени са данните, изнесени в показанията на разпитаните по делото свидетели и е направен извод, че при съвкупната им преценка, вкл. и по чл. 172 ГПК не се налага извод за доказаност на твърдението на ищците, че поради описаните по – горе страдания ответникът не е способен да се грижи за себе си и делата си. По тези аргументи искът за поставянето на ответника В. М. под пълно или ограничено запрещение е преценен като неоснователен и поради това отхвърлен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Тези въпроси са със следното съдържание:

1. „Длъжен ли е съдът служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти по дело, по което следи служебно за интересите на някоя от страните в процеса?“;

2. „Следва ли мотивите на съдебния акт да съдържат изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и изрични и ясни мотиви защо съдът счита доводите и възраженията на страните за неоснователни?“;

3. „Приложима ли е разпоредбата на чл. 206, ал. 3, във вр. с чл. 161 ГПК в производството по поставяне под запрещение?“.

Поддържа се, че въззивното решение не е съобразено с практика на ВКС, вкл. задължителната такава, обективирана в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК (по първото питане), решение № 63 от 17.07.2015 г. по т. д. № 674/2014 г. на II т. о. и решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на III г. о. (по второто питане). Във връзка с третото питане се иска достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с твърдения, че по него няма формирана съдебна практика, а отговорът на въпроса е от съществено значение за правилното приложение на закона.

Касационен контрол на въззивното решение не може да се допусне.

Първото питане е обусловило произнасянето на въззивния съд по предмета на делото и удовлетворява обща предпоставка за селектиране на касационната жалба. Касае се за специално исково производство, при което законът е възложил на съда служебно да следи за интереса на една от страните в процеса – в случая на лицето, чието запрещение се претендира. Затова и въззивния съд като инстанция по същество има задължение служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето – вж. мотивите към постановките по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. В случая това задължително за съдилищата правно разрешение е съобразено от втората съдебна инстанция, чиято процесуална активност се е съсредоточила изцяло върху събиране на данни за установяване психическото състояние на ответника и в частност страда ли той от слабоумие или душевна болест като предпоставки от фактическия състав на чл. 5 ЗЛС (т. н. медицински критерий). Както в първоинстанционното производство, така и във въззивното производство обаче назначените по делото съдебно - психиатрични експертизи са били заличени, поради невъзможност да бъдат извършени, обусловена от неявяването на лицето за освидетелстване и възникналата от това обективна пречка пред вещото лице да изготви и депозира заключение. Делото и в двете съдебни инстанции е било отлагано многократно за събиране на доказателства относно този релевантен за делото с предмет иск по чл. 5 ЗЛС факт, вкл. е било разпоредено неколкократно принудителното довеждане на лицето, чието запрещение се иска, търсено е да бъде призовано и бъде прегледано от вещо лице от всички известни адреси, проведено е заседание дори във входа на сградата, където се намира жилището, което обитава. Така, всички процесуални действия на въззивния съд по разглеждане на настоящото дело са били съобразени с посочената задължителна съдебна практика.

Второто питане също не позволява да се осъществи достъп до касация на соченото от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. То касае задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, събраните по делото доказателства и да изложи мотиви във връзка с тях. В обжалваното решение съдът е извършил обстоен анализ и оценка на събраната по делото доказателствена съвкупност, изрично е посочил, че е невъзможност да придобие непосредствени впечатления за състоянието на лицето, чието запрещение се иска, а това е в негово задължение, отчел е невъзможността то да бъде освидетелствано от вещо лице, което да даде заключение за наличието на двата кумулативно установени критерия (медицински и юридически), които са и материалноправните изисквания по чл. 5, ал. 1 и ал. 2 ЗЛС за постановяване ограничаване на дееспособността или пълната недееспособност на лицето. В тази връзка решаващият състав е съобразил доводите, възраженията и оплакванията на ищците относно неприлагане от първата инстанция на последиците от недоказването на релевантни факти, вкл. и поради неявяването на лицето за освидетелстване и личен разпит в съдебно заседание, а така също и от необоснования отказ да бъдат кредитирани показанията на сочените от тях свидетели. В обжалваното решение са налице собствени мотиви за направените от съда фактически и правни изводи по спорния предмет - дееспособността на лицето, чието запрещение се иска. Обсъдени са доводите, възраженията и оплакванията на страните, както и събраните доказателства, и аргументирано е отговорено защо съдът не се кредитира показанията на ангажираните от ищците свидетели и не споделя тезата им за приложение в случая на чл. 206, ал. 3 вр. с чл. 161 ГПК и на последиците от възпрепятстване на доказването. Изложени са съображения, че приложното поле на горните разпоредби е изключено в настоящото производство, което е особено исково със специфичен предмет - дееспособността на лицето, чието запрещение се иска и интервенирането върху дееспособността му изисква несъмнено и категорично доказване наличието на двете предпоставки по чл. 5 ЗЛС – душевна болест или слабоумие, от една страна и невъзможността на страдащия да се грижи за своите работи, от друга. На следващо място е мотивирано разбиране, че последиците от възпрепятстване на доказването по см. на чл. 161 във вр. чл. 206, ал. 3 ГПК не могат да бъдат приложени в настоящата хипотеза и поради законодателното решение по чл. 339 ГПК, което несъмнено отчита особеностите в производството по глава 28 ГПК. Ето защо, въззивното решение е съобразено със задължителната практика на ВКС, изразена с ТР № 1/09.12.2013 г., ОСГТК, според която въззивният съд като инстанция по съществото на спора, макар да разглежда делото само по наведените в жалбата основания, е длъжен да обсъди представените и приети пред него доказателства и да мотивира решението си съответно с изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 236, ал. 2 ГПК, като изложи самостоятелни изводи по съществото на спора и се произнесе по защитните доводи и възражения на страните в пределите, очертани с въззивната жалба и с отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. Като постановено в съгласие с тази практика, вкл. и сочената от страната такава обжалваното решение не може да бъде допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставеното питане.

Липсват предпоставки за допускане на обжалването и по третия повдигнат въпрос. Той не отговаря на общия критерий (правен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК) и е неотносим към приложното поле на касационното обжалване, поради което не може да обуслови достъп до касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Отказът на съда да приложи последиците на чл. 206, ал. 3 вр. с чл. 161 ГПК произтича от преценката на конкретните обстоятелства по делото, обусловена от естеството на спорния предмет и в обхвата на предоставената му от процесуалния закон правораздавателна власт. Правилността на тази преценка подлежи на проверка в производството по чл. 290 и сл. ГПК, но не може да бъде ревизирана по повод на основанията за допускане на касационно обжалване, каквато цел преследват касаторите с поставянето на това питане.

В обобщение, не са налице сочените от страната основания за допускане на касационен контрол, поради което не може да се удовлетвори искането за селектиране на касационната жалба.

Воден от горното, ВКС, III г. о.

ОПРЕДЕЛИ :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 183 от 07.11.2023 г. по гр. д. № 204/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив.

Определението не подлежи на обжалване.