ОПРЕДЕЛЕНИЕ№ 2814

гр. София, 29.10.2024г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ 3 СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав

Председател: Елеонора Чаначева

Членове: Васил Христакиев

Елена Арнаучкова

като разгледа докладваното от В. Х. касационно търговско дело № 686 по описа за 2024 година,

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответницата П. А. срещу въззивно решение на Софийски апелативен съд.

Ищецът „А. Б. ООД оспорва жалбата.

По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

По жалба на ищеца въззивният съд е отменил първоинстанционното решение и с квалификация по чл. 485, ал. 3 ТЗ е уважил предявения главен иск, като е осъдил ответницата да заплати на ищеца сумата 50 000 лв. като част от обща сума в размер на 100 000 лв., представляваща извършено от ищеца плащане на основание даден от него авал по запис на заповед, авалиран и от ответницата, заедно със съответни лихви.

За да постанови решението си, съдът е приел за установено, че процесният запис на заповед бил издаден от третото лице „Л. С. ЕООД в полза на „Сибанк“ ЕАД, с настоящ правоприемник „Обединена българска банка“ АД, за сумата 648 173 евро, както и че бил авалиран за издателя от ищеца, тогава с наименование „Ирида МС“ ООД, и от ответницата и третото лице Г. М.. От името на ищеца авалът бил подписан от ответницата с посочено качество на управител, каквото качество обаче същата не е притежавала с оглед вписванията по фирменото дело на дружеството и в търговския регистър. Записът бил издаден за обезпечаване на задълженията на издателя към банката-поемател по сключени между тях договори за кредит, в които задължения ответницата и третото лице Г. М. встъпили като солидарни длъжници съгласно по-късно сключен договор за встъпване в дълг. Впоследствие съгласно допълнително споразумение ищецът заплатил на банката сумата 100 000 лв., а банката се отказала от остатъка от вземането си срещу ищеца. Приел е също, че ищецът не е страна по обезпечените със записа на заповед каузални правоотношения по договорите за кредит, както и че не са налице доказателства за вътрешните отношения между тримата авалисти.

Въз основа на така установените факти съдът е приел от правна страна, че с оглед липсата на оспорване от страна на ищеца и извършеното впоследствие плащане спрямо него действието на авала е било валидирано съгласно чл. 293, ал. 3 ТЗ. Приел е също, че платилият авалист, който не е лично задължен по обезпеченото каузално правоотношение, може да иска обратно от издателя всичко, което е платил. Допълнително е изложил и съображения по съществото на евентуалния иск по чл. 534 ТЗ, макар и да е приел, че същият не подлежи на разглеждане с оглед основателността на главния иск.

Допускане на касационно обжалване се иска на основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3 и чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

По чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК е формулирано искане за извършване на служебна проверка на правилността на въззивното решение, в резултат на която да се установи очевидната му неправилност. Изложени са и оплаквания, квалифицирани като необоснованост на решението, че изложените от съда съображения са основани на възприети неверни данни и хипотези, а именно че липсва връзка между ищеца и ответника към датата на издаване на записа на заповед и че пренебрегването на вътрешните отношения между авалистите, без да е оспорено от страните, че са съдлъжници по каузалните отношения и без да се търси логическата взаимовръзка в тези отношения, е проява на превратно тълкуване и анализ на доказателствата, което води до необоснованост и вътрешна противоречивост на мотивите, несъвместими с правилата на формалната логика и действителното правно положение.

По чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК са формулирани въпросите:

- при положение, че е налице запис на заповед, който обезпечава каузални правоотношения (в случая договор за кредит) и е налице плащане от авалист, но не на чуждо, а на свое солидарно задължение, и то до размера на това свое солидарно задължение, то с това плащане възниква ли право за този платил съдлъжник да търси регресна отговорност от останалите задължени лица, включително тази по чл. 485, ал. 3 вр. чл. 507, ал. 1 ТЗ;

- не следва ли решаващият съд да отчете всички вътрешни отношения между авалистите, както и на правата на платилите регресно отговорни лица по менителничните ефекти с оглед особеностите в качествата на страните по процесната абстрактна сделка;

- допустимо ли е при липса на направено твърдение в хода на целия процес, включително и във въззивната жалба, второинстанционният съд да направи извод за дадено обстоятелство, в случая - за това, че ищецът не е съдлъжник по каузалните правоотношения между страните.

Не се установяват основания за допускане на касационното обжалване.

Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.

Същевременно, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност.

С оглед горното касационното обжалване не може да бъде допуснато на основание служебно констатирана очевидна неправилност, в какъвто смисъл е направеното от жалбоподателя искане. Независимо от това, очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК не се обосновава и с допълнително изложените оплаквания, изведени от въпроса за връзката между ищеца и ответника към момента на издаване на записа на заповед и от въпроса за вътрешните отношения между авалистите като съдлъжници по каузалните отношения. От мотивите на въззивното решение не се установява фактическите изводи относно липсата на качеството „управител“ към момента на издаване на записа и на авала и относно липсата на факти, обуславящи отговорност на ищеца по каузалното правоотношение, основани на общодостъпна информация, респ. на констатацията за липса на съответни доказателства по делото, да са формирани в нарушение на правилата на формалната логика. В отсъствието на такова нарушение проверката на тези изводи изисква повторен анализ на доказателствения материал по делото, поради което изложените оплаквания следва да се квалифицират като касационни основания по чл. 281, т. 3, пр. 3 ГПК, но не и основание за допускане по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК във връзка с формулираните от жалбоподателя въпроси.

И трите въпроса не удовлетворяват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК да са включени в предмета на спора и да са обусловили правните изводи на въззивния съд. Така първият въпрос предпоставя плащането от страна на авалиста да е извършено в изпълнение не на чуждо, а на негово собствено задължение по каузалното правоотношение, поради което не съответства на съображенията на въззивния съд, основани на липсата на отговорност на ищеца за задълженията по каузалния договор за кредит. Вторият въпрос в частта относно отчитането на всички вътрешни отношения между авалистите също не съответства на мотивите на решението, доколкото въззивният съд не е намерил въпроса за отношенията между авалистите за ирелевантен за спора, поради което да е отказал да ги съобрази, а обратно - като е съобразил принципната значимост на тези отношения за разпределянето между авалистите на отговорността за платеното в полза на приносителя, в конкретния случай е приел, че с оглед именно тези вътрешни отношения, според които ищецът не е лично задължен по обезпеченото каузално правоотношение, а ответницата и третият авалист са солидарни длъжници по него, ищецът следва да получи обратно всичко, което е платил. Накрая, третият въпрос не е включен в предмета на спора, доколкото никоя от страните, в частност ответницата, не е въвела пред първоинстанционния съд своевременно в съответните преклузивни срокове твърдение за възникнала солидарна отговорност на ищеца по договора за кредит.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Независимо от това на ищеца разноски за касационното производство не се дължат поради липсата на доказателства за такива.

С тези мотиви съдътОПРЕДЕЛИ:Не допуска касационно обжалване на решение № 1251/09.11.2023 г. по гр. д. № 1113/2023 г. по описа на Софийски апелативен съд.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: .............................................

Членове:

1 ............................................

2. ...........................................