Производството е по реда на чл. 208 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК.
Образувано е по касационна жалба от Х. П. Г. против решение № 93 от 30.03.2009 година по адм. дело № 493/2008 година на Кюстендилския административен съд. С него е отхвърлено, като неоснователно оспорването й на писмо изх.№ 3560 от 9.09.2008 година на кмета на община С. баня. От обстоятелствената част на жалбата могат да се изведат доводи за противоречие с материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че имотът не е отчужден и не попада в приложното поле на чл. 31 от ЗОС. Същият е предмет на реституционно производство по реда на ЗСПЗЗ.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Производството пред административния съд е по реда на чл. 31 от ЗОС. Образувано е по жалба от Х. П. Г. против отказ на кмета на община С. баня, обективиран в писмо изх.№ 3560 от 9..09.2008 година да отмени отчуждаването върху претендирания имот, поради приобщаването му към парк – озеленена площ, както и поради обстоятелството, че имотът е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ пред Общинската служба по земеделие. Възразила е, че имотът съществува във вида, в който е бил -нива и върху него няма реализирано каквото и да било парково сроителство. От него имало възможност да се обособи самостоятелен парцел.
От данните по приложената адмнистративна преписка е установено, че жалбоподателката с молба от 3.04.2008 година е поискала от кмета на общината отмяна на отчуждаването върху имот в местността “Над банята” в град Сапарева баня с площ от 2.700 декара. Понастоящем същият е включен в парк – незастроен поземлен имот І-36, кв. 92 по ЗРП на града с обща площ от 36.500 декара. Паркът е актуван, като държавна собственост с акт от 3.02.1051 година. През 2001 година е деактуван със заповед № 278 от 31.07.2001 година на областния управител. За него вече е съставен акт № 11 от 10.01.2006 година за публична общинска собственост.
Претендираният имот е заявен за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ със заявление, подадено до общинската поземлена комисия на 24.02.1992 година от М. Н. К., като наследник на Н. З. К.. Органът по поземлена собственост се е произнесъл с решение № 246Р от 25.09.1992 година. С него е отказал да възстанови правото на собственост в стари реални грници върху нивата. Мотивите са, че тя е усвоена за парк и наследниците на бившия собственик подлежат на обезщетяване по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ. Определен е 14-дневен срок за заявяване на начина на обезщетяване. Няма данни по приложената преписка пред ОСЗ за обжалването му, поради което следва да се приеме, че то е влязло в сила. По отношение на имота е предприета обезщетителна процедура.
Преписката за обезщетяване е образувана на 31.03.2000 година. По нея е постановено решение № 01 от 2.08.2000 година, с което е определено обезщетението по реда на чл. 19, ал. 8 от ППЗСПЗЗ в размер на 402 лева на декар. Постановено е и второ решение под същия номер и от същата дата, с което на основание чл. 19, ал. 17, т. 2 от ППЗСПЗЗ наследниците са обезщетени с поименни компенсационни бонове.
При тези данни по делото, съдът е приел, че имотът е предмет на реституция по реда на ЗСПЗЗ, който е специален закон по отношение на общия Закон за общинската собственост. Той попада в строителните граници на населеното място и по отношение на него са приложими првилата за възстановяване, уредени в чл. 11 и чл. 13, ал. 4-7 от ЗСПЗЗ. Поради това бившата нива не подлежи на възстановяване по реда на чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателката за липса на обезщетяване и е съобразил, че ако наследниците на бившия собственик, каквато е и жалбоподателката не са доволни от постановените актове от общинска служба “Земеделие”, то пътят на защита срещу тях е уреден в приложимия реституционен закон. Такъв път не съставлява претенцията за възстановяване на собствеността по друг закон, какъвто е този по чл. 31, ал. 1 от ЗОС. Въз основа на това е извел правен извод за законосъобразност на постановения отказ от кмета на общината за възстановяване на собствеността по реда на ЗОС и е отхвърлил жалбата срещу него, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно.
В националното законодателство след 1991 година са приети и действат различни реституционни закони, каквито са ЗВСОНИ, ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС; ЗСПЗЗ и други. Правила за отмяна на отчуждаването в случаите на отчуждени имоти, върху които не е реализирано благоустройствено мероприятие са въведени и в чл. 31 от ЗОС. Всеки един от тези закони обаче касае отделни и напълно различни хипотези. Поради това не е правно допустимо смешението между тях или преминаването от един към друг. Безспорни са данните в конкретния случай, че претендираният имот е имал земеделски характер и като такъв е внесен в ТКЗС от наследодателя на жалбоподателката. Възстановяването на собствеността върху такива имоти се извършва при условията и по реда, регламентирани в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Такава преписка е образувана пред органа по поземлена собственост с постановяването на съответните решения и преминаването й в обезщетителна процедура. Нивата не е отчуждавана по никой от благоустройствените закони, нито по ЗОС. Поради това не попада в приложното поле на чл. 31 от ЗОС за отмяна на отчуждването и възстановяване на собствеността върху него.
Доводите в касационната жалба, че жалбоподателката не е била надлежно обезщетена по реда на ЗСПЗЗ не са относими към спора. Не е допустимо при липса на възстановяване правата на собствениците върху бивш земеделски имот, респ липса на обезщетяване за него, такава претенция да се отправя по реда на ЗОС, тъй като имотът не подава в обсега на правоотношенията, регулирани от него. Правните средства и механизми за защита на собствениците на бившите земеделски земи срещу незаконосъобразни актове на ОСЗ са уредени в ЗСПЗЗ и правилника за прилагането му. Те изключват прилагане на друг закон и друг ред, в това число и този по чл. 31 от ЗОС. Като е постановил отказ за отмяна на отчуждаването, кметът е постановил законосъобразен акт. Решението на съда, с което жалбата срещу него е отвърлена, поради неоснователност е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 93 от 30.03.2009 година по адм. дело № 493/2008 година на Кюстендилския административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Н. Д. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ А. К./п/ Г. К. А.К.