Министерството на здравеопазването е подало касационна жалба срещу решението от 9.04.2012 г. по адм. дело №6436/2010 г. по описа на Административния съд - София град, с което е осъдено да заплати на А. Е. Р. сумата 15 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 31.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и е поискано да бъде отменено.
Министерството на здравеопазването е подало и касационна жалба срещу постановеното по делото допълнително решение от 31.05.2012 г., с което е осъдено да заплати на А. Е. Р. сумата 20 000 лева, предявена с увеличение на иска от 13.03.2012 г., съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 13.03.2012 г. Направено е оплакване за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е поискано да бъде отменено.
Ответникът А. Е. Р. е поискал решенията да бъдат оставени в сила и да му се присъдят направените разноски.
Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че първото решение е неправилно в частта за присъдения размер над сумата 5000 лева и следва да се отмени в тази част. По отношение на второто решение е дадено заключение за неправилност и е поискана отмяната му .
Върховният административен съд, като провери правилността на решенията с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбите са основателни.
Производството пред административния съд е било образувано по исковата молба на А. Е. Р. срещу Министерството на здравеопазването за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева за неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното бездействие на министъра на здравеопазването да осигури на майката на ищеца М. К. Р. лечение с лекарството "Алимта". Според твърденията в исковата молба, министърът на здравеопазването не бил обезпечил достатъчно количество от препарата "Алимта", необходим за лечението на пациенти с установени онкологични заболявания. С определение на съда от 13.03.2012 г. съдът е допуснал увеличение на размера на предявения иск от 15 000 лева на 35 000 лева.
Административният съд е установил, че на 22.04.2010 г. М. К. Р. постъпила за лечение в Специализираната болница за активно лечение на белодробни заболявания " - София, Клиника по гръдна хирургия, след проведено лечение в периода 09.04.2010 г. до 16.04.2010 г. в Многопрофилната болница за активно лечение " Александровска " - София. След поставянето на диагноза " аденом на десния бял дроб " пациентката била насочена към регионален онкодиспансер за проследяване и терапия. На 17.05.2010 г. М. Р. била диспансеризирана в Областния диспансер за онкологични заболявания със стационар - София град. С решение № 1107 от 31.05.2010 г. онкологичната комисия към лечебното заведение назначила лечение с препарата "Алимта ". На 31.05.2010 г. бил издаден протокол № 467 б/2010 г. за предписване на лекарства по част " Б " от приложение №1 за лекарствения продукт "Алимта ", 500 мг. Протоколът постъпил в Министерството на здравеопазването на 07.06.2010 г. Пациентката починала на 12.07.2010 г., без препаратът да е бил осигурен.
По делото е било изслушано заключение от съдебно - медицинска експертиза, в което се посочва, че заболяването на М. Р. "аденом на бял дроб" е диагностицирано в четвърти стадий на развитие. Според действащите в страната стандарти за лечение на солидните тумори, препаратът " Алимта " се явявал първи избор при установен и доказан аденокарцином на белия дроб. Липсата на адекватно и специфично лечение на такъв вид заболяване водело до прогресирането му - развитие на все по-далечни метастази, нарастване на началния тумор, автоинтоксикиране, влошаване на жизнените и лабораторните показатели. Поради влошеното общо здравословно състояние на пациентката, в конкретния случай монотерапията с препарата " Алимта " било единствено възможното лечение, съобразено с Позитивния лекарствен списък и с утвърдените в страната медицински стандарти. Прилагането на някои от посочените в медицинския стандарт за 2010 г. дублетни форми било неприложимо поради по-ниския им ефект и по-високата им токсичност. Очакваният отговор на лечението, при неличимост на заболяването, е единствено подобряване на качеството на живот на пациента, удължаване на времето, през което същият е активен.
От събраните по делото свидетелски показания е било установено, че ищецът А. Р. проявявал голяма ангажираност към лечението на майка си и се обаждал се няколкократно в Министерството на здравеопазването, откъдето му давали информация, че препаратът скоро ще бъде доставен. Чувствал се е много зле, тъй като не е успявал да осигури лечение за майка си, изоставил е работата си и концентрирал усилията си за намиране на лечение. Непрекъснато бил до майка си или при лекари, като вярвал до последно, че ще я спаси.
От правна страна съдът приел, че искът е основателен поради наличието на предпоставките по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за ангажиране на отговорността на Министерството на здравеопазването. Административният съд се позовал на чл. 5, ал. 1 от Закона за здравето, според който министърът на здравеопазването ръководи системата за здравеопазване, осъществява контрол върху дейностите по опазване здравето на гражданите и държавен здравен контрол по осъществяването на различни видове здравна и медицинска помощ, както и по осигуряване и устойчиво развитие на здравните дейности в лечебните заведения. В решението се цитира и разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, която гласи, че на българските граждани
се предоставят медицински услуги, свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването
, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Според изложените мотиви, редът за заплащане на лечението на българските граждани за заболявания извън обхвата на задължителното здравно осигуряване се уреждал от Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, издадена от министъра на здравеопазването ( обн. ДВ, бр. 95 от 29.11.2005 г. ). Наредбата се прилагала и при лечението на онкологични заболявания. Лекарствата се осигурявали чрез договори за възлагане на обществени поръчки, сключени от министъра на здравеопазването, и се доставяли по заявки от ръководителите на аптеките, одобрени от ръководителите на лечебните заведения и районните центрове по здравеопазване. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществявал от министъра на здравеопазването, от районните центрове по здравеопазване, подчинени на министъра на здравеопазването, и от ръководителите на съответните лечебни заведения. Министърът на здравеопазването разполагал със законоустановени правомощия за осигуряването на безплатно лечение на гражданите за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, включително и за злокачествени заболявания, изпълнявайки административна дейност.
