Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по касационна жалбана Х. С. Ал-Фаяд от София, срещу решение от 09.10.2008 г. по адм. д. № 244/2006 г. на Софийски градски съд, Адм. отделение, ІІІ-е състав.

Върховният административен съд, ІІІ отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касатора срещу Заповед № РД 09-365/01.12.2005 г. на кмета на Столична община, район "Слатина". Приел заповедта за законосъобразна, издадена от компетентен административен орган. Към момента на издаване на заповедта, срока на договора за наем е бил изтекъл, а жалбоподателя не е бил български гражданин, тъй като е получил българското си гражданство едва през 2008 г.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати от съда нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е основателна.

Безспорно е, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му - чл. 142, ал. 1 АПК, но съда е следвало да се съобрази и с установените нови факти от значение за делото след издаване на акта и преценена към момента на приключване на устните състезания - ал. 2 на чл. 142 АПК. Още при разглеждане на делото от първата инстанция е представено Удостоверение № 22466/2005 г. от Министерство на правосъдието, от което е видно, че с Указ № 34/25.03.2008 г. Вицепрезидентът на РБългария е дал българско гражданство на жалбоподателя. Този нов факт е настъпил след датата на издаване на обжалваната по делото заповед, но безспорно е от съществено значение дали жалбоподателя отговаря на условията за настаняване под наем в общинско жилище, съобразно чл. 5, ал. 2, т. 1 от Наредбата за реда и условията за управление и...