О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 466

С.,

22, 06, 2011

година

Върховният касационен съд на Р. България,

първо търговско отделение, в закрито заседание на

шести юни две

хиляди и единадесета

година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

НИКОЛА ХИТРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

Е. Ч.

Е. М.

изслуша докладваното от съдията Ч.

т. дело №

1011/2010

година

. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против решение №123 от 28.06.2010 г. по гр. д. №40/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

, за да се произнесе взе предвид следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК

. С представеното

изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез процесуалният си представител

е поддържал, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1

, т. 1 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Страната е посочила, че въззивният съд „ не съобразил” дефинитивността на договора за цесия

, като е изложила своето разбиране в тази връзка. Направен е извод

, че въззивното решение противоречало на ТРОСГК №142/54г. и решение по В. №135/05г. във връзка с довода, че цесията има действие спрямо длъжника от уведомяването му от цедента. Поддържано е още, че в противоречие с „ трайната практика”, въззивният състав приел, че „ длъжника бил уведомен надлежно за извършената цесия”, тъй като исковата молба не може да „служи за надлежно уведомяване” – в тази връзка било решение №123/09г. на ВКС, ІІ т. о. и решение №150/09г. на ВКС, І г. о.

Посочено

е, че обжалваното решение противоречало на решение №...