Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила определение № 4342 от 28.03.2011г., постановено от Върховния административен съд, трето отделение по адм. д. № 3255/2011г., с което е оставено в сила определение № 302 от 24.01.2011г. на Административен съд София - град по адм. д. № 8860/2010г. М. И. С. Савков от гр. С. се позовава на разпоредбата на чл. 239, т. 5 от АПК и твърди, че тричленният състав на Върховния административен съд е следвало да укаже на Административен съд София - град да му осигури правна помощ по Закона за правната помощ /ЗПП/, не е допуснато вещо лице от ССЕ и делото е гледано в закрито съдебно заседание.

Ответникът - "С”ЕАД, поделение „М”ЕАД, поделение „Малашевци” - София нямат характер на административен акт по смисъла на чл. 21от АПК - не съдържат властническо изявление на административен орган, което непосредствено да се отразява върху правната сфера на трети лица. Установено е, че се касае за документи с предвиден специален ред за обжалване и че не са налице предпоставките на чл. 204, ал. 2 от АПК - за съединяване иска за обезщетение с оспорване на административния акт, тъй като административният съдне е компетентен да обсъжда съдържанието на документи с удостоверителен характер. С оглед на това първонистанционният съд е преценил, че искането за установяване на трудов стаж е родово подсъден на районен съд и с оглед правилата на местната подсъдност е прекратил производството пред себе си и го изпратил по компетентност на Софийскиа районен съд. При обжалването му по реда на чл. 229 и сл. от АПК горепосоченото определение № 302 от 24.01.2011г. на Административен съд София - град е прието за законосъобразно и е оставено в сила с мотиви, че актът въз основа на който ищецът...