О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 466
С.,
22, 06, 2011
година
Върховният касационен съд на Р. България,
първо търговско отделение, в закрито заседание на
шести юни две
хиляди и единадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
Е. Ч.
Е. М.
изслуша докладваното от съдията Ч.
т. дело №
1011/2010
година
. Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]- [населено място] против решение №123 от 28.06.2010 г. по гр. д. №40/2010 г. на Великотърновски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК
. С представеното
изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът, чрез процесуалният си представител
е поддържал, че са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1
, т. 1 ГПК, чийто текст е възпроизвел.Страната е посочила, че въззивният съд „ не съобразил” дефинитивността на договора за цесия
, като е изложила своето разбиране в тази връзка. Направен е извод
, че въззивното решение противоречало на ТРОСГК №142/54г. и решение по В. №135/05г. във връзка с довода, че цесията има действие спрямо длъжника от уведомяването му от цедента. Поддържано е още, че в противоречие с „ трайната практика”, въззивният състав приел, че „ длъжника бил уведомен надлежно за извършената цесия”, тъй като исковата молба не може да „служи за надлежно уведомяване” – в тази връзка било решение №123/09г. на ВКС, ІІ т. о. и решение №150/09г. на ВКС, І г. о.
Посочено
е, че обжалваното решение противоречало на решение №...