Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по касационна жалба на Общински съвет Хисаря, чрез процесуалния представител адв.Й. Д., против решение № 1012 от 09.05.2013г.,постановено по административно дело № 3735/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което по протест на прокурор при Районна прокуратура - Пловдив е обявена нищожността на Решение № 80, обективирано в Протокол № 7 от 26.02.2008 година на Общински съвет–Хисаря с предмет отдаване под наем на язовири, описани в таблици като неразделна част от решението с посочено землище, местност, номер на парцел, акт за общинска собственост и площ.

Релевирани са трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с доводи за неправилност на решението, поради необоснованост на изводите на съда-несъобразяване с всички доказателства по делото и неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал. 1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване (ЗСН) и чл. 14, ал. 7 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Касационният жалбоподател моли решението да се отмени и да се отхвърли протеста.В откритото съдебно заседание на ВАС не изпраща процесуален представител.

Ответникът – Районна прокуратура - Пловдив не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил релевантните факти, като обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба.Намира за правилно приетото от съда, че процесните язовири не попадат в кръга на обектите по § 3 ал. 1 от ПЗР на ЗСН, чието приложно поле обхваща прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Сочи, че разпоредбата на чл. 14, ал. 7 от ЗОС не намира приложение, тъй като случаят касае не част от имот, а цялостен обект-публична общинска собственост, като с позоваването на това правно основание Общинският съвет е допуснал съществен порок на оспореното решение.Намира за правилна преценката на съда, че приложим в случая е чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно който обекти, имоти или части от имоти – публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон.Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна.Предлага решението като правилно да бъде оставено в сила.

Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и релевираните отменителни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АС - Пловдив се е развило по протест на прокурор от Районна прокуратура - Пловдив с искане за обявяване нищожността на Решение № 80, обективирано в Протокол № 7 от 26.02.2008 година на Общински съвет – Хисаря, с предмет отдаване под наем на девет язовири, находящи и се в землището на О. Х.,представляващи публична общинска собственост.

За да обяви нищожността на оспореното решение, съдът подробно обсъдил събраните по делото доказателства и приел за установено, че всички язовири, предмет на цитираното по–горе решение на Общинския съвет, са актувани като публична общинска собственост, видно от представените по делото заверени преписи на АОС / л. 21, 27, 33, 40, 45, 50 и 56/, като страните не спорят за вида на собствеността. След като е издирил и обсъдил приложимите правни норми, съдът приел, че язовирите, по отношение на които е взето решение да се отдадат под наем, не попадат в кръга на обектите по § 3, ал. 1 от ПЗР на ЗСН, чието приложно поле обхваща прекратените организации по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Приел, че разпоредбата на § 4 от ПЗР на ЗСН е неприложима в конкретния случай, доколкото по делото няма данни, а и Общински съвет Хисаря не оспорва обстоятелството, че язовирите не са били включени в имуществото на посочените организации и не представляват част или елемент от напоителна система. По тези съображения съдът приел, че язовирите е следвало да бъдат предоставени за ползване на концесия по реда на Закона за концесиите в приложимата редакция, а предоставянето им под наем в съществена степен противоречи на императивни правни норми на Закона за концесиите /ДВ, бр. 36/2006 г./, по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите /ЗК/, във връзка с чл. 19, ал. 1, т. 4, буква “в” от Закона за водите и е основание за прогласяване нищожността на протестираното решение на Общинския съвет.

Така постановеното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Неоснователно е основното възражение на касационния жалбоподател за нарушение на материалния закон.Противно на твърдяното, първоинстанционният съд точно е издирил, тълкувал и приложил правилно разпоредбите на Закона за водите и Закона за концесиите, които са специални по отношение на Закона за общинската собственост.Безспорно е установено по делото, че спорните обекти са публична общинска собственост, с оглед приложените преписи на актове за публична общинска собственост, които имат удостоверителен характер и представляват годно доказателствено средство относно статута и правото на собственост на индивидуализираните в тях обекти.Освен това безспорно е установено, че обектите не попадат в кръга на обектите по § 3 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване, само в който случай и при условие, че към момента на влизане на този закон в сила няма сключен договор по § 3, ал. 2, до предявяване на искане по реда на § 3, ал. 3, може да бъде отдаден под наем по реда на чл. 12, ал. 4 ЗОС, след съгласуване с надзорния орган, съгласно разпоредбата на § 4, ал. 1 ПЗР на ЗСН. Освен това § 4 е съобразен с редакцията на чл. 12, ал. 4 ЗОС от ДВ, бр. 101/2004 г., във вр. с чл. 14, ал. 7 от с. з.,като след изменението, могат да бъдат отдавани под наем само части от имоти - публична общинска собственост, съгласно чл. 14, ал. 7 от ЗОС.

Противно на твърдяното в настоящата жалба, правилен е формираният от административния съд извод, че в случая е приложим чл. 13, ал. 1, т. 2 от Закона за концесиите, съгласно който обекти, имоти или части от имоти-публична общинска собственост се предоставят на концесия по реда на този закон.Този извод се налага, тъй като обектът, според чл. 19, ал. 1, т. 4, б. "в" от Закона за водите, е публична собственост и съответно съгласно чл. 20 от този закон управлението на водните обекти се извършва чрез отдаването им на концесия по реда на този закон

По изложените съображения ВАС намира, че административният съд е осъществил обоснована и правилна преценка за нищожност на оспореното решение, доколкото процесните водни обекти изобщо не е могло да бъдат предоставени под наем по реда на ЗОС. В случая е налице такова съществено нарушение на материалния закон, допуснато в протестираното решение, което обуславя извод за нищожността на приетото от Общинския съвет решение. Предвид изложеното, правилно първоинстанционният съд е обявил неговата нищожност.

Обжалваното решение е съобразено с константната практика на ВАС по идентични случаи-така напр. в решения № 8695 от 18.06.2012 г. по адм. д. № 6209/2012 г. и № 6143 от 02.05.2012 г. по адм. д. № 6181/2011г. -двете на ІV отд. на ВАС.

Съдебното решение не страда от инвокираните от касатора пороци-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК,поради което касационната жалба е неоснователна.При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се установи то да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК Върховният административен съд - четвърто отделение. РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1012 от 09.05.2013г., постановено по административно дело № 3735/2012 г. по описа на Административен съд – Пловдив. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ Р. М. секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ Д. Г./п/ Д. А. Д.А.