Преценявайки степента на изпълнение на задълженията на министъра на здравеопазването, съдът констатирал, че според договор за доставка на лекарства № РД-17-220/17.02.2010 г., сключен между Министерството на здравеопазването и " А. Ф.лс " ЕООД със седалище и адрес на управление София, лекарството "Алимта " от 500 мг било договорено в количество до 263 000 мг или 526 флакона, макар че новорегистрираните случаи с аденокарцином в периода 2007 година - 2009 година, видно от справката, представена от Националния раков регистър, възлизали на 11 659 броя. От приложената по делото заявка - разпределение №20 -Р -1178/16.06.2010 г. се установявало, че за времето от 07.06.2010 г. до 12.07.2010 г. за Областния диспансер за онкологични заболявания със стационар - София град не е била разпределена доставка на лекарствения продукт "Алимта". Констатираните обстоятелства обосновавали извод за незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването, изразяващо се в неизпълнение на задължението за осигуряване на безплатно лечение на българските граждани с диагноза "аденокарцином", дължащо се на несъответствие между договорените количества лекарствен продукт " Алимта " спрямо броя на заболелите от това заболяване граждани. Като незаконосъобразно бездействие на министъра на здравеопазването съдът окачествил и липсата на механизъм за известяване при получен сигнал за направена заявка, по която няма произнасяне. На пациентката и нейните близки не била предоставена достоверна информация за предприеманите от администрацията действия, което означава, че не е осъществяван надлежен контрол .
Преживените от ищеца страдания, безсилието му да облекчи страданията на майка си и неоправданите му надежди за прилагане на адекватно лечение на нейното заболяване, съставлявали неимуществени вреди, които били в пряка причинна връзка с незаконосъобразното бездействие на министъра на здравеопазването и на служители от системата на Министерството на здравеопазването. Неосигуряването на лечение довело до влошаване на качеството на живот на М. Р., което се е отразило крайно неблагоприятно на нейните близки, в частност, върху сина й А. Р., който изживял страдания, както от самото здравословно състояние на майка си, така и от невъзможността да й осигури адекватно лечение, въпреки положените усилия. С тези мотиви административният съд осъдил Министерството на здравеопазването да заплати на А. Е. Р. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяването на иска. С допълнително решение от 31.05.2012 г. съдът присъдил на ищеца още 20 000 лева заедно със законната лихва от предявяването на иска съобразно направеното увеличение на иска от 13.03.2012 г.
Решенията са неправилни. В нарушение на чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК административният съд е направил извод за бездействие на министъра на здравеопазването, изразяващо се в неизпълнение на задължението му да осигури безплатно лечение на българските граждани с диагноза " аденокарцином " по причина на несъответствието между договорените количества лекарствен продукт "Алимта" и броя на заболелите граждани с такава диагноза. Противно на извода на административния съд, доказателствата по делото сочат, че министърът на здравеопазването e изпълнил задълженията си по Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Лекарствените продукти по тази наредба се осигуряват въз основа на договори, сключени по реда на Закона за обществените поръчки. Както е констатирал и първоинстанционният съд, министърът на здравеопазването е провел обществена поръчка и сключил договор № РД-17-223/17.02.2010 г. за доставка на две лекарства, едното от които е лекарственият продукт с търговско наименование " Алимта ", в количество 263 000 мг. Според записаното в договора, той влиза в сила от датата на подписването му и има действие до 11.02.2011 г. Изпълнителят се задължава да достави лекарствените средства на крайните получатели, определени в приложение №1 на Наредба № 34. Всяка отделна доставка трябва да бъде доставена в срок от 10 дни от получаване на заявката - разпределение от възложителя по договора.
