Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) във вр. с чл. 5, ал. 4 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (ЗПГРРЛ).
Образувано е по касационна жалба на областния управител на област С. З. против решение № 109/25.05.2011 г. по адм. дело № 552/2010 г. на Административния съд - С. З..
В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.
Ответникът - М. А. А., не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното решение Административният съд - С. З. е отменил като незаконосъобразна заповед № РД-09-748 от 01.11.2010 г. на областния управител на област С. З., с която на основание чл. 32, ал. 1 от ЗА, чл. 5, ал. 2 и чл. 6 от ЗПГРРЛ, е отказано да се уважи претенцията на М. А. А., ответник в настоящото производство, по подадено от нея искане вх. № 643-р/19.02.2009 г. за изплащане на допълнително обезщетение, в качеството й на наследник на репресираното лице Н. И. Ч.. Съдът е постановил връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадени с решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
За да постанови обжалвания резултат, АС - С. З. е приел, че обжалваната заповед не съответства на приложимия към случая материален закон - ЗПГРРЛ, и конкретно чл. 6 от него, съгласно който правоимащите лица имат право на обезщетение в пълен размер за всяка изтърпяна репресия за целя срок на репресията, като обезщетенията получени по досегашния ред, се приспадат. За да стигне до този извод...