Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „О”ЕООД – гр. В., „А”АД – гр. С., „Кини 2001” ЕООД – гр. Я.,, „Ваканционен клуб Русалка” ООД, „Делтатур” ООД – гр. С., „У. А. Б.” ООД, „У. А. С.” ООД, „О. Т.” ООД – гр. Б., „Асарел тур” ЕООД, „А. С. палас” АД и „Албена” АД. Със същото решение е изпратена преписката за ново произнасяне на административния орган – ТД на НАП – гр. С.. Релевират се оплаквания за неправилност на решението в обжалваната му част поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Неправилно според касатора съдът е приел, че са налице предпоставките, изискуеми по ЗДДС отм. и Наредба № 1/28.03.2001 г отм. за признаване правото на възстановяване на платен ДДС. Неправилен бил изводът на съда, че „РЕВЕ-Туристик” ГмбХ – гр. К., Германия има качеството на чуждестранно юридическо лице за календарната 2006 г. по смисъла на чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба, тъй като спорните 2883 бр. фактури, по които посоченото дружество иска да му бъде възстановен платеният ДДС документират доставки по смисъла на чл. 91к, ал. 5 ЗДДС отм. и е установено, че това дружество в качеството си на чуждестранен оператор е бил получател на доставки на основни туристически услуги, които са част от организирано пътуване, което ще се ползва в страната от чуждестранен турист. Направен е довод от касатора, че се касае до доставки от хотелиер на чуждестранен туроператор, при които данъчната основа е 35% от данъчната основа, определена по глава ІV от ЗДДС отм. , което не е било спорно по делото и е установено от съдебно-счетоводната експертиза. Касторът твърди, че съдът е направил неправилен извод, приемайки, че органът по приходите е дал стеснително тълкуване на понятията „ползвател” и „краен потребител” на така документираните услуги. Подробни съображения са изложени в касационната жалба, в която се иска отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне жалбата на „РЕВЕ-Туристик” ГмбХ – Германия. При условията на евентуалност се иска след отмяна на решението в посочената част, делото да се върне на същия съд за ново произнасяне от друг съдебен състав. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Гърбелова, която претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба „РЕВЕ-Туристик” ГмбХ – Германия чрез адв. Д. и адв. А. я оспорват по съображения, подробно изложени в депозираното по делото писмено възражение и в представената писмена защита. Претендират и присъждане в полза на дружеството разноски.
Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба, тъй като чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. предвижда възстановяване на чуждестранни юридически лица на платеният от тях ДДС за ползваните от тях услуги на територията на страната, без да поставя условие ползването на услугите от юридическото лице да е като краен потребител.
Върховният административен съд, І отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
За да отмени частично АПВ № 1213/08.05.2007 г. за постановен отказ на „РЕВЕ-Туристик” ГмбХ (предишно наименование „ЛТУ Т. Г.Х), Германия – гр. К. за възстановяване на платен ДДС в общ размер от 2 754 801, 94 лв. по доставките от посочените по-горе доставчици, АССГ е приел, че приходният орган е допуснал нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че в процесния случай са изпълнени всички изискуеми от закона и Наредба № 1/28.03.2001 г отм. предпоставки за признаване правото на възстановяване на платен ДДС, тъй като получателят по доставките е чуждестранно лице по смисъла на чл. 2, ал. 1 от наредбата; искането касае облагаеми доставки, извършени от български юридически лица; получените доставки са от категорията доставки по чл. 3, ал. 1, т. 5 от наредбата и са спазени условията за ползване на данъчен кредит, установени в ЗДДС отм. , към който препраща чл. 3, ал. 2 от наредбата. Съдът се е позовал и на чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. , според който платеният ДДС се възстановява на чуждестранни юридически лица, регистрирани по този данък в страни, които възстановяват ДДС на български юридически лица за ползваните от тях услуги на територията на страната, като редът и условията за това са уредени въз основа на законова делегация в посочената наредба. Относно спорното разбиране на понятията „ползвани/”получени” услуги, съдът е изложил мотиви, че органът по приходите стеснително е тълкувал тези понятия. Според съда с оглед дефиницията на получател в чл. 13, ал. 2 ЗДДС отм. „Р. Т. Г.Х” има качеството на получател. Относно понятията „ползвател” и „краен потребител на услугата” съдът е счел, че органът по приходите ги тълкува стеснително при неправилно тълкуване на закона. В чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. според съда в понятието „ползвани услуги” не е вложен смисъл, различен от „получени услуги” – по същия начин са употребени понятията и в наредбата, където като субекти на възстановяването на платения ДДС са посочени получателите на доставки, а не ползвателите. За думата „ползване” съдът счита, че тя е употребена единствено в чл. 1 от наредбата, който текст възпроизвежда чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. и е направил извод, че нито законът, нито наредбата са поставили като условие услугите да са ползвани от лицето, което претендира възстановяването на ДДС като краен потребител. Съдът поотделно е разгледал издадените фактури от доставчиците и е направил извод за дължимост на платения ДДС от чуждестранното лице. Решението в обжалваната част е правилно.