При съпоставка се установява, че условията на договора отговарят на действащите в рамките на исковия период разпоредби на Наредба № 34 от 25.11.2005 г. за реда за заплащане от републиканския бюджет на лечението на българските граждани за заболявания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване ( редакция ДВ, бр. 7 от 2010 г. ), които гласят, че за получаване на необходимите предписани количества лекарствени продукти лечебните заведения изготвят заявки по образец за срок от 2 месеца, които изпращат в Министерството на здравеопазване до 5 число на месеца, предхождащ периода, за който се изготвя заявката. Заявките се изготвят от ръководителя на аптеката към лечебното заведение, подписват се от ръководителя му и от директора на съответния регионален център по здравеопазване или упълномощени от тях лица. За получените и изразходвани количества лекарствени продукти лечебните заведения изготвят отчети по образец. Въз основа на заявките и отчетите Министерството на здравеопазването разпределя лекарствените продукти до лечебните заведения, изготвили заявките, в рамките на договорените за годината количества. За да се направи заключение, че министърът на здравеопазването не е изпълнил задълженията си по наредбата, като не е осигурил небходимото за лечението на майката на ищеца лекарствено средство би следвало да се съпоставят данните в заявките, отчетите и разпределенията за съответния период. Административният съд обаче не е събирал такива доказателства, а е направил извода си, сравнявайки договорените от Министерството на здравеопазването за периода февруари 2010 г . - февруари 2011 г. количества от препарата "Алимта " с броя на регистрираните пациенти 2007 - 2009 г. - стойности, които не са реципрочни една на друга.
Съдът не е приложил действащите в периода юни 2010 - юли 2010 година правила за отпускане на лекарствени средства, уредени с чл. 15 от Наредба № 34 от 25.11.2005 г.( редакция ДВ, бр. 7 от 2010 г. ), според които предписаните от комисията по чл. 14, ал. 1 от наредбата лекарствени средства се внасят за одобрение от централна комисия към Министерството на здравеопазването в 7 - дневен срок от издаването им. Централната комисия към Министерството на здравеопазването разглежда протоколите в петнадесетдневен срок от постъпването им и писмено мотивира своите решения. Когато централната комисия откаже да одобри предписания по реда лекарствен продукт, тя връща в съответното лечебно заведение протокола за преразглеждане, като дава писмени указания. От доказателствата по делото е видно, че протоколът на комисията по чл. 14, ал. 1 от наредбата, с който на М. Р. е бил предписан лекарствения продукт "Алимта", 500 мг, е постъпил в Министерството на здравеопазването на 7.06.2010 г., което означава, че централната комисия е следвало да се произнесе не по - късно от 22.06.2010 г., след което да се изчака 10 - дневния срок за доставка на лекарството на крайния получател. От датата, съставляваща крайния срок за разглеждане на протокол от централната комисия до датата, на която починала майката на ищеца, са изминали 19 дни, през които медицинският препарат не е бил доставен на лечебното заведение. Съдът не е изпълнил задължението си да укаже представянето на доказателства относно заседанията на комисията в рамките на този период и съставените протоколи, както и относно доставката на лекарството. Вместо да изясни релевантната фактическа обстановка, съдът е коментирал абстрактно законовите задължения на министъра на здравеопазването, без да ги свърже с конкретните обстоятелства, относими към случая. Преценката на причините, поради което лекарственото средство не е било отпуснато от комисията на конкретния пациент, е била подменена с обобщен извод за недостиг на лекарственото средство за всички регистрирани със същото заболяване пациенти. Впрочем, по този начин са направени и твърденията в исковата молба, което само по себе си дава основание за произнасянето на касационната инстанция по същество, като се отхвърли предявения иск. Отговорността на Министерството на здравеопазването за незаконно бездействие на министъра на здравеопазването не може да бъде изведена само от нормативноустановените задължения на административния орган. Във всички случаи, когато се търси отговорност от държавата или общините, е необходимо е да се установи определено действие, акт или бездействие на административния орган или на длъжностно лице, в резултат на което са причинени вредите. Както е записано в чл. 4 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Що се отнася до този правен спор, фактите по делото не разкриват необходимост от предприемането на определено действие на министъра на здравеопазването. В хода на образуваната административна процедура по чл. 15 от Наредба № 34 от 25.11.2005 г. е било дължимо произнасянето на централната комисия в Министерството на здравеопазването, която да отпусне лекарствения продукт, предписан за лечението на майката на ищеца. След като няма действие, което е трябвало да бъде извършено от министъра на здравеопазването във връзка с доставката на лекарството, вредите за ищеца не биха могли да настъпят от неговото бездействие, както се твърди в исковата молба. Предявеният иск се приема за основателен, ако се основава на закона и ако се докажат твърденията, заявени в исковата молба, което в случая не е постигнато.
Решенията на административния съд са постановени при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отменят. Вместо тях следва да се постанови решение, с което да се отхвърли предявения иск. С оглед изхода на делото направените от ответника в касационното производство разноски не се дължат.
По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд РЕШИ: ОТМЕНЯ
решението от 9.04.2012 г. по адм. дело №6436/2010 г. по описа на Административния съд - София град и допълнителното решение по делото от 31.05.2012 г. и В. Т. П.: ОТХВЪРЛЯ предявения от Александър
Е. Р. срещу Министерството на здравеопазването иск по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди за сумата 35 000 лева, съставляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от незаконното бездействие на министъра на здравеопазването да осигури на М. К. Р. лечение с лекарствения препарат "Алимта ", ведно със законната лихва от 31.08.2010 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/п/ П. Г.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ С. Х./п/ Ж. П.
Ж.П.