Производството е по чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. В. В., с. Я., обл. Плевен и е против Решение № 310/14.05.2010 г., постановено по адм. д. № 415/2009 г. по описа на Административен съд Плевен. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна.
Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок.
Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила.
Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Т. Върбанов против изричен отказ на Главния архитект на О. П., обективиран в писмо изх. № ТСУС-94Т-614-1/23.04.2009 г. да издаде Удостоверение за търпимост на осн. § 16ЗУТ за строеж "пристройка-лятна кухня", изградена в УПИ ІV-566, кв. 7, по плана н с. Я., О. П.. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. За да постанови акта си решаващият съд е взел предвид, че към момента на подаване на заявлението от молителя е било в ход производство за премахване на процесния строеж като незаконен, в който въпросът за търпимостта е бил изследван, тъй като не подлежат на премахване търпими строежи. Налице е била заповед по чл. 225 ал. 1 ЗУТ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че наличието на производство по чл. 225 ЗУТ пред РДНСК, както и приключването му със заповед за премахване, изключва възможността въпросът относно търпимостта на сградата да бъде разглеждан в отделно административно производство, макар и във връзка с евентуална прехвърлителна сделка.
Решението е валидно, правилно и законосъобразно. От доказателствата по делото безспорно се установява, че строежът е бил окончателно завършен през 2005 г., т. е. изграден е...