Разпоредбата на чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. регламентира възстановяване на платен ДДС от чуждестранни юридически лица, регистрирани по този данък в страни, които възстановяват ДДС на български юридически лица за ползвани от тях услуги на територията на страната. Въз основа на законова делегация от чл. 80, ал. 3 ЗДДС отм. е издадена Наредба № 1/28.03.2001 г отм. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни юридически лица. В чл. 2, ал. 1 от наредбата е дадена дефиниция на понятието „чуждестранно юридическо лице” и това е данъчнозадължено лице по смисъла на чл. 3 ЗДДС отм. , за което са изпълнени следните условия: 1). лицето няма на територията на страната обект по смисъла на чл. 20, т. 4 ЗДДС отм. ; 2). лицето не е извършило доставки с място на изпълнение на територията на страната (Р. Б.) с изключение на доставки на: услуги по чл. 22, ал. 1, т. 5 ЗДДС отм. , транспортни услуги и услуги, пряко свързани с международен транспорт, посочени в чл. 16 и чл. 17 ЗДДС отм. ; 3). лицето е регистрирано по ДДС в страната, където е седалището му или адресът на управление и 4). страната, в която се намира седалището му или адресът на управление е посочена в списъка на страните, които възстановяват ДДС на местни лица, утвърден от министъра на финансите и министъра на външните работи. По делото няма доказателства, които да сочат, че ответникът по касационната жалба има обект на територията на България по смисъла на чл. 20, т. 4 ЗДДС отм. – представителство, клон, офис, кантора и др. Освен това видно от приложената заповед № 970/23.11.2001 г. на министъра на финансите (№ 95-00-176/13.12.2001 г.) и на министъра на външните работи, издадена на основание чл. 2, т. 4 от наредбата, е утвърден списък на страните, които възстановяват ДДС на местни лица и Германия е под № 1 в този списък. Освен това видно от представената по делото декларация на пълномощника на дружеството, както и от удостоверение на Данъчна служба - Кьолн-център от 23.01.2006 г., дружеството е вписано като данъчно задължено лице по ДДС под № 215/5940/0012. Като е приел, че жалбоподателят - "РЕВЕ-Туристик” ГмбХ е чуждестранно лице, отговарящо на условията по чл. 2 и чл. 4 от наредбата, съдът не е допуснал нарушение на закона, каквото е твърдението на касатора.
Другият спорен въпрос между страните по делото и който отново е поставен в касационната жалба е тълкуването в чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. относно понятието "ползвани услуги". Законосъобразен е изводът на съда, че дружеството (ответник по касационната жалба) е получател на услугите по смисъла на чл. 13, ал. 2 ЗДДС отм. , както и че нито законът, нито наредбата поставят условие, този получател трябва да бъде краен потребител на услугите. По този върпос нееднократно ВАС се е произнасял с решения по адм. дела № 10447/2007 г.; № 7456/2007 г.; № 8742/2007 г., № 3384/2008 г. и др. Във всичките решения по цитираните дела е възприето, че чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. позволява туристическите услуги да са позлвани за извършване на други услуги от техния получател - чуждестранно юридическо лице. Употребата на термина "ползване" в чл. 80, ал. 2 ЗДДС отм. е пак в смисъл на получаване на услуга и получателят в случая е чуждестранното юридическо лице, което е платило ДДС по процесните фактури. Затова като е приел, че "РЕВЕ-Туристик” ГмбХ - Германия, Кьолн е получател на услугите по 2883 бр. фактури и отговаря на условията, предвидени в чл. 2 и сл. от наредбата, съдът е направил законосъобразен извод, че дружеството има право да възстанови платения от него ДДС. Относно оплакванията в касационната жалба за последващата реализация на получените туристически услуги, когато лицето ще бъде доставчик, то е неоснователно. Към момента на издаване на процесните фактури, ответникът по касационната жалба е получател на туристическите услуги и в качеството на такъв, след като е платил ДДС, той има право да си го възстанови. Това, че доставките са такива по чл. 91к, ал. 5 ЗДДС отм. спор за това няма между страните по делото, както и че определянето и начисляването на ДДС е извършено съобразно тази правна норма от закона. Позоваването от касатора на чл. 22, ал. 1, т. 3, б. "а" ЗДДС отм. също е неправилно, тъй като тази разпоредба е относима за извършени доставки на услуги от данъчнозадължени лица по този закон, а ответникът по касационната жалба не влиза в обхвата на тази разпоредба, тъй като не е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 1 ЗДДС отм. , както правилно е изтъкнат доводът на ответника по касация в представения по делото писмен отговор.
С оглед гореизложеното решението в обжалваната част е постановено при стриктно спазване на приложимите материално правни норми, съдържащи се в ЗДДС отм. и Наредба № 1/28.03.2001 г отм. за възстановяване на платен ДДС на чуждестранни юридически лица и при спазване на съдопроизводствените правила. При правилно установена фактическа обстановка по делото са изградени и правните изводи на съда, поради което решението е и обосновано. Поради това не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК и решението в обжалваната част като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.
Предвид изхода на делото и направеното искане от ответника по касационната жалба за разноски, такива следва да бъдат присъдени за един адвокат в размер на 13 784 лв.
В представената фактура от 29.11.2010 г. (по време на гледане на делото пред касационния съд) пред касационната инстанция общата сума от 55 135, 15 лв. Следователно, за настоящата инстанция следва да се приеме хонорар в размер на 1/2 от тази сума, но като се има предвид, че по делото са се явили двама адвокати, тази сума още веднъж трябва да бъде редуцирана на 13 784 лв.
Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, І отделение, РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 1220/30.04.2010 г., постановено по адм. дело № 3910/2007 г. по описа на Административен съд, София-град в обжалваната част. ОСЪЖДА
дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – гр. С. при ЦУ на НАП да заплати на РЕВЕ-Туристик” ГмбХ – Германия 13 784 лв .
(тринадесет хиляди седемстотин осемдесет и четири лева) направените разноски за един адвокат пред касационната съдебна инстанция. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ С. А.
секретар:
ЧЛЕНОВЕ:
/п/ Т. Н./п/ И. А.а
С.А.