Производството е касационно по реда на глава Дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по касационна жалба от Н. К. Д. против решение № 627 от 14.04.2009 г. на Административен съд Варна, Трето отделение, ХХVІ състав по адм. дело № 168/2008 г. С него се изменя Заповед № ПР - 301/11.12.2007 г. на Кмета на О. В., район "Аспарухово" за одобряване на основание § 31, ал. 3 ПЗРППЗСПЗЗ оценка на подобрения, извършени в имот № 506.011 по КП на ползвателите с бивш ползвател В. Ж. Д., попадащ в имот от ПНИ № 506.756 на местност " Под село", землище с. З., област В., собствеността върху който е възстановена на наследниците на Н. В. Н., като намалява оценката от 3205.69 лева на 1148 лв.
Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му и производството прекратено като недопустимо, или бъде отменен административния акт като се дадат задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Свеждат се до това, че административният акт е издаден по отношение починало лице, обстоятелство което съдът неправилно не приема за нарушение, на следващо място, неправилно били изключени от подобренията част от извършените такива и в нарушение на материалния закон е прието, че са относими общите правила за извършените строителни подобрения.
Ответникът, Кметът на О. В., Р. А. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата.
Ответниците, К. Ж. Д., Ж. Н. В., С. Н. Б., М. Н. К. и К. Н. Х. не се представляват и не вземат становища по жалбата.
Заинтересованата страна - Директор на Дирекция "Социално подпомагане" - Варна, редовно призована, не се представлява.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради отсъствие на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Съдът е обсъдил всички доказателства и релевантни за спора факти и е изяснил делото от фактическа страна, като спорът основно касае стойността на извършените подобрения в процесния имот, представляващ имот предоставен на ползвател по силата на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ като оценката на трайните насаждения в имота и строителни подобрения е при условията на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ във връзка с чл. 72 ЗС при което е приложима разпоредбата на § 31, т. 3 ППЗСПЗЗ.
В случая съдът е кредитирал заключението на назначената комбинирана СТЕ като обективна и неоспорена.
Фактът на извършените подобрения съдът правилно е съпоставил с приложимите норми на § 4в ПЗР на ЗСПЗЗ и § 31 ПМС № 234 от 1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ включително и с нормите на чл. 72 от ЗС, както и с обстоятелството, което е от съществено значение, че пристройките и складовото помещение са изградени незаконно без строителни книжа. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са уредени текстовете, уреждащи материята във връзка със законните критерии, които касаят фактът на обективното съществуване на подобренията, като основание за определяне на пазарната им стойност, които са станали част от имота и са увеличили стойността му. Предвид това е без значение дали тези подобрения ще се ползват в бъдеще, след като са налични и като ги е оценил съобразно събраните писмени доказателства и приложимите правни норми, съдът е постановил законосъобразен съдебен акт.
Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срок и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения:
Производството пред Административния съд е образувано по жалби на наследниците Н. В. Н., бивш собственик, и наследниците на бившия ползвател В. Ж. Д., двете срещу Заповед № ПР - 072/21.02.2007 г. на кмета на О. В., район Приморски за одобряване оценка на подобрения в имот № 506.756 от ПНИ на местност "Под село", землище с. З., която наследниците на бившите собственици следва да заплатят в полза на наследниците на бившият ползвател.
Възраженията са били съответно за завишеност на стойността и оценяване на подобрения които не са такива и за занижаване на стойността и неправилно изключване от оценката на извършени подобрения. Поддържани са и възражения за нарушение на административно производствените правила относно процеса на оценяване на подобренията, за некомпетентност на органа издал акта, и за нищожността му поради несъщестуващ адресат - починало лице.
Съдът е разгледал жалбите по същество като възраженията за нарушения при издаване на акта приел за неоснователни с оглед на доказателствата по делото за спазване на административно производствените правила. По отношение подобренията съдът е възприел заключение на съдебно техническа експертиза от което е установил кои подобрения са деиствително такива, както и относно стойността им като е изведен извод за основателност на жалбата на наследниците на бивщите собственици, че са оценявани подобрения които не са такива и намалил стойността им според заключението но вещото лице като изменил заповедта в този смисъл. По същество жалбата на наследниците на бившия ползвател е отхвърлена с решението като неонователна. Решението е правилно.
Касационната жалба е от наследник на бившия ползвател и съдържа доводи, поддържани и пред административния съд за недопустимост на производството относно валидността на административния акт, които доводи правилно са били преценени от съда като неоснователни. Действително при издаване административния акт адресатът му е бил починал, но с това в никакъв случай не са ощетени правата на наследниците му които са всъщност адресатите на акта, който така издаден с формален порок не е годно основание за отмяната му в контрола за законосъобразност, каквито са възраженията и настоящата касационна жалба.
По отношение останалите възражения съдът е изследвал съгласно приложимите материални норми кои строителни дейностти са подобрения и е извел фактически и правни обосновани изводи, че някои от оценените подобрения не са такива, поради това че могат да бъдат отделени, /не са трайно прикрепени/ и който ги е извършил може да ги вдигне и да се ползва от тях, при направеното възражение от наследниците на бившите собственици, че не желаят да се ползват от тух. Фактически обосновани и материално законосъобразни са изводите на съда и относно трайните насаждения, позовал се заключение на експертиза поради което изводите относно стойността на подобренията се резултат от анализ на събраните в пълнота доказателства относно фактите, имащи значение за правилното решаване на спора. Единственото конкретно възражение в касационната жалба относно лозови бетонни колове и телена конструкция е неоснователно, тъй като те са отделен строителен елемент, отделим от насажденията и правилно е прието от съда, че не следва да бъде оценявано. Дали това е във вреда на насажденията е въпрос, предоставен на волята на този който ще се ползва от тях и извън преценката за характера на подобрението.
Неоснователно е и възражението относно приложимите строителни норми, тъй като е уснтановено по делото, че постройката може да бъде отделена, поради което не представлява подобрение и е без значение дали е търпим строеж или незаконен такъв.
При изложените съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 627 от 14.04.2009 г. на Административен съд Варна, Трето отделение, ХХVІ състав по адм. дело № 168/2008 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Г. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Т. Х./п/ Г. Г.
Г.Г.